Колко често се появяват сълзи на очите ви? И защо? Колко често мислите как зле са се отнесли с вас близките ви? И какъв беше смисълът да го правят?

Често се чувстваме наранени от деянията на близките и макар да осъзнаваме, че те ни обичат, понякога толкова силно се засягаме от някоя неуместна реплика, че може да променим отношението си към съответния човек радикално. Повод за сълзи в очите при някои хора може да е острата забележка на приятелка, че прекаляваме с разговорите на определена тема или коментар на някой познат, че сме занемарили външния си вид. ''Как може да ми говорят така? Те дори не знаят какво преживявам...“ И се чувствате тъжни, понякога дори смазани...

На някои хора изглежда им е вродено да са по-чувствителни от други и се нараняват по-лесно. Това може да се дължи на много причини – психическо натоварване в детска възраст, прекалено идеалистичен поглед към живота, преживяна емоционална травма, просто характер. Каквато и да е причината, ако не е психически проблем, трябва да се научите да контролирате прекалената си ранимост, за да не подчините целия си живот на нея и да я задълбочите в сериозен проблем.

Не може да нямате приятелка в обкръжението си, която е вечна „свежарка“ и „не й пука“ какво са й казали. Мислите си, че тя е по-весела от вас и живее по-добре. Да, това е така, но не защото всички хора са много любезни и мили с нея, а защото просто не си слага всяка реплика, която получи, на сърцето.

Трябва да се научите да откроявате грубото порицаване от приятелската забележка, казана ви за добро. Ако са ви казали, че прекалявате с говоренето само за себе си, не се затваряйте веднага в черупката си, мислейки колко груба е тази реплика, а помислете няма ли резон в думите. Може в последните седмици да сте позабравили малко чувствата на близките си, вгледани само в собствените си проблеми.

За да не се наранявате лесно от репликите на близките си, трябва да се научите да гледате на всичко около вас от положителната страна. Понякога е въпрос на гледна точка и на вътрешен мироглед как възприемате случващото се около вас. Ако най-близката ви приятелка е била груба по телефона и ви е затворила без много обяснения, не бързайте да се засягате и да я обвинявате, а се замислете защо е такава и какво ли й се е случило. По-ранимите момичета веднага биха си помислили, че е нещо пряко към тях и ще се засегнат, докато по-положително настроените ще си помислят, че „нещо я е прихванало“ и няма да търсят вината в себе си.

Това дали сме лесно раними или не често е пряко свързано с оптимизма и песимизма. Обикновено истинските оптимисти не се сърдят лесно на околните, защото гледат на живота от хубавата му страна и са ведри и усмихнати. Търсенето на положителни емоции ни помага да видим редица ситуации като много по-положителни, отколкото ако сме заклети песимисти. Песимистите пък точно обратното – те виждат във всяко събитие проблем и във всеки дребен спор – сериозен скандал. Песимистите се обиждат по-лесно и често изкривяват репликите и събитията около тях, така че им се виждат заредени с отрицателни емоции.

За да не се наранявате лесно, се опитвайте да гледате положително на всичко около вас. Когато някой постъпи неприятно или ви каже нещо обидно, първо помислете дали ако погледнете отстрани ситуацията, ще ви се види толкова черна, колкото, когато сте част от нея. Обикновено най-силно ни нараняват хората, които най-много обичаме. Просто защото се засягаме повече от тях, отколкото от тези, които не са ни близки. Ако често ви се случва да се чувствате наранени от някой ваш близък, опитайте се да поговорите и да му обясните какво ви засяга в поведението му и го помолете, ако е неволно, да спре да го прави. Тези, които ви обичат, трябва да да се съобразяват с емоциите и настроенията ви. Вие пък от своя страна, се опитайте да станете няколко дози по-големи непукисти, защото с честото сърдене натоварвате не само себе си, но и близките си.

27.08.2008/Деси Великова