За паническите атаки – интервю с Анна Тодорова , психотерапевт

0 коментара0/5

За паническите атаки и паническото разстройство, за това каква е симптоматиката , причините и лечението, разговаряме с психотерапевта Анна Тодорова.

Анна Тодорова , психотерапевт
Анна Тодорова , психотерапевт

Кои хора могат да получат паник атака: самотници, без семейства или много стресирани от работата си професионалисти на отговорни позиции? 

Всеки човек може да получи паническа атака, но някой хора имат по-голямо предразположение. Най- голямо влияние оказва генетиката – шансът е по-голям при хора с близки, които имат някакъв тип тревожно разстройство, което може да включва например компулсивност, вещоманство или фобия. По принцип хора, които са под продължителен силен стрес имат най- висок риск от панически атаки. Какво се случва в живота на човека обективно е без значение, но как човека интерпретира и преживява случващото се може да предразположи към силна тревожност и панически атаки.

Понякога причината за паническата атака е психологическа травма, която човек не е преработил. В такъв случай се препоръчва професионална помощ. Освен това, ако човек не знае здравословни методи за справяне със стреса, е в риск да достигне емоционално изтощение, което да доведе до паническо разстройство. Хора, които се възстановяват от зависимости и са използвали алкохол и наркотици  за емоционална регулация също имат увеличен риск.

Човешкият мозък не различава между реална физическа опасност и страх, причинен от битови ситуации, като например риск от загубване на работа или развод. Мозъкът интерпретира стреса като опасност, която се изразява в тревожност. В миналото зад всеки ъгъл ни е дебнела смъртна заплаха и тогава е било изключително важно за човека да запомни опасните местности. Модерните проблеми са от различно естество: финансови, служебни, семейни, зависимости, липса на ценност или цел и т.н. Мозъкът обаче не прави разлика между страха от гонеща ни мечка и страха от провал в кариерата и реагира по един и същ начин: подготвя тялото за „бягство или борба“. При липса на физическа опасност, изискваща движение, човек изпитва симптоми на паническа атака. На кратко, хора, които изпитват силен, продължителен стрес и имат генетично предразположение към тревожност имат най- висок риск от панически атаки.

В каква ситуация се появява паническата атака: при силно нервно напрежение, в период на почивка, посттравматично? 

Паническите атаки се получават по  време на дълги стресови периоди или непосредствено след като стресовият период е свършил Също може да се появят след психологична травма като катастрофа, сексуално или физическо насилие или загуба на близък. Атаките могат да стартират внезапно и да траят от няколко минути до няколко часа. Когато човек е под силен стрес, може да  получи внезапна паническа атака, докато извършва релаксираща дейност, например гледа телевизия или спи.

Всякакви житейски ситуации, които включват завишен стрес, като промоция на стресова работа или раждането на дете могат да накарат човек да чувства уязвим и да се усъмни в способността си да се справи. Страхът от провал и намаленото самочувствие водят до чувство на страх и при много хора- до паническо разстройство.

Объркващи ли са симптомите, могат ли да ни заблудят, че имаме например проблем с кръвното налягане или хипогликемичен шок?

При първите си панически атаки повечето хора имат съмнения за инфаркт, инсулт, натравяне, тъй като симптомите са близки. Често паническата атака включва сърцебиене, световъртеж, недостиг на въздух, прилошаване, гадене, повръщане. чувство за „полудяване“, парене в гърдите, вкочаняване и изтръпване на тялото. Понеже симптомите са разнообразни, ако никога не сте имали паническата атака или подобни симптоми е препоръчително да отидете на лекар. Но ако се установи, че сте клинично здрави и продължите да изпитвате подобни симптоми, тогава най- вероятно става дума за паническа атака.

Симптомите могат да бъдат изключително силни и поради чувството ни за самосъхранение и мисълта че ще припаднем, загубим контрол над тялото си или ще умрем, е особено трудно човек да бъде убеден, че нищо страшно и опасно не може да се случи от паническа атака, независимо от интензитета. Аз имах личен опит с паническите атаки като тийнейджър  и ми беше трудно да приема, че не страдам от някаква рядка болест. Истината е, че  ако човек повярва че е здрав и просто „изтърпи“ симптомите, атаката надали ще продължи повече от десет минути. Но ако го терзае мисълта „Всеки момент ще припадна, нещо ужасно ще се случи“ това дава обратна връзка на мозъка, че наистина сме в опасност, което от своя страна може да влоши и удължи паническата атака с часове. Често обяснявам на клиентите си  фактът,  че ако симптомите се облекчават когато човекът стигне до болницата или например когато си измери кръвното означава, то тогава става дума за паническа атака, която сама по себе си не е живото-опасна.

