Какъвто и да е причинителят на страховата невроза, симптомите, общо взето, си приличат -неприятно усещане в стомаха, сухота в устата и гърлото, пребледняване, потни длани, треперене, сърцебиене...



Още през V век пр. н. е. Хипократ описва симптомите на фобията в трактата си, посветен на епидемиите. Самата дума „фобия" произхожда от гръцкото „рhobos", което буквално означава ужас. И има нещо вярно в това, особено ако се огледате около вас. Ще срещнете хора, които се вцепеняват при вида на мишка,змия или нож... И за да ги успокоим, позовавайки се на медицината, трябва да подчертаем, че фобиите не са причина за неуспех в живота. Ние просто съжителстваме с тях. Може би знаете, че великият Наполеон се е страхувал от котките, а доктор Фройд е изпитвал ужас от пътуването с влак...

Историята познава и други известни „страхливци". Всесилният Цезар никога не е спял нощем на тъмно. Френският крал Анри IV все се страхувал да не пропусне нещо и непрекъснато повтарял действията си. А художникът Льо Нотр, известният пейзажист в двора на Луи XIV, не понасял затворените пространства.

Известният мислител Паскал също бил в плен на разни фобии. Но, разбира се, всичко това не е попречило на тези хора да бъдат известни и да оставят следа във времето...

Специалистите са на мнение, че състоянието, колкото и драматично да е то, е излечимо. Обикновено при най-малкото смущения засегнатият от фобия веднага търси утеха в транквилантите и други хапчета за възстановяване на равновесието. Действието им е скоростно, това е факт, но не трябва да се подценяват вторичните ефекти. Често предизвикват сънливост, забавяне на реакциите, човек привиква към тях и те автоматично попадат в категорията на наркотиците.

Днес психолози и психоаналитици проповядват психотерапията или, с други думи, говорете за страха си, за да се отървете от него!
Подвластните на фобии би следвало да четат и книги, и статии на тази тема. Всеки човек е подвластен в известна степен на фобия, макар и в латентно състояние. Още от детството си ние познаваме страха от тъмното, гръмотевиците, големите животни, насекомите, неизвестното...
Но впоследствие с утвърждаването на личността и нейната самостоятелност детето се научава да прави разлика между реалното и въображаемото, т.е. много страхове изчезват.

Най-разпространените фобии са:

• Ахмофобия - страх от ъгли и ръбести предмети.
  
  
• Акрофобия-страх от височини.
  
  
• Агорафобия - страх от открити пространства.
  
  
• Елурофобия - страх от котки.
  
  
• Алгофобия - страх от болката.
  
  
• Антрофобия - страх от много хора, събрани на едно място.
  
  
• Апопатодиафулатофобия - страх от запек.
  
  
• Астрапефобия - страх от светкавици.
  
  
• Базофобия - страх от ходене.
  
  
• Белефобия - страх от игли и карфици.
  
  
• Битрохозофобия - страх от колело.
  
  
• Блемофобия - страх от чужди погледи.
  
  
• Клаустрофобия - страх от затворени пространства.
  
  
• Кинофобия - страх от кучета.
  
  
• Ендуофобия - страх от обличане.
  
  
• Еритрофобия - страх от почервеняване.
  
  
• Графофобия - страх от писане.
  
  
• Гинефобия - страх от жени.
  
  
• Хидрофобия - страх от вода.
  
  
• Кенофобия - страх от тъмнина.
  
  
• Левкоселофобия - страх от бяла, неизписана страница.
  
  
• Логофобия - страх от говор.
  
  
• Макерофобия - страх от хладно оръжие.
  
  
• Музофобия - страх от мишки.
  
  
• Миксофобия - страх от прахоляк.
  
  
• Нозофобия - страх от болести.
  
  
• Оклофобия - страх от тълпата.
  
  
• Орофобия - страх от планините.
  
  
• Плангонофобия - страх от кукли.
  
  
• Рупофобия - страх от мръсотията.
  
  
• Таласофобия - страх от морето.
  
  
• Танатофобия - страх от смъртта.
  
  
• Трихофобия - страх от косми.
  
  
• Зоофобия - страх от животни.

27.08.2007/РОЗАЛИ