Заболяването е сравнително често срещано и от него обикновено се оплакват жени с деца. По правило те са имали тежко раждане, което е разкъсало еластичните влакна и тъканите в тазовата кухина.
Органите, разположени в нея, са се смъкнали постепенно надолу и създават различни неудобства на жените.



Тежкият физически труд също провокира процеса, както и хроничните болести на белия дроб. При остри бронхити, придружени с упорита кашлица, вътреутробното налягане нараства и тазовите органи „изпадат" надолу. Ако това е матката, тя натиска пикочния мехур и дебелото черво. Обикновено подобно движение се извършва след 40-45-годишна възраст, когато организмът хормонално се пренастройва и губи част от еластичността на тъканите си.
Ако изместването не е коригирано тогава чрез лечебна физкултура и специални упражнения, по-късно то ще се прояви значително по-силно.

Затрудненото функциониране на пикочната и отделителната система може да доведе до хроничен цистит, уретрит, да раздразни лигавицата на влагалището и външните полови органи. При смъкната матка също така рязко намалява сексуалното желание, половият акт е придружен от болка и дискомфорт.

В някои случаи лекарите препоръчват носенето на специални рингове или пластини, които не лекуват, а просто придържат свличащите се органи. Най-често те се предписват на болни с тежки сърдечносъдови заболявания, при които операцията е противопоказана.

За останалите хирургическата намеса решава проблема трайно и без особени рискове.
При по-младите пациентки операцията е комбинирана - първо матката се поставя на обичайното си място, после се укрепва пикочният канал и се нормализира работата на пикочния мехур, на следващия етап се укрепват мускулите на тазовото дъно и предната стена на влагалището.
Ако лекарят си е свършил работата както трябва, тази операция ще е последна до края на живота ви.

16.01.2005/Р.Савова-Розали