Завистниците умират, но завистта никога

22 коментара5/5

Казал го е Молиер. И тогава, и сега хората как ли не убеждават себе си, че е нормално от време на време да завиждат на другите. И че с всички останали е същото. Дори не си даваме сметка как зловещото чувство опустошава душите ни.



В основата му стои желанието ни да се сравняваме с околните, да насочваме вниманието си към неща, от които сме лишени, които нямаме.

Обект може да бъде както материалното състояние на заобикалящите ни, така и техните чисто човешки качества.

Всичко започва още в детството.
Спомнете си как сте се чувствали, примерно, в първи клас -кого харесва повече учителката, кого по-малко... Постоянните въпроси на родителите ви от рода на: „Кой получи по-висока оценка от тебе?"

Родителите изпадат в транс, когато хлапетата им са „по така" от останалите. Побъркват се, ако детенцето им не е лидер...

Психолозите казват, че ако непрекъснато сравняваме своите синове и дъщери с другите, завистта ще стане основна черта в характера им.

Съветът им е да даваме пример единствено с постигнатото от самите тях преди. Да речем: „Много добре знаеш, в пети клас имаше три по английски, а сега гониш петицата."
Сигурно не сте забравили собствените си завистливи тийнейджърски пристъпи. („Божичко, какви маркови дрехи има Таня! Никога няма да имам такива...")

Напънете се с волята си да спрете негативните мисли за собственото си дете.

Кажете си: „Независимо от хубавите дрехи на Таня каквото и да е направила, си е останала на същото място. Да не би да ходи два пъти седмично на фитнес? И да изглежда като мен на 40?"

Много от нас не умеят да приемат чуждите победи само защото не знаят какво точно искат от живота.

Но... непризнават, че е така. Ако ги попитате, ще ви изредят дълъг списък от неща, за които мечтаят.

Психолозите смятат, че най-често става дума не за личностно-индивидуални, а за подражателски желания - обикновено неща, без които може. Да речем, къща в Бояна, защото това се смята за престижно. Или апартамент в центъра на София - пак по същата причина.

В повечето случаи завистникът е човек неуверен, неспособен да постига целите си.

Гризе го „под лъжичката", че еди-кой си има преуспяващ бизнес, а не му е хрумва да се замисли какво е коствало това на въпросния човек. Едва ли би му завиждал, ако си даде сметка за положените усилия при преследването на целта.

Затова се запитайте (и честно си отговорете) дали наистина ще се чувствате по-добре, ако не живеете в панелката, където сте отгледала децата си?

Трябва ли ви скъпа кола, или същата работа ще ви свърши нещо втора употреба?

Непременно ли искате да притежавате вещи като тези на приятелката ви, която по характер е абсолютната ви противоположност?

Ако отговорът е „да", започнете да действате, но бъдете реалистка - иначе ви чака провал и още по-обсебваща завист към по-успелите от вас.

Доказано е, че колкото по-широка е сферата на интересите ни, толкова по-лесно възприемаме пораженията.


03.10.2007/rozali

22 коментарaДобави коментар »

Stef@

От Stef@01.07.2008, 10:59 ч.

Завистниците са безкрайно ограничени и повърхности хора с болен мозък и психика! Познавам такива същества! Непрекъснато се жалват че другите единствено само на тях завиждат! Ама като ги питаш -те не са от групата на...

Виж всички коментари за "Завистниците умират, но завистта никога".

Още от "Психология"

Болести според характера

Болести според характера

Кажи ми какъв е характерът ти, за да ти кажа какви здравословни проблеми имаш! Наистина е възможно да се гадае здравето по характера. Ето как...

10 правила за щастие

10 правила за щастие

Щастието е здраве. То ни прави усмихнати, спокойни и удовлетворени от живота. Щастието обаче не се получава даром, то зависи от собствената нагласа на човек. Вижте кои са 10-те правила за щастлив живот, които трябва да следвате.

Лекувайте последиците от  стреса навреме

Лекувайте последиците от стреса навреме

Съществува широко разпространено убеждение, че нещастията закаляват човека. Това не е истина. Напротив.