Коментари за: Сенките на душата

« Към статията · Добави коментар

От Lora (Гост)


Публикувано на 20.08.2006 18:46:20
Отговори на Lora | Добави коментар

здравеите,аз живея в германия и съм постоянно депресирана,адски ми е самотно и имам 4увството,4е не живея.

От Oshte edna (Гост)


Публикувано на 00.00.0000
Отговори на Oshte edna | Добави коментар

Дани и Crazy,милички защо не ни подкрепите и вие във Истински истории под заглавието Носталгията убива човека!:) Там има наистина доста интересни промити мозъци:)Търсете във споделено

От Dani (Гост)


Публикувано на 00.00.0000
Отговори на Dani | Добави коментар

до 6te ednaa!!!и аз така ще направя мила и така правя всеки ден си мисля и кроя най различни планове и мечти!!!едвам чакам да дойде лятото и да се върна !тогава ще бъда най щастливаа!аа и ти ли правиш тоя номер с календара?защо ми звучи познатооо?:))))))

От Oshte edna (Гост)


Публикувано на 00.00.0000
Отговори на Oshte edna | Добави коментар

Аз ще целуна българската земя:)) и ще крещя и подскачам от радост....хората които са били във чужбина и изпитали носталгията вероятно ще ми се усмихнат.....а другите ще си кажат че съм луда!:))
Дани и Crazy: Нека да ни крепи надеждата...всеки ден като се събудя...си зачерквам още единия отминал ден от календара...и започвам деня със мечти за България..кроя си планове.....и така цял ден не усещам как ми минава времето!
Живея със хубавите спомени от България и със мечтите ми когато се върна.....:)А настоящето се опитвам да не забелязвам:)

От Oshte edna (Гост)


Публикувано на 00.00.0000
Отговори на Oshte edna | Добави коментар

обичам България.....толкова я обичам че не мога да ти опиша.....обичам всяко боклуче на земята,обожавам и българския народ,гордея се че съм българка!Знам че ние ще оправим България,ние хората които сме я загубили...и чак тогава оценили:(((Знам че повечето които никога не са излизали от България,може би ще ни се чудят на акула и няма да ни вярват......но ние които сме я изгубили знаем за какво става въпрос нали:)

От Oshte edna (Гост)


Публикувано на 00.00.0000
Отговори на Oshte edna | Добави коментар

Здравейте момичета,нека всички да се поучим от Дес-браво миличка,желая ти цялото щастие на земята!
До Дани...мило все едно аз ги казвам тези дъми...до болка те разбирам...Но поне ти си във Лондон! На 2 часа път от България:)(Mejdy другото брат ми живее във Лондон),И си във Европа.....знаеш ли колко е различна САЩ от Европа? Нищо общо миличка.....тук няма едно кафе къде да седнеш да пиеш,няма един градски транспорт(има ги само по NY или Chicago).....ох Ужасно е!А от брат ми знам че в Лондон поне си е като на България,има си кафета,има си хора които си ходят по улицата(толкова ми липсва това:(( )и доста българи има!Пък и можеш да си ходиш всяко лято......Аз тук за 1 път си отидех във България след 3 години!!!:((((((((Разбирам те че и там не ти е хубаво....Знам че от България по-хубава няма.....и аз

От Deni (Гост)


Публикувано на 00.00.0000
Отговори на Deni | Добави коментар

От година и половина немога да изляза от това състояния ,случиха се неща които се отразиха стршно зле на психиката ми .Всичко започна след като баба ми ,която е инвалид ми предложи да отида с нея на санаториум в Поморие защото имаше надежди ,че там ще и помогнат.Аз се съгласих защото исках да облекча за извесно време леля ми ,която се грижеше за нея и за да помогна на баба ми.Там правих кални бани , посред зима, а условията бяха много мизерни.И получих парализиране на лицето, изпаднах в голям стрес ,защото не знаех дали това се лекува ,а лекарите в санаториума се отесоха много грубо и незаинтересовано към мен.А най - лошото беше ,че баба ми постъпи много егоистично ,вобще не искаше да чува за тръгване ,а аз неможех да си тръгна без нея, защото сама не можеше да се справи.Нея я интересуваха само процедурите,за които толкова си беше мечтала ,не се трогна въпреки ,че аз не спрях да плача три дни от ужас и отчаяние. И така докато леля ми не доиде ,там в санаторума потулиха случая .Отиваш здрав , а излизаш болен , не беше в тяхна полза убедиха леля ми ,че не съм добре с нервите тя с такова мнение и си остана.Като се върнах в моя град отидох на невролог , за да лекувам фациалиса, но тои се оказа непочтен ,видя колко съм разтроена и си напави сметката първо да ми излекува парализираното лице ,а после и нервната ми система ,като за тази цел още повече ме разтресе,като ми разправяше ,че лицето ми никога няма да е вече същото.Как може да се чувства след това млада жена за която досега външния вид е бил от особено значение.Един месец нито можех да спя ,нито да се храня бях много зле .Но Господ помага , смених лекаря .Новият много ми помогна ,каза ми ,че вече лицето ми е излекувано напълно и че не е вярно това в което ме е убеждавал другя невролог..Започнах бавно да излизам от дупката.Малко позакрепила се ,попаднах на друг кошмар Приятеля ми се върна от чужбина и аз отидох да живея с него при майка му .А тя се беше уплашила от моето състоянеие и започна да го убеждава да се раздели с мен,въпреки че сме заедно с него от много години.Подложи ме на много голям тормоз ,за да ме принуди да си взема багажа и да се махна от неината къща, настрои сина си срещу мен и бях на косъм да го загубя ,но аз не се отказвам успях да се преборя с нея за връзката си , въпреки че бях толкова предоварена психически.Сега лошото е зад гърба ми ,но аз не съм същата.Преди това Поморие бях друг човек.Сега се се чувствам опустошена,пазна лишена от амбиции изпитвам страх от бъдещето не мога да се отпусна и успокоя .И не мога да простя на баба ми ,това което ми се случи заради нея мисля че никога няма да си порменя отношението,което изпитвам сега към нея.Как да възвърна загубеното си душевно равновесие и да възтановя предишня ритъм на живот.

