Най-честите митове за зъбите

18 коментара4/5

Струва ви се, че за зъбите вече всичко ви е известно. Но постоянно възникват нови версии на старите норми.

В резултат се появяват съмнения - колко пъти дневно да миете зъбите си, трябва ли да ги избелвате, каква зъбна паста да изберете и т.н.
 


Ето едни от най-честите митове за зъбите:

Здравите зъби се предават по наследство.
Информацията за строежа на твърдите зъбни тъкани наистина се предава по наследство от родителите. Но състоянието на зъбите зависи от множество допълнителни фактори: прекарани и съпътстващи заболявания, хранителен порцион, качество на лечението на млечните зъби и особено хигиената на устната кухина.
За развитието на здравите зъби голямо значение има количеството флуор в питейната вода.
Особено важно е това да се знае от бременните жени, тъй като формирането на млечните и постоянните зъби на бебето започва от 6-ия месец на бременността и завършва към годинката. Когато има дефицит на флуор, структурата на емайла е непълноценна и следствие на това е множественият кариес. Излишъкът на флуор предизвиква флуороза. Затова трябва да знаете количеството на флоура във водата, която пиете (нормата е 1 мл/л). Ако флуорът е по-малко от 0,3 мг/л, трябва да добавяте допълнително флуор (има такива таблетки, както и паста, съдържаща флуор).
Ако съдържанието на флуор във водата превишава допустимата норма, използвайте бутилирана вода.

Зъбите трябва да се мият два пъти дневно.
Необходимо е зъбите да се мият минимум два пъти дневно. А по-точно, толкова пъти (дори и пет), колкото е необходимо за постигане на чувство за комфорт и свежест в устната кухина. Всичко зависи от това какво ядете, колко бързо се натрупва микробна плака в устата, от общото самочувствие.
При боледуване зъбите трябва да се мият много старателно.
Идеалният случай е да се ползва четката за зъби след всяко хранене. Неслучайно американците са маниаци (в добрия смисъл на думата) на тема хигиена на устната кухина. Те носят със себе си малки четчици и не смятат за нередно да си измият зъбите след ядене, притичвайки до банята.

Сутрин трябва да се мият след закуска.
Зъбите трябва да се мият след ядене.
За предпочитане е сутрин това да се прави преди закуска (за самия себе си, за да се почувства свежест в устата) и задължително след закуска - за профилактика на стоматологичните заболявания. Най-главното е методиката.
Само зъболекарят може да ви научи как правилно да си миете зъбите. Само тогава ще можете да извършвате тази процедура професионално, тя ще заема 3-4 минути.
За начинаещите процесът се разтегля на 5-7 минути!

Колкото по-скъпа е пастата за зъби, толкова е по-качествена.
Не е задължително. Евтините пасти с неизвестен произход няма да ви избавят от микробите и дори ще ви помогнат да си "завъдите" нови. Затова е най-добре да купувате паста за зъби от аптеките или в големите магазини, при това за сутрешното и вечерно то измиване ползвайте различни пасти.
Сутрин е добре да използвате високоабразивни пасти(Colgate, Aquafresh със сода и др.), а вечер - съдържащи екстракти от билки (Herbal, Paradontax).
Сменяйте пастата, избирайте подходящата точно за вас. Микробите в устната кухина бързо привикват към полезните й свойства (особено ако пастата съдържа антисептици - триклозан, хлорхексидин) и престават да реагират на тях.

Здравият емайл е белият.
Не е така. В природата няма абсолютно бели зъби.
Цветът им зависи от дентина и се предава по наследство.
По международната скала Vita съществуват 34 основни оттенъка на белия цвят на зъбите:
А - кафяв, В - Жълт, С - сив, Д - червен.
Смята се, че най-здравите зъбни тъкани са тези, чийто цвят съответства на оттенък А3 (А са кафеникавите оттенъци; тройката означава тяхната интензивност: от 0 (ярка белота) до 4 (с всяка цифра кафеникавият оттенък се усилва).
Смята се, че ако зъбът има оттенък, например А1, то той е "по-чуплив" от имащия оттенък А3 (за хората от европейската раса).

