Какво се крие зад  добре скритите и дълбоко потиснатите  емоции  и как можем да се освободим от тях?

Един много често задаван въпрос е „Коя в действителност е силната личност?“  В най-тривиалните представи за сила на характера, това е онзи човек, който умее да задържа в себе си всичко преживяно, без да му дава външен израз. Но дали наистина  това е личността, чиято изразителност е желязна? Тези хора не обичат да споделят, когато става дума за собствените им чувства. Те считат, че когато изпускат проронена сълза са допуснали голяма и недопустима слабост. Без значение дали емоционалните състояния са свързани със стихийна нежност или страст, но все едно става дума за задължително проявявана сдържаност.

Къде обаче се складират тези страхове, емоции, обиди? Как са преживени всички онези мигове, в които когато “силната” личност е страдала, когато е искала да вика или се смее неудържимо, да крещи или да тича без посока, да се смее или препуска по склона - без контрол на израза си? Къде се събират? Разбира се, в душата на човека, някъде в дълбините на неговата психика. И все пак - какво точно се случва?

В много случаи хората, които не  се самонаблюдават и не изпитват потребност текущо да се грижат за поддържането на  баланс в емоционалния си свят, усещат последствията, без да могат да си обяснят защо става така, че в определени моменти реагират неочаквано, непредсказуемо и крайно.

Съхраняването на отрицателните чувства е важен и безкрайно личен процес. Проблем е изхвърлянето им. Въпросът в повечето случаи обаче е дали и до каква степен пълноценно протича този процес, в който личността успява да се освободи от негативните емоции, без те да натоварят психиката. Ако не го направим пълноценно, рискуваме при силни преживявания в бъдеще  да имаме изненадващи, дори за самите, нас реакции.
             
Поддържането на добрата физическа форма се свързва с полезната, здравословна и качествена храна. Към това добавяме ролята на движенията, спорта и разходките сред природата. Но ако не присъединим към тези хубави дейности и грижата за емоционалното ни здраве, ние няма как да постигнем и поддържаме психологичен комфорт. Емоционалното здраве изисква внимание и умения, с които да можем да се освобождаваме от излишния емоционален товар. Той има способността да  трови  живота. Когато се устремяваме към постоянното поддържане на  контрол, трябва да знаем, че гоним невъзможното.  Концентрацията в самоконтрола приспива сетивата за детайла на ситуацията или дори за нейния характер като такава. Вглъбеният в собствената си  сдържана реакция може да пропусне възможността да сподели или да участва в обмен на преживявания и мисли, продиктувани от момента. Така сдържаните и “силни хора” не могат да са съвсем сигурни в това, което наистина се случва . Не е възможно както неговото  осмисляне, така и неговото съпреживяване. Да сдържаш и потискаш изживяването на негативната страна на нещата може да бъде симптом за скрита депресия.

Хроничното натрупване на негативни емоции се ражда вследствие на липсата на поощряване от страна на родителите към изразителността на детето. Често самите родители не намират начин да дават подходящ израз на  емоциите си. За голяма част от тях те си дават сметка, едва когато забележат необичайни поведенчески реакции у детето си. С течение на времето то свиква, че каквото и да преживява, то никога не бива да му дава външен израз. Така то самото развива неумение да се изразява. Понякога родителите допускат грешка, изисквайки от детето си да се сдържа. Така малкият човек започва да се притеснява да споделя и изразява своите преживявания.

Трябва да имаме предвид, че  на по-късен етап този човек се превръща в един неуверен възрастен, който никога не е сигурен, че е изразил адекватно себе си.
Препоръчително е тези хора да се научат да осъзнават преживяванията си, да могат да изключват от негативните от тях. Така те ще могат постепенно, но сполучливо да прекъснат навика си да го потискат. Формулирайки едно или друго чувство за начало дори само пред себе си, ще бъде добре да започнат да се  опитват да намерят неговия израз.

В добрите психотерапевтични практики се прилагат специализирани методи и техники и, които ще ви научат на опознаване както на положителните, така и на негативните емоции. В процеса на идентифициране на емоционалните нужди се развива и потребността от подходяща изразителноаст. Тя несъмнено става белег на емоционалната интелигентост на личността и отваря нови хоризонти за самопознание и духовна свобода.

Мария Рачева е магистър по психология и педагогика, специализирала е клинична и консултативна психология.

Сертифицирана е от Университети в България, Германия и САЩ.

Основател и ръководител е на ADVISE CENTER.

 

 
26.06.2009/Мария Рачева - психолог