С приближаването на лятото се наблюдава чувството на умора и недоспиване. Желанието за отпуск, за отдих ни спохожда все по - често.

На най-малко 20 дни отпуска, гарантирани от закона, се радваме ние, българите. Към тях се прибавят осем официални празника годишно. По тази логика се подреждаме някъде в средата на провежданите по света класации.

Какво по хубаво от това да предстои една извънредна почивка и относително продължителна почивка - време, през което прегрялата ни от ежедневните задачи психика може да се освободи от напрежението; бихме желали да прекараме повече време със семейството и близките хора; или пък да направим пътувание, за което отдавна сме мечтали.....ето това е очарованието на удължените официали празници, които преливат в кратка /а и не толкова кратка/ ваканция, като тази, която току що отмина. Всеки я очаква с различни чувства и има разлчни идеи за това как да я прекара. И в този смисъл, за радост, вече има много и разнообразни възможности - от тиха горска или домашна релаксация с най-близките хора до екзотично далечно пътуване зад граница.

Финализането й обаче предизвиква сред хората доста смесени емоции и настроения - нещо повече - заговори се за стрес, който е предизвикан от дългата извънредна ваканция. Доста хора се оплакаха че са по-скоро изморени и дори раздразнени на края на почивните дни, вместо да се чувстват заредени и свежи за предстоящата делова седмица. Най - честите прояви на този вид стрес са през първите работни дни след празничния отдих. А при някои хора самата дълга почивка и преспективата да прекарат толкова много дни, бездействайки в къщи, ги доведе до тревожни и дори депресивни състояния.

Всъщност естествено е да се задава въпросът защо при всеки човек една такава наистина малко неочаквана, макар и предвидима, почивка се отразява по съвършено различен начин? Логично ли е да има и негативна страна нещо толкова хубаво каквото са десетина дни извън работата....

Това което трябва да знаем е, че отново има значение един от най-съществените в поведенчески план фактори и той е нагласата. Ако сме работили до последно, грабнали сме пътните куфари и буквално още същия ден, същия час дори, в който за последно сме били на работното си място, сме отпрашили нанякъде /естествено в зависимост от интересите и бю джета си/ - то в такива случаи неминуемо при адаптацията ни към своеобразната отпуска ще се забелязва една припряност, ще сме склонни да правим по - резки движения, в комуникацията ни с околните ще се наглюдава извесно напрежение. Това лесно забележимо „нервнечене:” е резултат от скока, който сме направили - от едно съвършено различно пространство, време, среда, ангажименти, роли, към други много далечни и нетипични за ежедневието ни обстоятелства. Точно така - ние не сме се адаптирали - а този факт, както вече знаем е сериозен източник на стрес.

Проявата на синдрома хроническа умора се изразява при хората, които са по-емоцоинални и пренасят мислите си за работата у дома Някои от тях се появяват в главата преди заспиване. При част от хората се наблюдава безсъние.

Болшинството от тези, които често мислят за отпуска, когато я имат не знаят какво да правят с нея. Останали са в къщи и редуват трапеза с телевизия. Датите в календара безжалостно се сменят, денят, в който предстои връщането на работа е настъпъл, а човекът, останал у дома си, без да планира каквото и да е не се чувства свеж, бодър, отпочинал. Защо? Причината е отново собствената му нагласа.

Ако приемем обаче, че ваканционните дни са преминали разкошно, с много емоции и впечатления, кое от кое по ведро и запомнящо се, дали отново не ни дебне отнякъде стрес, когато стъпим отново на работното си място? Кога е възможно да се случи именно това? „Отидох на работа, буквално след като слязох от самолета...имах фантастично пътешествие, искаше ми се да разкажа на всички колко великолепно беше..не чувствах умора от полета....чувствах се невероятно. Когато обаче престоях няколко часа в офиса започнах да усещам главоболие, стана ми тягостно и исках да заплача...”. Тези симптоми са се запазили и на следващия ден - всичко й се струвало безполезно и отегчително.Не можела да разкаже или покаже снимки от пътешествието си, защото всички били улисани в работата си. За какво състояние разказва тази жена, посетила кабинета на психолога. Тя не се е адаптирала. Наблюдаваме същият процес като при хукналия директно от работното си място към почивката. Причината за стресовото сътояние и в двата случаи е липса на приспособяване. Конкретно в този с пристигането от летищeто.
Ето в офиса- от един съвършено различен свят към обичайния, изпълнен с ежедневни и рутинни неща свят.

Един или два дни преди отпуската са ни необходими за заживем с нейния ритъм, с нейите потребности и сладости. Много е подходящо именно тогава да пазаруваме, да пишем план, да се обадим на близки хора и приятели, дори довършем нещо, което през останалото време все отлагаме. А когато свърши почивката да не хукваме веднага към работното си място – този момент е подходящ, за да останем с нашите близки хора в по-спокойна атмосфера, или пък да бъдем за малко само със себе си. Това е и моментът за някои козметични или други грижи, свързани с личния ни чар. Така ще се подготвим за делника с усмивка. А нагласата е подходящо да бъде свързана с очакване за нещо приятно и неотменно.

Защото такъв е животът ни! Мигове от празници и множество делници, и в много голяма степен от нашата нагласа зависи дали ние можем да оплзотворим възможностите да бъдем щастливи!

27.05.2008/Мария Рачева, психолог