Аутизъм – стремеж към самота

Аутизъм означава усамотяване, самоизолиране. Аутизмът е психично заболяване, което засяга развитието на мозъка, а от там и поведението на човек. Аутистите изглеждат като хора, които живеят в свой свят. Какво трябва да знаем за аутизма?

Аутизмът е заболяване, което се установява още в детска възраст. Децата аутисти обичат самотата, търсят я и са си емоционално самодостатъчни. Те се изолират от околния свят и не се интересуват от него.

 

Според международните здравни критерии (DSM-IV и ICD-10), за да бъде дадена тази диагноза, детето трябва да има специфичен модел на поведение, който го определя като аутист.

Кои са типичните характеристики на децата аутисти?

• Проблем с говоренето или тотална липса на говор.

• Невъзможност за провеждане на комуникация с връстници или по-възрастни.

• Не се правят опити да се замести липсата на реч с мимики и жестове.

• Незаинтересованост към случващото се.

• Липса на зрителен контакт с околните.

• Нежелание да създават социални връзки с връстници, не се привързват, не търсят приятели.

• Липса на привързаност и контакт дори със самите родители.

• Неадекватност и неприспособимост към различни социални среди.

• Повторяемост на действия, игри, реплики, без очевидна логика.

• Агресивност и избухване, склонност към самонараняване.

Поставянето на диагнозата не е лесно, тъй като при някои деца симптомите са неясни и често родителите не подозират до третата година на детето си. Физическото състояние на децата аутисти също може да има своите особености. По-нисък ръст през първите години, различно реагиране при някои заболявания или съпътстващи аутизма заболявания. Странното е, че подобряването на симптомите на аутизъм понякога е признак за развитие на заболяване, което не дава типичните симптоми. Възможно е дори да се наблюдават извънредна интелигентност или умения, нетипични за възрастта на детето.

Аутистите изглеждат като хора, които живеят в свой собствен свят, изолирани и незаинтересовани от това, което се случва около тях. Има различна степен на сериозността на заболяването, като това се определя със специален IQ тест. Статистиката сочи, че около 40% от аутистите имат сериозни изоставания, при останалите състоянието не е толкова тежко и те се интегрират в обществото с различен успех.

Не е рядкост погрешното поставяне на диагноза. Някои лекари може да объркат симптомите с друго заболяване, като шизофрения или глухота.

Каква е причината за аутизма?

Причината за заболяване от аутизъм е неизвестна. Единствената логична причина за повечето учени е генетична, тъй като се приема, че децата аутисти се раждат такива. Просто диагностицирането през първите 1-2 години е почти невъзможно. Лошата родителска грижа или враждебната социална среда не може да причинят аутизъм. Има подозрения, че имунната недостатъчност и комбинирането на различни вредни фактори (нездравословно хранене, замърсяване на околната среда) може да доведат до аутизъм. Въпреки това обаче няма доказателство коя със сигурност е причината за развитие на заболяването.

Едно е сигурно – мозъкът на аутистите функционира различно.



Какво е лечението на аутизма?

Няма регламентирано лечение на аутизъм, нито задължителна терапия. Всичко зависи от индивидуалното състояние на аутиста и от желанията на близките му.

Изготвя се лечебен план, който първо включва обучение на родителите и тяхната психическа подготовка какво да очакват от детето си и как да подхождат към него. Детето аутист рядко може да дари родителите си с ласки и нежност, то може да се държи безчувствено към тях. Това е мисъл, с която родителите трябва да свикнат. След това се подхожда към поведенчески методи на лечение, съобразени с индивидуалните нужди на детето.

Медикаменти се прилагат в случаите, когато трябва да се овладеят хиперактивността или извънредна избухливост.

Съвременен подход за лечение на аутисти е изчистването на целия организъм от токсини, замърсявания, вредни микроогранизми и подходящ хранителен режим. Цялостното подобряване на физическото здраве води до благоприятно повлияване на симптомите на болестта.

Аутизмът е състояние, което може да се регулира, но не и да се излекува напълно. Създаването на социална среда и семейство е трудно, но в някои случаи постижимо. Обикновено аутистите имат нужда от грижата на близките си цял живот.

19.08.2009/Деси Великова