Понякога, когато човек вече не се „връзва“ на симптомите си, като ускорен пулс, изтръпнали крайници и чувство за затруднено дишане, може да се появи нов симптом, като болка в главата, който може отново да усъмни човека че „нещо наистина“ не е наред. Истината е, че независимо колко интензивни са симптомите, вие няма да припаднете и няма да умрете и в момента , в който повярвате това, паническата атака ще изгуби силата си.

Как лекувате паническото разстройство? Какви антидепресанти препоръчвате?

В случай, че сте наясно, че страдате от панически атаки, при първите признаци  си кажете, че тялото ви реагира на „грешни“ команди от мозъка. Отбележете си, че паническите атаки, макар и с изключително некомфортни симптоми, не са опасни за живота. Може да измиете лицето и дланите си със студена вода, това бързо ще успокои тялото. При положение, че сте клинично здрав/а, можете да извършите за 5 минути някакво интензивно кардио упражнение - бързо ходене, клякания. Това ще помогне на организма да изразходва адреналина при реакцията „готовност за атака“. Дишайте бавно и назовете всичко около вас, което е със син цвят. Помага да пийнете вода и да хапнете нещо, за да дадете знак на тялото, че сте вън от опасност.

Често, фармацевтичната намеса може да бъде избегната чрез психотерапията, но понякога е препоръчително клиентът да се консултира със психиатър, защото интензитета на паническите атаки може да е довел до например човек да не може да напусне дома си, за да отиде на терапия и да не може да функционира нормално. Лек антидепресант може да помогне за намаляването на тревожността и да подпомогне терапията. Често клиентите имат желание да им бъде изписано успокоително, което не винаги е добра идея. Голяма част от тревожността, свързана с паническото разстройство е страха от това че „всеки момент мога да получа паническа атака отново“. Тогава клиентът може да започне да взима успокоителни, още когато има мисли и дори лек дискомфорт. Честата употреба на успокоителни може да доведе до толерантност, зависимост, натоварване на черния дроб и да възпрепятства възможността човек да използва новонаучени методи за емоционална регулация и овладяване на симптомите.

Колко време отнема терапията? Колко продължителен е всеки сеанс? Има ли опасност, след прекъсване на лечение, паник атаките отново да се върнат?

Имала съм няколко клиентки, при които паническите атаки са спряха само след една сесия, в която те разбират какво представляват атаките, че не са живото-опасни и това е достатъчно за да преодолеят симптомите за няколко дни. За мнозинството клиенти терапията отнема няколко месеца, като целта е не само да се научат да преодолеят атаките, но и да научат методи за справяне и намаляване на ежедневния стрес на който са подложени. В случаи, където паническите атаки са в следствие на комплексна психологична травма, терапията може да продължи и по- дълго. Обикновено не е нужно човек да поддържа терапията, но тя се препоръча когато човекът е в период на силен стрес.

Има ли специален начин на дишане, който веднага успокоява паник атаката?

Златното правило е 5 секунди вдишване, 5 секунди задържане и 5 секунди издишване. Много често, човек с паническа атака диша учестено, което води до вдишването на прекомерно много кислород, което пък води до чувството,  че всеки момент ще припаднете. Затова забавянето на дишането може да намали интензитета на симптомите и също да доведе на нормализиране на ускореното сърцебиене.
Имайте предвид, че началото на паническата атака не зависи от вас, но вие може да промените продължителността и интензитета ѝ, като убедите себе си, че сте в безопасност и усещането за липса на контрол не е било базирано на реална животозастращаваща ситуация.

 

Анна Тодорова е специалист психология и психотерапия, с дългогодишна практика, в която използва ефективни методи. Завършила University of Phoenix и работила първоначално като лизензиран психотерапевт в САЩ. Отскоро има кабинет в София, ул. Позитано 24.

Анна Тодорова ежемесечно  организира групи за паническо разстройство. На 08.10.2016 има женска група, която е почти пълна. Очаквайте смесена група през Ноември, която ще бъде оповестена на страницата:  www. AnnaTodorova.com

Още от "Психология"

Тези странни фобии

Тези странни фобии

Фобиите са колкото странно, толкова и неприятно явление. Те може да променят човек до неузнаваемост и дори да подчинят живота му. Вижте някои странни фобии, за които някои от вас дори не са подозирали.

Лучия Джованини

10 съвета за щастие от Лучия Джованини

„Ако има нещо между хората по света, то това е мечтата за щастие“, казва Лучия Джованини. Вместо да търсим щастие, да действаме, за да сме удовлетворени, сами сме пречка на себе си. Щастието обаче е постижимо. Вижте 10 съвета за щастие от психолога Лучия Джованини.

Хипохондрия – страх от болести

Хипохондрия – страх от болести

Хипохондрия е психологическо заболяване, при което човек вярва, че е болен или по-точно, въобразява си, че има симптомите на някаква болест. По-лошо - страдащите от хипохондрия са убедени, че са болни, въпреки уверенията на лекарите в противното.