Очите на страха да не бъдем изоставени

39 коментара4/5

Познавате ли някого, който е готов да покани в дома си, едва ли не, всеки срещнат, при каквито и да е условия, само за да има хора около себе си. Който казва: Страх ме е да остана сам! или пък: По–добре с който и да е, само и само да не ходя сама

Очите на страха да не бъдем изоставени
В такива случаи определено наблюдаваме страх от самотата. Тъкмо това състояние е емоционалната основа на страха от изоставяне - когато и най-малките признаци на пренебрежение се отразяват на душевното ви равновесие, когато ви завладява притеснение, че близките  ще ви оставят, или сте често тревожни, мислейки за раздяла. Ако ви е познато от собствен опит това състояние, това означава, че при вас протича един продължителен процес на несигурност, който определено може да бъде източник на перманентен  стрес.

Наблюдаваното състояние се проявява като чувство на несигурност. Усещането за емоционална нестабилност обаче се проявява най- често по навик. Тревожността е сигнал, че нещо във вътрешния ни свят или в отношенията ни с нашето обкръжение не е наред.
 

Очите на страха да не бъдем изоставениКакво ще направите  с този сигнал за необходимост от промяна е въпрос на избор. Можете да се опитате да го елиминирате, като го подтиснете, да си изработите умения за овладяване на тревожните си реакции, да се задълбочите и да изследвате корените им или тяхното по-дълбоко значение.

Защо е този страх?

Хората, които често изпитват голям страх от изоставянето имат по-слабо изразено чувство за самостоятелност. Те се чувстват по-щастливи, уверени и истински, когато някой друг е там, плътно до тях, за да ги подкрепя и предпазва от  беди. Целта на една връзка за тях е колкото емоционална привързаност, толкова и никога да “не им е студено”. За тях обаче емоционалната студенина се проявява от страна на партньора тогава, когато той ги насърчава за една по-голяма самостоятелност.

За хора от този тип околните считат, че те не са самостоятелни, че са плахи и нерешителни. Всъщност става въпрос за хора с повишена чувствителност. Те са потопени в непрекъснатото състояние на тревожност и очакване на отказ от страна на другите. Всяка евентуална проява на неутрално или невнимателно отношение те интерпретират като умишлено пренебрежение. Предварително са настроени за търсене на доказателства за потенциална заплаха по техен адрес, готови са да си представят всяка ситуация в негативна светлина.

Когато сте забелязали общи характеристики с хората от този свръхемоционален тип, вие знаете, че всички  нови приятелства за вас изглеждат в началото като нова възможност да бъдете разбрани, подкрепени и обичани. Готови сте да давате всичко от себе си, за да задържите първоначалната топлина и струя на взаимност. Ето така може да бъде развит този модел на преувеличаване, при който колкото са  по-чести контактите, толкова повече искаш това “заедно” да се задълбочава. Ако обаче другият човек (приятел, колега, партньор и т.н.) реши да отдалечи себе си, да бъде по-сдържан или дистанциран, тогава идва тревогата, че ще бъде изоставен.
Очите на страха да не бъдем изоставени
При това нашият страдалец знае, че отново ще се чувства несигурен и сам. В отношенията този човек може винаги да пита: "Обичаш ли ме?“, „Ще ми обещаеш ли, че никога няма да си  тръгнеш?“. Можем ли да спрем този порив, понякога изглеждащ като безнадежден, за взаимност. Той може да бъде свързан с желанието да превърнеш другия в собственост, зад което обаче се крие страх от изоставяне. В резултат на това мъжете се проявяват като по-завистливи и ревниви, а жените - по-враждебни и отчуждени.

Всичко е свършило - единият от партньорите е на прага, а другият заявява по различни категорични начини: "Не можеш да ме напуснеш."

Емоционалното изнудване е Очите на страха да не бъдем изоставениотносително често срещан феномен, при който личността, която се страхува от изоставяне, може да стигне до точката на самоунищожението. Тогава как да постъпим, ако сме в ролята на изнудвания? Твърдата позиция е подходящият вариант! Колкото до формата, там вече можем да подходим дипломатично, щадящо, но все пак независимо от крайните реакции на изнудващия.

Решението - в цветовете на собственото огледало


Ако обаче намираме у себе си повече характеристики на молещия да не бъде изоставен, на този, които се бои от момента на самотата, тогава е дошъл момент да променим нещата. За начало - да вземем решение да го направим, а след това - да погледнем отново към себе си в едно ново и цветно огледало и да открием самочувствието си!

Много важно е да съхраним собствената си преценка, че знаем къде точно се намираме, с кого сме, защо това е така. Дори и когато знаем, че не винаги има хора, които да ни подкрепят можем да продължим самоуверено напред.

Мария  Рачева Мария Рачева е магистър по психология и педагогика, специализирала е клинична и консултативна психология.

Сертифицирана е от Университети в България, Германия и САЩ. 

Основател и ръководител е на ADVISE CENTER.

21.10.2010/Мария Рачева - психолог

39 коментарaДобави коментар »

Десислава Димова

От Десислава Димова03.09.2011, 21:49 ч.

Бракът не е гаранция за обич и вечно доволство

Виж всички коментари за "Очите на страха да не бъдем изоставени".

Още от "Психология"

Преувеличаването -  прищявка или болест?

Преувеличаването - прищявка или болест?

Обичате да представяте нещата не точно такива, каквито са? Приятелите ви се подхилват под мустак всеки път когато разпалено разказвате някоя случка? Мислите, че знаете всичко за навика си да преувеличавате, но... дали е така?

Сексът и сънят

Сексът и сънят

Секс преди заспиване? Звучи толкова естествено логично. Всеки е наясно, че самият акт е изключително здравословен и благотворен за нашия организъм.