Коментари за: Сенките на душата

« Към статията · Добави коментар

От Crazy (Гост)


Публикувано на 00.00.0000
Отговори на Crazy | Добави коментар

Dani, със всеки следващ твои се учудвам колко много си приличаме...Аз вече си дадох е-мейла, ако искаш ми пиши там.
Права си че на родителите си не можем да кажем, защото те са направили толкова усилия да дойдем в тези държави, ти в Англия и аз в Канада. И аз си мисля какъв супер живот имат приятелите ми в България, как излизат всеки ден и когато имат проблем го споделят едни с други, как си организират купони и екскурзии...Да, завиждам им понякога, макар че и те на мен сигурно ми завиждат. Но тук няма нищо хубаво в тази държава, няма живот и няма младост...Всичко е пари, пари , пари! Как ми писна от тези пари!! Не знам дали и в Лондон е така и даже на теб завиждам че си там, поне си в Европа, поне полетът ти до България е няколко часа...
Ако искаш ми пиши..
Късмет все пак и ..горе главата. Поне лятото можем да си отидем, нали така ? :-)

От Dani (Гост)


Публикувано на 00.00.0000
Отговори на Dani | Добави коментар

до още една!защо ми се струва че разказваш началото на моята история!много ми стана кофти ,защото и аз съм така с изключение ,че имам телевизор и компютър ,,обаче нямам приятели,нямам приятеля ми с които съм влюбена ,нямам на кой да се усмихна ,няма с кой да поговоря и с кой да се веселя..има само горчилка и едно сиво тъпо гадно ежедневие ,което уби всичко живо в мен ,уби усмивките и тръпката ,която имах!тази скапана държава ме промени ужасно много..затварям се сама в себе си и мисля и си представям как ще си изкарам лятото в бг ..но след това веднага ми идва въпроса и след това..пак ще се върна и пак ще страдам ,докато не порасна за да се върна както ти сега!!аз също бях като теб преди -луда купонджийка обичаща живота ..и по някога страдаща..но все пак знаех значението на думата щастие..а сега ми обягва ..чувствам се мъртва ii също се питам"какво направих за да страдам толкова и никoй ли не вижда как душата ми ще се скапе от мъка насъбрала се толкова много време !вече съм тука половин година и полудявам ....единствената ми захабена сила остава мечтаенето към бг!липсва ми всичко в бг ,колкото и тъпо да звучи ...бг е супер държава макар и бедна...приятелите мий как само си живеят живота...аа моето детство отдавана ме остави ...тъжна съм и го казвам тука ,тъй като не мога да кажа на родителите си ,,те няма да ме разберат ,защото за направили това заради мен и моето бъдеще ...бъдеще с пари ,но без щастие..фалшив привиден живот ....аз не съм човек и не съм жива,аз съм робот които диша без въздух!странно е но моя въздух е при всичко дето обичам ,,а това дето обичам не е Лондон не тукаа а в бг !!!

От Dani (Гост)


Публикувано на 00.00.0000
Отговори на Dani | Добави коментар

продължение -i на мен мъката ми се увеличи откакто стъпнах тукаа !направо съм човек който не намира смисъл да живее и да има цели заради които да се бори!разбрах нещо -че за да идиш другаде ти е необходим приятел или гадже ...както и родители..обаче идва време в което си в депресия и не може да кажиш на родителите си аа ако имаше гадже или приятелка нямаше да има такава!!
crazy ти да нямаш изгубена сестра и аз да съм тази та толкова си приличаме:))мила аз предлагам да си помагаме ,да си пишем да поддържаме връзка и с теб и с още една за да може да спестим нерви и сълзи!

От Dani (Гост)


Публикувано на 00.00.0000
Отговори на Dani | Добави коментар

crazy!милаа и аз съм в същото положение само че съм в Лондон!де да бихме поне на едно място за да си споделяме мъките!иначе това което си представяш ти аз си го представям винаги !повярвай ми изпитвам същото каквото ти!сякаш искам да ги накарам да ме съжаляват да страдат и да ме оценят!off писна мий!ти на колко си?аз съм на 16 разделиха ме с човека дето най много обичах и с които бях всеки ден!!

От Crazy (Гост)


Публикувано на 00.00.0000
Отговори на Crazy | Добави коментар

До Oshte Edna

:(((( стана ми толкова мъчнооо от твоята история. И аз съм почти така. Сега карам втора година тук. И колко пъти съм се питала защо на мен, защо всичко ми беше взето точно когато бях най щастлива - с приятели, гадже, радост?

ако искаш ми пиши...но освен да си плачем една на друга , не знам как можем да си помогнем.

От Oshte edna (Гост)


