Коментари за: Невроза или неврастения

« Към статията · Добави коментар

От Schinogl (Гост)


Публикувано на 17.05.2005
Отговори на Schinogl | Добави коментар

hm..ще използвам момента на откровения: Ети, няма да се впускам в подробности какви и колко наистина прекрасни качества притежаваш според мен (уахахаха, ...не е в стила на Schinogl да прави комплименти, така че изказването е чисто информативно...:-) ), просто изразявам личната си симпатия. Ети, сърдечни поздрави! :-)))

От Ети (Гост)


Публикувано на 17.05.2005
Отговори на Ети | Добави коментар

Добро утро или вече добър ден, Атина! Хич не обичам подобни суперлативи, но как да ти се скарам, като знам, че си напълно искрена! От комплимента ти само "добронамерена" отговаря на истината! Знай само, че рядко пиша там, откъдето си минала вече ти! а ти си умно момиче, ще разбереш какво искам да кажа...

От Atina (Гост)


Публикувано на 17.05.2005
Отговори на Atina | Добави коментар

Напълно подкрепям мнението на Ети - в такива случаи състоянието трябва да бъде осъзнато от самия човек и най-вече той сам да се пребори с него(или по-скоро със себе си).
Ети, ти си най-добронамерения и прекрасен човек в този сайт! Поздрави :-))))))

От Ети (Гост)


Публикувано на 17.05.2005
Отговори на Ети | Добави коментар

здравей, Витинова, докато имаш вяра, че някой ще откликне на молбата ти, било тя малка или голяма, винаги ще се намери някой да ти помогне! Вместо да изпитваш чувство за вина или да се усещаш безсилна, опитай се да разбереш каква е причината за нейното състояние. Какво значи "измислени страхотии за живота"?

От Vitinova (Гост)


Публикувано на 17.05.2005
Отговори на Vitinova | Добави коментар

Благодаря ти, Ети! Не вярвах, че някой ще се отзове на моята болка. И все пак аз живея с вината и безсилието, че не й помагам. Тази мисъл ме изпива - не съм способна да работя, когато мой близък е зле. Осъзнавам, че не съм нито господ, нито лекар, но не мога да се примиря със ситуацията. Чувствам се виновнал

От Ети (Гост)


Публикувано на 16.05.2005
Отговори на Ети | Добави коментар

Здравей, Витинова, не можеш да помогнеш на човек, който не е осъзнал, че има нужда от помощ, който не я иска... Докато не настъпи този момент за нея, усилията ти ще бъдат напразни, уви...

От Vitinova (Гост)


Публикувано на 16.05.2005
Отговори на Vitinova | Добави коментар

В стремежа си да помогна на сестра си, която е в нервен срив изпаднах и аз в безтегловност. Как да я убедяq че има нужда от лекарска помощ, като нейното мнение е че е напълно здрава, а говори измислени страхотии за живота, откъсва се от всички приятели, затваря се в себе си и няма желание за работа и контакти с хората, които я обичат. Дайте ми съвет как да и помогна да излезе от черната дупка на стреса.

От Sunlight (Гост)


Публикувано на 10.05.2005
Отговори на Sunlight | Добави коментар

Здравейте на всички :))
подобно на теб Аманда.. се чувствам и аз. От доста време не изпитвам радост от живеенето като цяло, не срещам нови хора, не разширявам социалната си среда-като че ли механично бягам и се покривам от страх че живота ми е скучен и ще отекча всеки опитал да контактува с мен. Раздразнителна съм (не мога да го скрия-дори избягвам да гледам хората в очите, в тях всичко се чете и то е неприязън), мълчалива , живеенето ми (ако може да се нарече така) се е превърнал в низ от навици с които се запълвам дните си.
Зад гърба си имам 2 сериозни несполучливи връзки ..състоянието ми има връзка с тях, причинно следствена връзка.
Опитвам се да се занимавам с някои неща, опитвам се да заобичам себе си - казват намери си хоби. ОК започнах да спортувам ходя на аеробика, тае-бо, до някаква степен помага-започнах да изглеждам по добре, но начина по който се чувствам не се е променил много. Сякаш съм в страни от нещата с които се занимавам-само наблюдател на собствения ми живот, но не и участник. Ако някой от вас се е чувствал по подобен начин и е намерил начин да се измъкне от този омагьосан кръг, моля нека пише.

От Anoniman (Гост)


Публикувано на 07.05.2005
Отговори на Anoniman | Добави коментар

Искам да благодаря на вси4ки за съветите и разбирането към моя проблем.Наи ве4е искам да благодаря за топлите и красиви думи на Нина мисля 4е тя наистина е права.След като про4етох неиното писмо се 4увствам наистина по-дoбре.Още веднъж БЛАГОДАРЯ !!!

От Нина (Гост)


Публикувано на 30.04.2005
Отговори на Нина | Добави коментар

Здравей, Анонимно момиче! Знам, от опит, в такива моменти просто имаш нужда от истински приятели около себе си, хора, които да те разбират... НО! Приятелят ти те е напуснал... жалко за него, е а ти трябваше да разбереш, че щом не може да "удържи фронта" и да е с теб, точно когато най-много ти е нужен, то значи нямаме уравнение... Не мисли за това, че си го загубила, май е обратното той губи теб, нали??? Защо не искаш да разбереш, че черните мисли са плод на самата теб, ти правиш нещата така и им вярваш... Тогава, мило момиче повярвай, че красотата е в теб, ти ще се оправиш и никой не е в състояние да ти отнеме щастието! Само го допусни до себе си! НАПЪЛНЯЛА??? И какво?!?! Може и слаба да си и пак да си нещастна...щастието далеч не е в килограмите, макар на всички да ни се иска да сме перфектни... не е там проблема...Лесно е да ти кажа, стегни се, хайде, какво чакаш?!?! НЕ, първо се успокой, усмихвай се, вярвай, помага...ЩЕ УСПЕЕШ, САМО ОБИКНИ СЕБЕ СИ!!!

«Най-нови « 1 2 3 4 5 6 » Най-стари»

Коментари за: Невроза или неврастения - Резултати 21 - 30 от 55