Миома на матката е най-често срещаният доброкачествен тумор на женските гениталии.
Установено е, около 20 на сто от жените имат миома, като при много от тях заболяването протича безсимптомно.

Причината за развитието на миомата не е известна, но едно е ясно - тя е тясно свързана с хормоналната функция на жената. Това се потвърждава от факта, че от миома боледуват само жени в репродуктивна (детеродна) възраст, и то най-често след 30 години.
Обикновено заболяването се придружава от известен хормонален дисбаланс между двата яйчникови хормона.
Една стара максима гласи, че "матка, която не ражда деца, ражда миоми". И наистина в страните, в които жените раждат три и повече деца, миомата на матката е много рядко заболяване.

Наследствеността също има място сред причините за развитието на миомата.
Не е установено дали фактори от околната среда, начинът на живот и хранене имат отношение към възникването на това заболяване. http://dieti.cmc.bg/bmr_calc.phpПри жените, боледуващи от миома, климактериумът настъпва обикновено по-късно, те много по-често имат обилни и продължителни менструални кръвотечения.
С настъпване на менопаузата миоматозните възли атрофират, така както атрофира и целият генитален апарат, като по този начин големината на миомата намалява, но не изчезва напълно.

Заболяването протича без никакви оплаквания и се открива или при случаен гинекологичен преглед, или едва тогава, когато коремът на жената започне да се подува поради големия размер на тумора.
Затова редовните профилактични гинекологични прегледи са основният начин за установяване на миомата. Понякога жената може сама да опипа миоматозния възел, изпъкващ ниско в долната половина на корема. В други случаи една по-обилна и продължителна менструация може да бъде първият признак за наличие на миома. Кръвотеченията в средата на цикъла много по-рядко са симптом на миомата, а по-често се дължат на нарушена хормонална функция или някое друго гинекологично заболяване.
Независимо от това още при първото неправилно кръвотечение жената трябва да се консултира с гинеколог.

Големината на тумора няма отношение към количеството на кръвозагубата. Понякога множество големи миоматозни възли, растящи към коремната кухина, не дават обилни кръвотечения, а малки, но разположени в маточната стена или под лигавицата, към кухината на матката, причиняват тежки менструални кръвотечения, нерядко водещи до анемия. Такива миомни възли понякога не могат да бъдат установени при обикновен гинекологичен преглед, особено при по-пълни жени, поради което се налага да бъде извършено ултразвуково изследване и пробен кюртаж. Пробният кюртаж е много важен диагностичен метод, тъй като част от кръвотеченията не се дължат на самата миома, а на съпътстващите я хормонални нарушения.

Болката е много по-рядък признак на заболяването.
Тя може да се прояви като болезнени маточни контракции по време на менструация при разположените към маточната кухина миоми и особено при т. нар. израждащи се миоми.
Болката може да е израз на настъпили промени в миомния възел от възпалително или друго естество или от притискане на съседни органи и нервни сплитове.

Много по-чести са оплакванията от неопределена тежест и дискомфорт ниско в корема и особено преди менструация, понякога затруднения в уринирането или често уриниране.
Миомата може да бъде причина за стерилитет или за недоизносване на бременността. По време на бременност миоматозните възли обикновено увеличават размера си, но след раждането се разбиват обратно.

Лечението на миомата на матката най-общо бива два вида: консервативно и оперативно.
Начинът на лечение се определя от възрастта на жената, големината на тумора, наличието на смущения и др.
Когато туморът е малък, диагнозата е сигурна и пациентката няма оплаквания, достатъчно е редовно наблюдение на всеки шест месеца. Същото важи и за жени с по-големи, но безсимптомно развиващи се миоми, на възраст близо до менопаузата, когато се очаква спиране на растежа и атрофия на тумора. В случай че при редовното проследяване миомата увеличава размера си или се появят и други оплаквания, налага се оперативно лечение.

Когато при малки миоми има обилни кръвотечения и чрез пробен кюртаж се установи, че те се дължат на хормонални нарушения, пристъпва се към съответното хормонално лечение. Ако не се повлияят от него, налага се операция. При големи миоми лечението е задължително оперативно независимо от възрастта на жената. То се прилага и когато има данни за доброкачествено или злокачествено израждане на миоматозния възел или за стерилитет и недоизносване на бременността. В последния случай, а и при млади жени, които смятат да имат още деца, операцията се свежда до отстраняване само на миомата и запазване на матката, стига това да е възможно. В останалите случаи се отстранява матката, като стремежът е съобразно възрастта да се запазят яйчниците, за да се избегне настъпването на следоперативен климактериум. Ако се наложи да бъдат отстранени и двата яйчника, климактеричните смущения се избягват чрез заместващо хормонално лечение.

Оперативното отстраняване на матката, дори и с яйчниците, не се отразява на половото влечение и на оргазма.
Всяка жена, имала нормален полов живот преди операцията, запазва способността си да продължи да го води и да стига до оргазъм. Ако има някакви смущения, те се дължат на създадена психическа бариера, а не на оперативно отстранената матка.
Половото влечение и удовлетворение са комплекс от психосоматични фактори, в които матката и по-точно маточната шийка има минимално участие.
Дори при някои жени, страдащи от непрекъснат страх, че може да забременеят, след операцията се получава психическо освобождаване, което действа благоприятно на половия им живот.

03.02.2004/Д-р Райкова