Понятието хоби води своето начало от Англия.
Джентълменът, които имал свободно време и добро образование, започнал да се увлича от различни неща. 3а изискан човек се смятал онзи който имал някакво увлечение, предимно в областта на науката или изкуството. Тогава за спорта не ставало дума, защото ловът, ездата, голфът, тенисът, риболовът били задължителни по един неписан закон, определящ стила на живот на благородника.
Когато англичаните започнали да се пристрастяват към определени занимания, започнало да се говори за хоби.
Имало приятно хоби, интересно хоби, благородно хоби. Често в зависимост от заниманията на човека можело да се разбере каква е неговата личност.
Някои колекции от бижута, източни предмети, произведения на изкуството се прочули много. Така постепенно думата ,,хоби" започва да шества по света, като се изпълва с най-различно съдържание.
В някои енциклопедии на думата “хоби" се дава следното определение: любимо занимание през свободното време. Но предложенията тя да се замени с ,,любимо занимание", ”предпочитана дейност" не се наложиха. Може би защото ,,хоби" звучи кратко, като страст.
За съжаление тази дума се употребява за щяло и не щяло Нерядко на въпроса какво хоби имате, хората отговарят: чета книги, гледам телевизия, ходя на кино, на екскурзии.
Та нима има съвременен човек, който да не чете книги, да не гледа кино и телевизия и т.н
Други пък казват, че обичат това или онова – сладкиши, ястия и какво ли не.
Та има ли човек, който да не обича нещо?
Да ходиш от време на време на екскурзия, още не значи, че си планинар. Затова не е излишно да уточним кое от стотиците неща които хората обичат и вършат може да наречем хоби.
Хоби е онова, което се кърши с особена любов, със страст и носи удоволствие и удовлетворение, при което няма и нотка на задължение и принуда. Разнообразието от любими занимание го свежда до три основни групи: правя, събирам или отглеждам.
Едни хора събират стотици кактуси, гълъби, папагали, други — най-невероятни неща. И макар че между тях има съперничество, има и взаимопомощ.
Спортът също може да се превърне в хоби на човек, който системно поддържа физическата си форма и се отдава на туризъм, вършейки това с особено удоволствие.
Увлеченията на хобистите до голяма степен определят и стила на техния живот.
Хобито е своеобразна илюстрация на човешката личност. То може да допринесе много за предпазване от стреса, който не е патологично състояние, а израз на способността на живия организъм да реагира спонтанно на съответните дразнители. Когато трудностите са прекомерни, това може да доведе до изтощаване на организма и до заболяване. При подобни ситуации хобито може да се окаже много полезно. С положителните емоции, които носи, то е истински отдушник, който разтоварва, успокоява и уравновесява.
Човек, който има хоби се чувства като в оазис, който го предпазва от излишното напрежение и пренапрежение. Това е достатъчно психологическо основание, за да се препоръчва хобизмът.
Положително е и това че хобито не включва елементите на задължението, а само психологическа компонента, която удовлетворява изпълнителя.
Профилактично лечебният ефект на хобито се изразява преди всичко в създаването на положителни емоции и отстранявана отрицателните.
Доброволната ангажираност към нещо не отегчава човека, а го държи на разстояние от дребнавостите на всекидневието и психотравмите.
Хобистът си има своя страст и свой смисъл, не си губи времето с неприятни дребнави, носещи отрицателни емоции неща. Хобизмът има и възпитателно въздействие върху характера на човека. Хобистът увеличава своите познания, повишава културата си, става духовно по-богат и по-спокоен.
Хобито често допринася и за добро самочувствие. Създава настроение, носи щастие, радост, сигурност и увереност в утрешния ден.
Трябва все пак да се знае, че насила хоби не се създава. То идва неканено и непринудено.
Любознателността и интересът са мощните двигатели за ориентация, а нуждата от творчество е определяща. Случайността и въздействието на средата са само насочващи към една или друга дейност, което може да се окаже истинска бариера против стреса.