Коментари за: Невроза или неврастения

« Към статията · Добави коментар

От Анонимна (Гост)


Публикувано на 02.03.2006 20:02:41
Отговори на Анонимна | Добави коментар

здравейте отново.Отдавна не ви бях писала защото имах много големи подобрения.Чувствах се страхотно!!!Но преди извеснтно време загубих работата си която страшно много харесвах по при4ини които така и неможах да разбера ;( Вече няколко месеца си търся упорито работа но така и нищо не намирам а съм само на 26г и то напълно свободна.Страшно много съм се от4аела,нямам желание за нищо дори ве4е и по интервюта за работа ми се вижда безмислено да ходя.Нямам сили за нищо,не ми се прави абсолютно нищо, дори и не излизам никаде само в къщи си стоя.Изключително голямо усилие ми струва да се облека и да излезна,а когато излезна ми се вие свят и имам 4увство 4е ще падна.Повярвайте ми усещането е ацки непроатно.Мисля 4е в момента по то4ното определение е депресия -но не знам ве4е какво да мисля и да правя.От4аена съм от живота.Никой не ме разбира и никой не иска да ми помогне .Чувставам се толкова самотна ....

От Анонимна 1 (Гост)


Публикувано на 04.01.2006 15:13:37
Отговори на Анонимна 1 | Добави коментар

Здравейте!
Бих искала и аз да споделя. В случая става въпрос за мъжа ми - вече 3-та година не може да се пребори. Първо беше страшна депресия, безсъние. После кризи, които продължават и до днес, невроза и панически страх.
Много е трудно. И не знам за кого е по-трудно, защото аз, която съм постоянно свидетел, започвам да изнемогвам.
Как да помагам като вече нямам никакво спокойствие, мен самата мен обзема паника и страх за бъдещето.
И самата аз съм преживяла ужасни неща,които се опитвам да забравя, но при тази негативна обстановка в къщи и това напрежение лошите мисли ме заливат, лошите спомени нахлуват в мен и имам чувството че всичко, минало преди години го преживявам сега и отново.

От Мити (Гост)


Публикувано на 19.09.2005
Отговори на Мити | Добави коментар

Иска ми се да споделя и аз болкато си. А тя е такава, че получавам различни нервни кризи. За съзаление не може да ме разбере никой включае и мъжа ми, който мрази да съм болна. А аз нямам сили да се справя сама и всеки ден плача като от своя страна разтройвам детето ми което е на 9 год и се нервирам още повече защо се получава така. Хора дайте ми съвет.

От Vitinova (Гост)


Публикувано на 14.07.2005
Отговори на Vitinova | Добави коментар

blagodarja za syveta kym men ot predanata dy6terja! poslu6ah go i se molih i prodyljavam da se molja! i naj-vagnoto e 4e gospod 4u molitvata mi i sestra mi se opravi kato po 4udo - vidjah zdravija i razumen 4ovek sre6tu sebe si i ve4e nikoj ne moge da me ubedi, 4e ako 4ovek silno vjarva i se moli negovoto jelanie 6te se sbydne. razbrah 4e vinagi trjabva da sme dobri i da pravim dobro i tova ni izpylva s naslada ot jivota. pojelavam na vsi4ki, koito sa v beda da se spasjat kato men i da obi4at blizkite si!
blagodarja za silite i vjarata, koito mi dade neizvestnata PRIJATELKA, za6toto az ve4e te slagam v spisyka na prijatelite si dori da ne te poznavam!

От Mimi (Гост)


Публикувано на 06.07.2005
Отговори на Mimi | Добави коментар

zdravej nikol
az sy6to sym bez kapka samo4uvstvie i vsqka sutrin se ujasqvam pri trygvane za rabota. taka se 4uvstvah i na prednite dve rabotni mesta i smqtah, 4e e vreme da gi smenq. sega oba4e sym tvyrdo ubedena 4e 4ovek ne trqbva ve4no da bqga ot trudnostite. re6ena sym da se promenq taka 4e da mi e dobre na rabotnoto mqsto i navsqkyde kydeto sym. trqbva da dokajem na okolnite 4e i nie imame ne6to dobro u sebe si i mojem da sme polezni edin na drug. ne s lo6o dyrjanie, a s dobrota i obi4. kogato sme dobri i gospod ni pomaga. az uvajavam horata okolo men kakto i da se dyrjat v dadeni momenti. i vijdam 4e ima nadejda i s men da se dyrjat priqtelski. vqrvaj v sebe si, az zapo4nah makar i plaho vse o6te.

От Nikol (Гост)


Публикувано на 04.07.2005
Отговори на Nikol | Добави коментар

zdrawejte!az sy6to imam natrap4iwi misli i mi e trudno da wzema re6enie za wajno ne6to w jiwota mi!Waobrazqwam si gluposti ,swarzani s rabotata ,koqto rabotq! Horata tuk sa mnogo naduti i se mislqt edwa li ne za bogowe!Pisna mi ot klukite im!Dajte mi sywet kakwo da naprawq! Otkakto rabotq tuk nqmam samo4uwstwie!A predi si bqh dosta po dobre!4uwstwam 4e nerwite mi imat nujda ot relaks!
6te 4akam nqkoj da mi dade sywet kak 4owek da powi6i samo4uwstwieo si!

