Да правиш това, което ти харесва, и да живееш InSync

0 коментара0/5

Тя е жена, която действа с размах – интелигентна, ерудирана, вдъхновяваща, концентрирана, с бърз ум, крехка чувствителност и категорична сила. Тя е Косара Чигирева и е една от основателките на колективен женски блог. Днес си говорим с нея за тайната на това да живееш InSync и да правиш това, което харесваш.

Косара Чигирева
Косара Чигирева © Сн.: Мариана Петрова, Mamuri Photography

Здравей, Косара! Как си днес?
Изключително заредена и готова за предизвикателствата през новия ден.

Разкажи ни за себе си – кога и как започна работа по колективния блог?
Бих се определила като късметлийка, защото имам всичко, за което някога съм мечтала – прекрасно семейство и работа, която обичам. По образование съм маркетолог, по професия – рекламист, по призвание – майка на две прекрасни момчета, привърженик на добрия вкус във всичките му проявления и най-вече в отношенията между хората. Всичко с нашия блог започна изключително лесно. В основата му стоеше нуждата от пространство, в което да споделяме нещата, които ни правят щастливи, карат ни да се замислим или променят средата, в която живеем, в положителна посока.

Как успяваш да поддържаш баланса в живота си, като всички знаем за множеството задължения на една жена?
Работата ми изключително много ме зарежда, тъй като винаги има нещо положително, което искам да споделя на глас – и това си личи във всички останали аспекти от живота ми. Може и да звучи самонадеяно, но се възприемам като много осъзната и балансирана личност. Според мен е важно да си InSync със себе си и да вярваш в това, което правиш. Тайната на баланса се крие в умението ни да приемем, че няма баланс и няма как да сме перфектни във всичко. Винаги нещо се случва за сметка на нещо друго, но това не е непременно лошо, а тъкмо напротив. По този начин успяваме да отсеем какво е важно за нас и какво – не.

Кое е най-голямото предизвикателство в живота ти?
Труден въпрос… може би това да се приемам такава, каквато съм, да приемам, че моите нужди са нормални, и че е естествено да отделям внимание и на себе си. Да бъда уверена, да се отстоявам, да казвам това, което мисля, да не се ядосвам, когато другите не приемат моето мнение.

Според теб жените в България InSync ли са и защо смяташ така?
В България има много жени, които все още търсят себе си и не са открили своя център. Мисля, че всеки има нужда от време да извърви пътя си и да опознае себе си. Българката е като многоръкия Шива – старае се да свърши всичко наведнъж. И въпреки че успява да бъде добра майка, съпруга и изключителен професионалист, смятам, че понякога изисква прекалено много от себе си, което й пречи да опознае вътрешното си „аз“.

Разбрахме, че си се включила в новата кампания на Activia „Живей InSync”. Какво те впечатли в нея?
Още на първата ни среща идеята много ми хареса – фактът, че марката иска да вдъхнови момичетата в България да вярват и следват своя вътрешен глас, е основното нещо, което ме впечатли и с удоволствие се присъединих към идеята.

Какъв съвет бихте дали на жените, които не са напълно уверени в себе си?
Не мисля, че има готови формули и решения, когато не си уверена във себе си. Според мен най-важното е да не се отказваш, когато срещаш трудности и изпитваш колебание. В живота не всичко става така, както бихме искали, и за да променим нещата, често ни се налага да поемаме рискове. Най-важното е, че живеем във времена, в които всичко е възможно. Достатъчно е да си го представим и то вече е реалност!

Още от "Психология"

Депресията - I

Депресията - I

Какви са външните прояви на депресията?

5 фобии, с които ни "даряват" интернет и смартфоните

5 фобии, с които ни "даряват" интернет и смартфоните

Трудно е да се помни какъв е бил живота преди да имахме интернет, смартфони в нашите джобове и по един лаптоп на всяко бюро. Днес нашите мозъци се състезават, за да се адаптират към цифровата ера. Заедно с това обаче идват и фобиите, свързани с модерните технологии

Отношението на обществото към инвалидите

Отношението на обществото към инвалидите

Да си инвалид в България не е никак лесно. Това е ежедневна борба за оцеляване. А обществото утежнява положението, в което се намират инвалидите и болните, като буквално странят от тях.