Избелването е вредно - то поврежда емайла.
Не забравяйте, че освен желанието да блестите с бисерни зъби, съществуват и ясни медицински показания и противопоказания за избелването. Ако искате да направите тази процедура, идете при опитен стоматолог, който ще реши дали трябва да я правите и по какъв начин.
Избелването е противопоказно, когато в устата има множествен кариес, заболявания, свързани с недоразвитие на тъканите на зъба, некариозни поражения на зъба, заболявания на венците, лоша хигиена на устната кухина. То се отменя по време на бременност и при кърмене.
Дентинът придава цвят на зъба. Той е основната тъкан, която се намира под емайла. Самият емайл е полупрозрачна, приличаща на матово стъкло твърда тъкан на зъба (обвивка). За да се стигне до дентина и той да бъде обезцветен, активният химически елемент (прекисни съединения) трябва да направи микропори в емайла. След това те се възстановяват за сметка на слюнката, но когато това е недостатъчно, възникват усложнения, в частност - свръхчувствителност на емайла след избелването.
Не бива да се бърка избелването с някои от средствата за професионална хигиена. Например по системата Air Flow от повърхността на емайла се сваля пигментираният налеп, който се образува поради лоша хигиена. Към зъбите през накрайник се подава под налягане смес от вода със специално обработени частици сода. Без да травмират емайла, те се удрят в него и отстраняват целия налеп. В резултат виждате истинския цвят на зъбите си и ви се струва, че емайлът е станал значително по-бял.

Новопоявилата се белота е нетрайна.
Средно след първата процедура ефектът се запазва около година (това зависи от плътността на зъбната тъкан, която при всеки е различна). Ако избелването за вас се превърне в нещо обикновено, знайте, че колкото повече са процедурите, толкова по-малък е периодът на "белите зъби". Микропространството в емайла всеки път се увеличава. Слюнката не може да се справи с такъв обем и в емайловите "дупчици" попадат хранителни пигменти от чай, кафе, захар, цигарени смоли.
Какво да се прави? Има специални мероприятия, поддържащи белотата на зъбите. Най-често се препоръчват пасти с избелващ агент в ниски концентрации. За да се възстанови емайлът се използва реминерализираща терапия, включваща апликиране на специални разтвори, които помагат на повърхностния емайлов слой да се възстанови и да се затворят микропространствата.Всичко това се отнася до професионалното избелване, което се извършва от специалист в клиника.
Процедурата може да се направи и вкъщи. Стоматологът прави специални капачета за зъбите, които пациентът запълва с избелващ гел и "надява" на зъбите си. Концентрацията на избелващите агенти в този случай е значително по-малка, те не са опасни за венците. Самият процес е по-продължителен, отколкото в стоматологичния кабинет, затова пък ефектът е не по-лош.

Можете да ги избелите със сода.
Да, но сода може да се ползва не по-често от един път седмично, тъй като тя е високоабразивна и може да травмира емайла.
Само не очаквайте зашеметяваща белота, още по-малко пък от първия път. Всъщност содата почиства зъбите и те придобиват блясък. Затова сутринта нанесете малко зъбна паста върху четката, внимателно докоснете с нея содата за хляб и с този състав почистете зъбите си.
Нещо друго са пастите, съдържащи сода бикарбонат. Там частиците сода са с много по-малък размер и не травмират така силно емайла.
Такава паста може да се ползва не повече от месец, след това трябва да се направи почивка.

По-добре е да се лекува зъбът "до последно", отколкото да се извади.
Зъбът е орган, чиято загуба е винаги нежелателна. Често точно вие довеждате ситуацията до състояние, когато се налага да се вземат крайни мерки. Във всеки случай да се пази болният зъб (т.е. хроничното огнище на възпаление) е вредно за здравето. От това страдат сърцето, бъбреците, ставите. За да се избегнат усложненията, зъбът трябва да се отстрани.
Ви нави решението взима лекарят. Има ситуации, когато и "безнадеждният" от ваша гледна точка зъб може да бъде излекуван.