От Za Vitinova (Гост)


Публикувано на 13.06.2005
Отговори на Za Vitinova | Добави коментар

Naprotiv ,можеш да помогнеш на сестра си. Когато моят баща влезе в реанимация и му дадоха 2% да живее и 98% съответно да си иде, всички в къщи и сестрите ми и брат ми, да не говоря за майка ми, ревяха и казваха "тоя път го изпуснахме" . Голямата ми сестра и тя питала нейна съученичка лекарка за баща ми и също каза " Да, той си отива ! ". Само, че аз не казах това. Винаги са ме смятали за странна у нас. А аз съм просто вярваща по своему. Първо, се развиках на сестра си , да не чувам повече никога да казва, че татко си отива. После, накарах брат ми. след като видя баща ми в реанимация за минутка, естествено се разрева, защото то не можеш да не ревеш, но не и аз. Имах толкова силно чувство, че владея ситуацията. Казах му да излъже майка, че татко се подобрява. Съответно и аз се прибрах и им казах високо и ясно " Татко ще живее. Ясно ли ви е! Татко ще живее! " не искам да ревете."
Майка ме погледна с надежда и аз им казах само да се молят. Никой у нас не ходи на църква.
Аз излязох, намерих приятеля си и го помолих да е с мен. Аз живеех отделно от нашите. Отидох, купих си една от големите свещи от църквата, и непрекъснато си повтарях " Господи, аз обичам баща си! Обичам го! Не разбираш ли! ОБИЧАМ ГО ! Имам нужда от него!"
Прибрах се вечерата и запалих свещта. Цяла нощ съм се молила, с най-обикновени думи и с най-голяма болка и надежда. И казвах нещо така / казвам ви го само, за да не си мислите, че е нещо специално /, достатъчно е да е искрено
И казвах " Господи, ако баща ми може да се възстанови, моля те Господи, направи го, но ако е жив труп след това, по-добре го прибери. В теб ми е вярата и надеждата. Ти знаеш , какво е най - добро за него." И така цяла нощ . Заспивах и се събуждах. Само се молех, непрекъснато . Всичко, което ми е идвало отвътре на ум, съм го казвала "
Сутринта, към 4 часа, свещта изгасня. Помислих си, татко или е умрял или е дошъл в съзнание. Тичах към болницата, но никой нямаше още навън около 6 часа. Най-после излезе една сестра. Помолих я, казах името на баща си , а тя ме погледна и :
" Панайот ли ?? !! Незная как да ви го кажа! За мен това е чудо! Той дойде в съзнание ! ..................................................................................................
Така е мили мои приятели, които вярвате и които не вярвате. Татко е жив и най-голямата ми дъщеря взе първата му буквичка. Татко е жив и много пъти майка му се кара, ако той нещо недоволства от мен : " Да мълчиш, че тя те спаси! Само тя вярваше! "
И днес, нашите още така малко със страх гледат на мен , но и ми вярват. Аз съм и като ориентир. И винаги това има казвам. Не бързайте да се предадете. Няма нищо по-силно от молитвата , от искрената молитва. Дали Природата ще ни отговори, то си е според нейните закони. Затова аз вярвам и в преразждането. Как иначе да си обясним, че всички ние се раждаме с определени навици и сме толкова различни, братя и сестри, уж от едно семейство.
Така, че съвета ми е :
Моли се. Моли се и за нея и за себе си. Моли се, да те насочи по правия път. Дали ще е лекар, дали ще е приятел, всичко е според вярата ти.
Има една много хубава статия за депресиятя, но не помня адреса електронния на църковен вестник. Ще го потърся и ще ви го дам.
Ако искате да научите нещо, трябва да се чете. Не бива да виждате само лошото, а да търсите позитивното . Аз много колебания претърпях, докато се примиря с някои очевидни несправедливости. И затова ми помогна Православието. Дори само от любопитство е интересно да се знаят корените му. Никак не е леко да достигнеш до него. Но с търпение става. И лекува. Защото дава основите на живота. Елементарните принципи , които от векове съществуват. Няма да станем физически безсмъртни, то не е и нужно, но има шанс, да водим нормален психически живот.

От Ivon (Гост)


Публикувано на 01.06.2005
Отговори на Ivon | Добави коментар

zdraveite na vsichki. mnogo sa mi poznati tezi neshta , za koito pishete .gore dolu ot 4 godini sam si vkashti i v momenta si gledam deteto, koeto e na 2 godini.predi tova imah nespoluchliva bremennost, koiato zavarshi v 8 mesec i ottogava neshtata siakash se obarkaha .mnogo se vglejdam v sebe si, analiziram mislite si, neprekasnato sam umorena, imam natrapchivi misli i chesto se pitam kakav e smisala na jivota???i ako iskate viarvaite, poniakoga siakash ne moga da se poznaia , a i se sramuvam ot tozi haos v mene.no, triabva poveche viara v sebe si i samo napred. kato si predstavim , che se jivee samo vednaj i to unizitelno kratko ne si zaslujava da stradame.pravete se che vi e hubavo i toku vijjjjjjjj

От Нина (Гост)


Публикувано на 20.05.2005
Отговори на Нина | Добави коментар

Привет, Анонимна! Ако знаеш само колко хубаво се почувствах от това, което си написала! И аз ти благодаря! Радват ме тези неща, на които някои казват "малки"... подадена навреме ръка, усмивка, поглед... Радвам се винаги, когато мога да помогна на някой, независимо как и с какво... Затова от сърце ти желая да грееш от щастие! БЪДИ МНОГО ЩАСТЛИВА, даже бъди ЕГОИСТ на тази тема, обичай себе си! Времето само ще покаже кога си готова да раздаваш от твоето щастие!

От Atina (Гост)


Публикувано на 17.05.2005
Отговори на Atina | Добави коментар

Здрасти Schinogl! Как си?;-)
Ети, това не е "четка"! Просто откакто посещавам този форум съм забелязала, че съветите ти са винаги дадени с добро чувство и това ме радва много. Затова споделих!...:-))))))

«Най-нови « 1 2 3 4 5 » Най-стари»

Коментари за: Невроза или неврастения - Резултати 11 - 20 от 55