Публикувано на 00.00.0000
Отговори на Oshte edna | Добави коментар

Здравейте,и аз съм попаднала във една депресия вече 4 години ....от както дойдох във тая тупа САЩ:(((((((Спомням си живота ми преди да дойда тук...."щастливо хлапе" както всички ме наричаха...бях толкова силна като характер и нищо не можеше да помрачи усмивката ми....Обичах живота...обичах да правя добро на другите хора..а това мен ме правеше двойно по щастлива....никога няма да забравя когато подарих цветя на съвсем непозната баба която просто си вървеше по улицата....тя горката се разплака и ме благослови....какво ли не бих дала да върна времето назад.....а сега тук какво????Стигнах до болницата:((( защото сърчицето ми едва не се пръсна от болка...Родителите ми бяха постоянно на работа, а аз по цял ден стоях във къщи и плачех...исках си живота обратно!Бях сам-самичка по цял ден.....нямаше никакви българи около нас...нямахме телевизор.....да не говорим за компютър....имах чувството че ще умра.....все още се чудя как оцелях.Като за капак бях лудо влюбена във приятеля си във БГ, с когото бях прекарала цяла година изпълнена със незабравими мигове...постоянно го сънувах..и толкова се нуждаех от него:(((Знам че не е правилно,но понякога питах Господ защо ме наказва така,какво толкова съм сгрешила.....на никoй лошо не съм направила...След това се влюбих във едно момче(и все още съм) а любовта ми не е споделена...Ох сърцето ми курви....чувствам как ме боли.....защооо????? и докога?Кога ще свърши тоя ад? 4 години не са ли достатъчни......а съм едва на 19:((((приятелите ми във Бг си прекарват едно прекрасно унушество, а аз???Мразя е тая държаваааа...единствената надежда която ме крепи е че си се връщам във БГ.....най-после нашите се убедиха че не мога да живея тук.....или изобщо извън БГ...4 години пробен срок беше достатъчно...Сега това е единствената ми надежда.....знам че като съм сред приятели ще мога да се възтановя.....пък и нали знаете споделената болка е половин болка.....а тук си нямам никого:(((Но също знам.......че това което изживях ще ми остави травми за цял живот:(((((((Жалко нали

От Crazy (Гост)


Публикувано на 00.00.0000
Отговори на Crazy | Добави коментар

Пак аз реших да пиша...
Дании, мила, ами и аз съм на 1000 километра от всички приятели , от НЕГО и познай как се чувствам? :((((
И с тея тъпи депресии и нерви просто незнам...Ако още веднъж се случи не ми е ясно как ще го издържа.
Може ли да те питам ти къде си? Аз съм в Канада...
Като четох твоя коментар и ми стана много мъчно за теб , надявам се всичко да се нареди и да се чувстваш по добре.
Аз пък си представям че умирам и на майка ми и баща им им е гадно и съжаляват за това как са ме третирали и изобщо си представям как всички които познавам плачат и се чувстват ужасно....И някак си искам да се чустват ужасно, да видят на мен как ми е! Уф... и аз как искам да съм щастлива поне за известно време, да не заспивам със сълзи и да не се събуждам пак със сълзи, да се чувствам жива, тийнейджърка, без грижи и без мъки!

От Ani (Гост)


Публикувано на 00.00.0000
Отговори на Ani | Добави коментар

според мен за всичко което се случва с нас са виновни хормоните, горе долу състоянията в които изпадаме в пубертета са сходни при тези в менопаузата,,, всичко в телата ни се променя и на нас жените тази промяна ни се отразява на настроенията защото е свързана с много хормони,,,,а при противозачатъчните то е ясно ако са на хормонална основа, просто не се учудвай, ше се смееш и в следващия момент ше плачеш,,,нормално е да се сменят често настроенията....а това че фантазията ни е много развинтена на вас , а и на мен, за това вече трябва сами да си помогнем,. по принцип терапевтите, с въпроси те карат ти сам да си отговориш на това което те интересува, в смисъл да стигнеш сам до извода , както сам измисляш ситуациите в които си се представяш , да вземеш да помислиш за друго, човешката душа не излиза лесно, не сте ли се замисляли, докторите при които умират всеки ден хора, защото те не се страхуват ,че ше урат или близките им,,,истината е там някъде....най добрата терапия за всичко е спорта, при спорт се повишава хормона на щастието, обмяната на веществата се повишава, нахлува повече кислород, ох не мога да го обясня много добре,,,,но си пожелавам успех на вас и на мен, защото аз само така се оправям, сред природата,,, преди често пиех успокоителни , защото си мислех ,че ше умра....понякога още го мисля, но това ше стане когато най малко го очаквам, може и успокоителните да ме довършат :::))))))

От Kitten (Гост)


Публикувано на 00.00.0000
Отговори на Kitten | Добави коментар

do Atina
атина, все едно твоите думи аз съм ги казала, аз също правя така когато видя линейка или веднага звъня вкъщи уж за нещо дребно. Аз много вярвам в Бог, ходя на църква , моля се и наистина това е единственото , което ме крепи. Най-хубавото е когато можеш да оставиш всичко в ръцете на Бог ! Това наистина ми помага.Моят приятел също е голяма опора за мен, винаги ме изслушва, дълго разговаряме ,когато изпадна в лудо безпокойство. Аз не знам как се е случило да стана такава, но мисля че това се дължи на факта , че когато бях малка починаха и баба ми и дядо ми, които живееха у нас и вкъщи много се говореше за болести. И някак си нарочно обичам да се заслушвам в истории за болести, въпреки, че знам какво ще последва.

От Pomydrqla do Karin (Гост)


Публикувано на 00.00.0000
Отговори на Pomydrqla do Karin | Добави коментар

Благодаря за надеждата , която ми даваш , че времето ще излекува болката ми . може би наистина ще дойде момент , когато отново ще бъда щастлива и жизнерадостна . Повярвай ми , в момента като че ли това не съм аз . Винаги съм била оптимист , весела , радваща се на всичко хубаво около мен . А сега нямам желание за нищо . Дори и нещата , които винаги съм правила с удоволствие , сега не могат да предизвикат интереса ми.

«Най-нови « 1 2 3 4 » Най-стари»

Коментари за: Сенките на душата - Резултати 11 - 20 от 39