Коментари за: Сенките на душата

« Към статията · Добави коментар

От Atina (Гост)


Публикувано на 00.00.0000
Отговори на Atina | Добави коментар

Kitten
Аз съм по същия начин ,толкова много се притеснявам за близките ми ,абсолютно като теб,ако чуя сирена на линеийка мисля че е за вкъщи и веднага си представям разни неща знаеш какви.Единственото което ми помага е да се моля на Господ това много ме успокоява. тва е мойта историяа ....бъеззз

От Снежана (Гост)


Публикувано на 00.00.0000
Отговори на Снежана | Добави коментар

Защо мили деца мислите така негативно и очаквате лошото да се случи? Не ви ли е идвало на ум, че вие ще си го предизвикате сами?Гледайте по-оптимистично.Очаквайте среща с добър и умен човек, ново приятелство, нова любов или нова възможност за реализиране на мечтите си!Научете се да се радвате на съвсем простичките и делнични неща:на цъфналото цвете в саксията на прозореца,на неочакваната среща с добър съсед,на новия модел дънки в магазина,за които толкова сте мечтали,а в този момент можете да си позволите да ги купите,за това ,че денят е слънчев и ведър или че пухкав сняг е покрил клончето на дървото отсреща!Знаете ли колко хубави и неизживяни случки ви очакват?Затворени и вторачени в себе си ,вие ги изпускате и те преминават посрай вас без да могат да ви докоснат.
Аз боледувах сериозно и почти бях прекрачила в отвъдното и тогава разбрах,че всичко , за което съм се ядосвала е било толкова тъпо и незначително.И без това животът поднася изпитания от здравословен характер или загуба на близки хора.Тъпо е човек сам да си създава призраци и после да си се плаши от тях.
Разберете,че вие сте млади и всичко ви предстои.Не се огъвайте!Живейте с оптимизма на Скарлет О Хара и в трудни моменти си кажете "И утре е ден".Намерете си своятя Тара, която да ви зарежда с енергия и се връщайте винаги там щом се почувствате слаби и нестабилни!

От Dani (Гост)


Публикувано на 00.00.0000
Отговори на Dani | Добави коментар

do crazy..при мен е абсолютно същото!по някога като чуя някаква тъжна история на приятели или просто на непознати ii почвам да си представям как аз съм главната страдаща във историята!дните ми минават в мислене и в страдане ,защото съм далече от всичко което обичам..може би там ми е причината...ноо мисля че не е, защото преди като си бях при моя приятел пак и на мен ми се искаше да правя неща ,които го дразнят,,и после се питам какво ми става и защото така постъпвам...обаче после се обърнаха нещата и той влезна в ролята на обидения и на засегнатия и започна да ми го връща и всеки ден плаках заради него .шото ме нараняваше по най различни начини..или просто плаках ,за да ме остави на мира или да му стане жал за мен и да не ми причинява никога повече мъка...ама не мила не стана..той продължи сякаш да ме задушаава и в същото време ми казваше че ме обича..сега след като не съм го виждала 6 месеца пак изпитвам чувства към него ,,но този път примесени и със някаква ненавист ..може би защото той покажа за 2 години истинската си същност..и тя честно казано ме отблъсква!еди път преди да станем гаджета той ме нарани ужасно жестоко...приех го много навътре и може би от там вече започнах да се интересувам за смисъла да живея...и too за това да му отмъстя ...дам обаче отмъстих на самата себе си!мисля че тези депресии са ми в резултат от много проблеми...още от малка ги имам и тогава всяка вечер като лягах си се представях мъртва...и ме беше страх друг да не ме изпревари!после моите родители ги нямаше когато аз имах нужда от тях ,естествено бях под строг контрол и тогава вече нервните ми кризи се учестиха нервната ми система беше разбита...след товаа срещнах прословутия ми приятел ,които допълнително наля масло в огъня ,,като ме накара да го обичам до полуда и в същото време да страдам ...ii после раздялата (ние си ходим още но ни делят 1000 км)!естествено изпаднах в по дълготрайна душевна дупка и се питам има ли за какво да живея ?в някои моменти си представям хубави неща и след тва ми става като безразлично и си казвам "добре и след това ?"имам чувството че ще страдам цял живот..незнам тука четох доста истории и във всяка една бях героиня в моята фантазия !
таа сега от мен незнам какво остана може би едно страдащо момиче дето не може да намери отговор на въпроса"след като сме създадени за да живеем..защо не живеем щастливо ?"никoй няма да ми отговори!!когато искам нещо ,а то не може да стане реалност ,отново изпадам в ужасна депресия ,хващат ме нервите и просто искам да остана сама ,без никoй да не ми отговори!по някога пък просто искам да съм болна ,за да ми обърне някои внимание ,,по някога ме боли ,защото никoй не може да види истинската ми същност ...по някога си мисля ,че съм просто тяло без душа iii болката се увеличава!!!
аз съм много наранена и може би до някъде от там си ми е шибаня проблем!!
когато изпадна в такава дупка просто не говоря с никoй,не ям или плача и хората около мен се дразният -за какво не съм в настроение1питам се след тея неща как да не съм нервна и да не мразя всичко и всички?аз ли съм лудаата ?м незнам искам да бъда щастлива ,но тва явноо ще остане една от поредните ми неъсъществени мечти!аа иначе не съм такава ,когато съм с приятели...ужасно ми е приятно ..аз по принцип не съм саможивник...много съм об6тителна и мисля приятна личност...обичам да се смея .обичам да купонясвам ...сега обаче просто няма как да се радвам на тези неща ...шото на съм на другия край на светаа ,без прителите ......

