Ветровете предизвикват мигрена и смущават съня.
Пролетта отключва всички вируси, кара ни да кихаме и ни носи умора и депресия.
Независимо от синьото небе лятото ни прави агресивни и ни кара да бълнуваме насън.
Есента изморява сърцето.
Краят на зимата е особено критичен за болните, тя също прекършва доброто ни настроение.
Защо се получава така?

Лекарите са единодушни: съществува тясна взаимовръзка между здраве и метеорологични условия. Нещо повече, сам по себе си климатът не предизвиква задължително смущения или отклонения от нормалното поведение, атакувани преди всичко са крехките натури.
Така например пролетта и есента са сезоните на инфарктите. Също през есента се наблюдават много кожни възпаления, пристъпи на акне, пъпки, гнойни образувания... По дъждовно време се „събуждат" ревматизмът и всички видове артрози. Но влиянието на климата върху здравето е преди всичко отражение върху самочувствието на човека.
Депресията е широко разпространена както през зимата (поради липса на светлина).Така и през юлско-августовските горещини (когато пък слънцето е в повече).
Всички тези изследвания и заключения ни се предоставят от така наречените биометеоролози, които точно изследват влиянието на климатичните условия върху човешката кондиция, която във всички случаи реагира на промените. Особено ако те са резки. Всеки сезон има своите патологични случаи: при равноденствие зачестяват сърдечносъдовите заболявания, заушката и варицелата са постоянно присъствие по Великден.
Макар че все още биометеорологията не е призната като точна наука, фактите, които тя доказва, са повече от убедителни. И това е открито още през 400-та година преди новата ера Хипократ заявява открито: „С времето, с развитието на човечеството лекарят ще се научи кои епидемии атакуват определени градове по време на лятото или през зимата; той също ще разбере как смяната на начина на живот на човека неминуемо се отразява върху здравословното му състояние."
И все пак нека уточним нещата. Една предвидливост в аванс може да ни е от полза.
Пролетта, която всички очакваме с трепет, за да захвърлим тежките ботуши и палта, е сезонът на алергиите, сената хрема, синузитите, възпалението на лигавицата. Основните причинители на това състояние са полените (тези на тополите и кестена). В този момент най-актуални са носните кърпички и зачервените носове. Пролетта е също така сезонът на детските болести от вирусен произход. Варицела, заушка, шарка, рубеола... В периода на преход от студеното към топлото се събуждат и депресиите и психическите заболявания.
Също така е доказано, че най-много случаи на самоубийство се наблюдават в периода април-юли.
Лятото, колкото и да е слънчево, ведро и знойно, носи своите проблеми.
Косата на човека расте два пъти по-бързо през лятото, сърцето бие по-силно. Летните бури са предпоставка за особена нервна възбуда. Наблюдава се също така пропорционално съотношение между покачването на температурите и зачестяване на агресивни действия и изнасилвания.
Есента е рисков сезон за сърдечносъдовите заболявания. Всичко се дължи на резките промени в налягането и температурата. които възбуждат нервната система и управляват дейността на сърдечните капиляри.
81% от инфарктите настъпват в този сезон, особено по време на равноденствието.
Зимата е най-опасният сезон.
Тогава се регистрират най-много смъртни случаи...
Грипните епидемии имат своя максимум от началото на декември до началото на февруари, по същото време се проявяват и вирусният хепатит и менингитите.
Холестеринът в кръвта се покачва стремглаво (плюс 15-18% през януари и февруари). Липсата на светлина и топлина предизвиква депресивни състояния.

По време на буря със скорост на вятъра над 100 км/час се наблюдава стремглаво увеличение на мигрените и главоболията, придружени с безсъние, раздразнимост и чувство на потиснатост. Според учените биометеоролози при силен вятър въздухът така силно се насища с положителни електрически йони, че те веднага рикошират върху хората като генератори на лошо настроение и болезнени състояния.
Явно в тези моменти Еол, известен като бог на ветровете, си отмъщава на човешкия род за невинаги правилните му постъпки.