Най важното е да бъдете щастливи!
Да бъдете здрави и богати също е по силите ви!

Нека да започнем от азбучните истини...

В последно време понятието «стрес» приодоби изключително голяма популярност . Неслучайно отминалият 20 век беше наричан “Века на стреса”.

Стресът не признава никакви граници, с ловкост се настанява в ежедневието ни и затвърждава своите позиции. Всеки го е изпитвал, всички говорят за него, но всъщност нека си зададем въпроса какво е всъщност стресът? Преди повече от 50 години Ханс Селие въвежда понятието стрес (Selje H., 1954), а от своя страна точно този факт кара учените и днес да продължават да преразглеждат общопризнати теории за взаимодействието на човека с околната среда. Какви са специфичните отговори на организма на едни или други въздействия, защо се наблюдават общи реакции, свързани с активността на хормоналната система? Такива са най-горещите въпроси около стреса. Селие доказа, че при жега и студ , при болка и радост, при секс и травми в мозъчната кора се отделят определени хормони, които помагат на човека да се приспособява към резките изменения в средата. Селие нарича това явление "адаптационен синдром" и пояснява, че той протича в три стадия, които се разгръщат като единен процес. Това са стадият на тревогата, стадият на резистентността (адаптация) и стадият на изтощението.

Ако стресът протича в рамките на първите два стадия — считаме, че всичко е нормално. Такъв стрес дори е полезен за организма. Ако обаче защитните сили на организма се окажат недостатъчно, тогава настъпва третият стадий на изтощението на адаптивните резерви, а там вече организмът е застанал на пътя към разболяването.

Стресът, като етикет, твърде често се употребява както в подходящи, така и в съвсем отдалечени от ситуацията, която предизвиква състоянието случаи. Все пак, добре е да знаем, че стрес означава просто типично състояние на нервно напрежение, протичащо в живия организъм под влияние на външни въздействия.

Стресът е нервно напрежение, което протича в индивида в резултат на постоянното състояние на бойна готовност – на улицата, на работа, в личните отношения... Когато човек се намира в непрекъсната готовност да отреагира на каквато и да било опасност, риск или агресия от каквато и да е посока. Или пък на внезапна промяна – както положителна, така и отрицателна - настъпва неизбежно състояние на стрес. Необходимо е да отчетем и се съобразим с факта, че при всички случаи стресът следва да се възприема като някакво вмешателство в естественото до момента функциониране на организма.

Думата "стрес", така както и думи като "успех", "неуспех" и "щастие", имат различно значение за различните хора. Поради това често настъпват недоразумения, самовнушения и усложнения в комуникацията между тях. Разумен е и въпросът, не е ли понятието "стрес" просто синоним на "дистреса" (Distress) - болка, нещастие, невъзможност, нужда; stress - натиск, напрежение)? Трудно се дава определение за стреса. Както изяснихме по-горе всяко променено условие на живот може да доведе до стрес.

Какво да правим обаче с най-трудно преодолимите промени в средата, в която свикваме да се чувстваме по определен начин? За да чувстваме, че сме радостни или тъжни, удовлетворени или раздразнени, означава, че осъзнаваме собственото си емоционално състояние и тъкмо то е причина за щастливите или нещастни наши моменти. Емоционалният процес участва в свързването на лица, предмети, места, които са част от важните за личността събития в живота. По този начин възникват сложни емоционални отношения към нещата, правещи човека щастлив.

Емоционалните процеси, въздействащи върху формирането на отношенията, протичат не самостоятелно, а съвместно с други процеси.

Те се отнасят до отношения с хора и социална среда, тези, които определят в кои ситуации човек може да вземе участие и кои трябва да избягва.

Това са очаквания за:

- Социално одобрение, оценяване и престиж;
- Удивление и възхищение;
- Нежност, приятелство, симпатия, доброжелателност и сърдечност;
- Помощ, покровителство и заинтересованост;
- Прояви на страх, слабост, паника;
- Предпочитание, предимство и изключителност.

Освен нагласи, укрепващи положителната оценка за собствената личност, съществуват и такива, които са отрицателни – очаквания за критика, антипатия, враждебност и др. Тези очаквания са в конфликт с останалите.

Човек има не само очаквания, но и стремежи към заобикалящата го среда, породени от желанието му да остане в определени взаимоотношения с нея. Това са стремежи към:
- Проявяване на одобрение, уважение и респект към другите;
- Опознаване и изследване на действителността, към знание;
- Покорство, подчинение и правене на отстъпки;
- Покровителстване и полагане на грижи;
- Унищожаване, нападане, преодоляване;
- Постигане на успех, надмощие, превъзходство над другите и по отношение над другите и по отношение на самия себе си, в сравнение с действията до този момент;
- Побеждаване и противопоставяне;
- Отблъскване, проява на презрение, враждебност.

Ситуациите, в които се оправдават нашите очаквания са източник на положителни емоции, на състояния на задоволство и удовлетворение. Обратно, когато ни се поднася информация, разминаваща се с очакванията и стремежите ни, възникват отрицателни емоционални състояния, като гняв, безпокойство, тъга и др. В такива случаи стресът е неизбежен, а последиците му водят до липсата на усещане за щастие. Най-правилният от психологическа гледна точка път да се справим с подобни оценки и процеси е да се подготвим за успешна комуникация като формираме у себе си един много специален комплекс от качества познат като „Емоционална интелигентност”. Емоционално интелигентните личности не попадат в стресови положения по посока на комуникациите с други хора, преди всичко поради своята изградена култура на общуване.

Емоционалната интелигентност като комплекс от качества /устойчивост към фрустрация, контрол над импулсите, отлагане на търсенето на удовлетворяване на потребностите, контрол над собствените настроения, умение да не допускаме неуспехите да подтиснат способността ни да мислим, склонност към емпатия и надежда/ може да бъде толкова важна, колкото умствената интелигентност, а в определени моменти и по-значима. Има случаи, в които прекалено явно сме изразили чувствата си и следователно сме ги осъзнали много бързо и други, в които осъзнаването е станало доста по-бавно и дълго след реакцията ни.

/Следва: Как да формираме собствения си емоционално - интелигентен код, за да бъдем щастливи /

12.03.2008/Мария Рачева, психолог