От Kitten (Гост)


Публикувано на 00.00.0000
Отговори на Kitten | Добави коментар

всичко, което е написано е много вярно и аз го разбирам и зная много отдавна Същинския ми проблем е, че моята мисъл за лошите неща е натрапчива и не мога да я прогоня с нищо.Особено, когато наистина някой е болен, та било дори и настинка. Тогава се чувствам и реагирам така, сякаш съм 100% убедена , че е най-лошото, започвам да чета разни медицински книги и статии, така още повече задълбочавам нещата, докато накрая започвам да се чувствам сякаш е свършил света.От самонаблюдение мога да каже , че не минава седмица без 1 такъв ден .Някой ходил ли е на психотерапевт поради такъв проблем?Мислите ли , че това би ми помогнало. ако не взема някакви мерки , животът ще ме съсипе!

От Linusha (Гост)


Публикувано на 00.00.0000
Отговори на Linusha | Добави коментар

Има доста интересни коментари от последния път като бях във форума. Това за терапията със спорт ми се струва един от най-добрите съвети.Но аз искам да попитам за един друг аспект , дали би могло това да е причина за подобни състояния - и това са противозачатъчните хапчета. От няколко месеца ги вземам и ми се струва, че чувствителността ми към всякакви негативни емоции , случки , пречки се е изострила и изживявам всичко излишно драматично и плачливо . Реагирам пресилено остро почти на всяка ситуация, в която нещо ме е подразнило, дори и да е дребно. Прочетох в една статия в Розали , че при приемане на противозачатъчни , може да се установи липса на витамин B6, което да доведе до агресивност и депресивни състояния. Аз се опитвам да се храня разнообразно и да компенсирам с това тази липса, ако я имам, но дискомфортът в психическото ми състояние е факт. На път съм да спра да ги приемам, за да видя дали ще има разлика . АКо знаее нещо по въпроса, пишете ми!
Благодаря предварително и успех на всичи :)

От Woman (Гост)


Публикувано на 00.00.0000
Отговори на Woman | Добави коментар

ДО ВСИЧКИ

Като бях на вашата възраст(16),също страдах от постоянни депресии.Сега мога да синтезирам поне моите причини за депресиите ми,а пък така мога да помогна и на вас да станете по-наясно,особено ако се окаже,че "причинителите"са 1и и същи.А ето ги и причините:

- страх от бъдещето- МН.ГЛУПАВ И БЕЗМИСЛЕН СТРАХ!!!...Защото,както се казва,никой не знае,дали утре ще е жив!!!!!!!!!!!Тогава защо му е на човек да СЕ ТРЕВОЖИ за УТРЕ??????????

- лоши отношения м-у родителите- ние не носим абсолютна отговорност за ТЯХНИТЕ отношения!!!Определено е кофти,но по-добре НАПРАВЕТЕ НЕЩО за подобряване на отношенията вкъщи,пробвайте нови модели на поведение,вместо ДА СЕ ДЕПРЕСИРАТЕ!Потърсете помощ,ако тр.-близки,разговор с 1я или 2та родители,сем.консултанти и т.н.,за да си оправите отношенията!

- раздяла с гадже -почти всяка такава раздяла ми се струваше,като"мое умиране".Мн.тежко прежеживяване.И КВО??!Сега разбирам,че "господ ме е пазил и е направил така,че да не се оженя,например,за някой от бившите ми...До 1н са неподходящи-ЩЕШЕ ДА СИ Е НАПРАВО МИНАВКА!!!!!!1ственото,заради което си е заслужавало да бъда с тях,е натрупания жизнен опит в областта-"защо тр.да избягвам тоз или онзи тип мъж" А!Да не забравя!За 1те мъже си мислех,че няма да намеря толкова добър партньор в леглото-Е!ТВА СЕ ОКАЗА НАЙ-ГОЛЯМАТА ГЛУПОСТ!!!!!!Сега мога да ви кажа,че са си били посредствени,а някои са имали още МН.ДА УЧАТ-толкова ми е разбирала главата от секс тогава явно....;))))))))