Не е задължително да се лекуват млечните зъби!
Това е абсолютно невярно!
Задължително трябва да посещавате детски стоматолог, защото има редица особености при лекуването на временните зъби.
Млечните зъби падат при физиологичното размекване на корените. Между тях (или близо до тях) през цялото време се намират постоянните зъби, които се появяват на мястото на млечните. Ако в детството не се лекува кариесът, той може да предизвика тежки усложнения, възпаления, проблеми с постоянните зъби или даже пълното "разтапяне" на зачатъка на постоянния зъб.

След ядене трябва да се дъвче дъвка.
Може, но не повече от 10 минути. След ядене се променя киселинно-алкалният баланс, понижава се рН на устната кухина, което способства за развитието на кариес.
Балансът може да се възстанови с помощта на дъвка. Но тя не трябва да се дъвче продължително време, защото това е вредно за стомаха (особено за празния). Самият процес на дъвкане стимулира изработването на стомашен сок. Но тъй като няма храна, стомахът трябва да "обработва" самия себе си, от което страда лигавицата му. От друга страна дъвките натоварват слепоочно-долночелюстната става, а това може да предизвика труднолечими заболявания.

Кариес се появява от сладко.
Колкото повече сладки неща консумирате, толкова в устата ви се намира повече храна за микробите. В процеса на жизнената си дейност те отделят киселини, разтварящи емайла.
Можете да ядете кифлички, бонбони, да пиете лимонада, ако не ви е жал за себе си и за своя стомах. Но пожалете зъбите - след екзекуцията ги почистете или поне си изплакнете устата, изяжте ябълка, морков.
Който обича да ходи с бонбонче в устата, трябва да се раздели или с този вреден навик, или със зъбите си.

Конците за зъби и водата за уста са необходими.
Водите за уста се отнасят към допълнителните средства за хигиена на устната кухина. Те съдържат дезодориращи вещества, антисептик и вещества, които пречат на бактериите да полепват по зъбната повърхност.
Конецът за зъби е едно от основните средства за хигиена, което трябва да се ползва задължително. Стоматологът ще ви по-каже как трябва да се прави това, за да не се травмират венците и по-ефективно да се почиства повърхността на зъбите.

Захапката може да се оправи на всяка възраст.
Ако става въпрос за отделни зъби, захапката може да се оправи практически на всяка възраст. Но има и тежка патология, в която са "включени" не само зъбите, но и челюстните кости. В такива случаи има определени възрастови рамки. Специалистът може да каже какво трябва да се направи в конкретния случай.

Ако не ви болят зъбите, не е нужно да ходите на зъболекар.
Визитите 1-2 пъти годишно са абсолютно необходими. Освен кариеса зъбите имат много други заболявания, чиито начални прояви може да забележи единствено стоматологът. Много по-лесно се лекуват те в ранните им стадии (това се отнася с особена сила за проблемите с венците). Освен това трябва редовно да се премахва зъбната плака и зъбните отлагания (зъбния камък).
Зъбният камък може да бъде скрит под венеца, което го прави особено опасен.

12.06.2006/rozali.com
 

Още за: зъби

18 коментарaДобави коментар »

JDeel

От JDeel25.02.2010, 00:57 ч.

Изглежда митовете продължават. И то с първия от всички, написан тук. Флуор - полезен ли е за зъбите? Или може би не? Ще видите, на различни места се споменава за това, че флуора се използва с цел измиване на мозъка, защото...

Виж всички коментари за "Най-честите митове за зъбите".

Още от "Съвети"

Празнична депресия – 5 съвета как да се справим

Празнична депресия – 5 съвета как да се справим

Празнична депресия – когато нямате настроение, духът на Коледа ви ужасява, а всеки празничен ангажимент ви изнервя. Лошо настроение, модерният термин за което, е празнична депресия. Вижте нашите 5 съвета как да избегнете и да се справите с празничната депресия.

Отпуснете душата, за да си почине и тялото!

Отпуснете душата, за да си почине и тялото!

За да прогони човек умората, не е нужно да ходи на море или планина. На много от нас предстои дълго лято без почивка на море или на планина. Досадно е наистина, но не е беда. Има различни начини човек да отдъхне добре, без това да му струва нещо.

Вода и пак вода за красота и здраве през лятото

Вода и пак вода за красота и здраве през лятото

Поддържане баланса на течностите в тялото е от важно значение за осигуряването на оптималното физическо и психическо състояние на организма.