- имате кофти съученици или не се справяте с учечебния материал -съучениците ще ги потърпите 1-2 години и "АСТА ЛА БИСТАыБЕЙБИ!"или сменете у-щетоА за несправянето с работата или с учението-измислете си някаква награда-ако си уча уроците цял месец и наистина вникна в материята,ще си купя еди кво си(примерно)Така може да се окаже,че вниквайки в уч.материя,МОЖЕ ДОРИ ДА СЕ ОКАЖЕ,ЧЕ ВИ Е ИНТЕРЕСНО.Пак за съучениците и колегите-НИКОЙ НЕ Е ПОВЕЧЕ ОТ ВАС!!!!!ВС.Е УНИКАЛЕН С НЕЩО И АКО ИСКАТЕ ДА БЪДЕТЕ ПО-КРАСИВыУМЕН ИЛИ БОГАТ-ПРОСТО ДЕЕЕЕЕЕЙЙЙЙЙЙСТВАЙТЕ!!!!!!Когато човек МН.ИСКА НЕЩО....-пълно е с такива примери....

- за болестите и смъртта -и до днес изпитвам страх,но го подтискам със следната мисъл,(която си е моя;)-"Защо да се притеснявам,че майка ми може да се разболее или да умре или мъжа ми или ....Защо?!!!МОЖЕ АЗ ДА ГИ ИЗПРЕВАРЯ......"НЕ Е ЛИ ТАКА?!!!!!!!!!!!?????

Тва е -чакам вашите отзиви за споделеното от мен по-горе!
;)

От Crazy? (Гост)


Публикувано на 00.00.0000
Отговори на Crazy? | Добави коментар

Dani,
и на мен ми се случват абсолютно същите неща - изпадам в такива "пристъпи" на депресия, иска ми се да остана някъде сама и не мога да спра да плача. Понякога се случва както ти казваш ако гледам тъжен филм, понякога ако се скарам с родителите си, понякога просто започвам да си мисля как нищо няма смисъл и не мога да спра...И аз съм на 16. Ох, какво ни е? На мен ми се случва все по често и понякога продължава с дни!! Не знам за психотерапевт ли съм, за лудница ли съм или пък нищо ми няма? А най гадното е, че моите странни състояния се отразяват и на отношенията ми с другите, най вече приятеля ми. Понякога нарочно ми се иска да го нараня, и дори го правя! И на следващия ден не знам защо съм го направила...Гадничко е...: ((((

От Iva (Гост)


Публикувано на 00.00.0000
Отговори на Iva | Добави коментар

Аз също непрекъснато си задавам вапроса"защо все на мен?". Постоянното чувство че непременно ще се случи с мен или с близките ми най лошото ме разяжда непрекъснато. Макар че се опитвам сама да си помогна,като се старая да се срещам с хора и да не оставам дълго сама,установявам че и това не ми помага да изляза от дълбоката дупка. Защото се чувствам на дъното и не мога да си представя,как ще се измъкна. Наистина вярвам,че нашите мисли,подсъзнанието са решаващи за състоянието на умът ни и чувството на безпокойство,но аз не мога да се справя сама. Не мога и помощ да намеря.

От Karin za Pomydrqla (Гост)


Публикувано на 00.00.0000
Отговори на Karin za Pomydrqla | Добави коментар

"Времето лекува болките, за които нямя лек". Това го прочетох в една книга, когато бях на 14 г. и оттогава безпогрешно ми помага в моменти на сърдечни и душевни страдания. Другият стих, който ме крепи е:
There should be sunshine after rain.
There should be laughter after pain.
Thee things have always been the same.
So why worry now? (Dire Straits)

От Dani (Гост)


Публикувано на 00.00.0000
Отговори на Dani | Добави коментар

kitten и на мен така ми се случва,,когато примерно гледам някакъв по драматичен филм или прочета нещо и почвам да мисля само за това..започвам да си представям някакви глупости как съм на смъртно легло ,все различни глупости разбираш ли и започвам да плача!нямам обяснение за тва ..незнам кво ми става и понякога си мисля че съм лудаа!ааз също изпадам в такива депресии и единственото ми желание е да се махна някъде да остана сама за малкoо поне..понякога просто не намирам причина заради която да живея...понякога имам проблеми с моя приятел с родителите ми ..почвам да плача и да си представям някакви истории а съм на 16..нормално ли е тва?аз съм в Лондон!!един съвет-ако ще идваш към тука вземи приятеля си шото тука самичък много тръдно се живее изпадаш в така наречените "душевни дупки"много е кофти!!не се издържа просто!но ако има с кой да си ее супер!! и не се притеснявай за нищо!както знайш каквото е казано че ще стане става!ние няма какво да му мислим ,шото така вредим само и единствено на нас !тва ми е ясноо ама изпадна ли в някви депресии е супер гадно!

«Най-нови « 1 2 3 4 » Най-стари»

Коментари за: Сенките на душата - Резултати 21 - 30 от 39