От Dani (Гост)


Публикувано на 00.00.0000
Отговори на Dani | Добави коментар

dess благодаря за куража и силите и заряда ,които ни даваш!обаче колкото и да търся хубавото го няма !тук поне го няма,тука всичко е лъжа и измама и гадост,тука няма смях ...няма красиви цветя всичко е едно сиво ...как да ти го обясня...?много ми е мъчно за това ,което ти се е случило,учудвам се че си толкова силна !честно казано възхищавам ти се!обаче единственото нещо което може да ме зарадва и да ме направи щастлива е предишният ми живот!аз не съм дете ,може да съм на 16 ,но съм ги надраснала ,усеща се !за мен детството свърши!
crazy 6te ti pi6a posle !!!

От Dess (Гост)


Публикувано на 00.00.0000
Отговори на Dess | Добави коментар

Здравейте! За първи път се включвам във Форума и много се радвам, че попаднах на толкова интересни коментари. Много ми харесаха историите на 16 годишните момичета, които са толкова отчаяни и самотни. Харесаха ми и съветите на Woman, защото и аз като нея споделям същите възгледи. Много е трудно обаче на 16 години да погледнеш от очите на зрелия човек и затова разбирам състоянията, които преживяват момичетата.
Аз като бях на 16 години ( сега съм на 22) се чувствах по същия начин - вечни депресии, чувство на самота и липса на разбиране. Вярно - винаги съм била в България и съм нямала проблемите, които бяха посочени по-горе. Но какво значение има къде се намираш - въпросът е как се чувстваш. Аз бях в БЪлгария, вие сте в чужбина и чувството е едно и също - нали така. Нека да обясня защо се чувстах така. Нямах 16 когато майка ми почина от рак. Трябваше да порастна много бързо - да се справям с училище и домакинство, да вдъхвам надежда у възрастния си баща, който беше самотен и нещастен. Отделно трябваше да се справям и с любовните емоции, които тогава ми се струваха "много важни и непреодолими". За съжаление сега не мога да си спомня преживяванията си в детайли, но споменът ми за миналите години е само един - постоянни депресии и силно неудовлетворение.
Хората са казали - Времето лекува - наистина е така. Бих добавила - времето и учи. Сега съм на 22 и съм съвсем различна - доволна съм от живота си и се радвам на всичко - дори на най-лошото. Искам само да подчертая, че животът ми поднесе още много неща - миналата година почина баща ми. Мислех си - как ще го преживея отново? Повярвайте ми - и отношението ми към смъртта вече е различно. Може би защото започнах да работя вурху вътрешния си свят, може би защото започнах да чета такава литература - незнам.... Новата смърт я приех по различен начин. Простих и поисках прошка, благодарих на живота, че ми е дал възможността да живея и обичам своя баща и да изживяваме заедно толкова хубави и толкова трудни мигове. Благодарих, че е бил до мен в най-трудните моменти на живота ми и ме е научил да бъда силна. Подходих така и приех, че всичко което се случва е точно такова, каквото трябва да бъде. Нищо не е случайно! От нас зависи как ще се чувстваме и как ще живеем. Научих много неща за тези 22 години от "този" живот. Изключително съм благодарна, че успях да намеря силите, за да погледна от другия ъгъл. Отворих се към всичко. Преди години, когато изживявах вечните си депресии, не вярвах в нищо -не вярвах в любовта, не вярвах в хората, не вярвах в приятелството, не вярвах в себе си - отричах всичко и се чувствах винаги нещастна. Сега когато започнах да променям "вършеното си аз" и да се грижа за "вътрешния си мир" отново съм благодарна дори и на тези депресивни състояния, защото те са ми показали - какво означава да си нещастен и как не искам да се чувствам. А това също е важно - човек трябва да мине през лошото, за да оцени хубавото. И аз се питах - защо все на мен, какво толкова съм направила? Тогава не знаех отговора - сега го знам: няма значение какво ни се случва - важното е как го приемаме. И не събитията определят отношението ни към живота. Отношението ни към света определя събитията в живота ни. Ако се чувствате жертви - ще бъдете жертви. Ако се страхувате от измама - ще бъдете мамени. Ако се страхувате от изневяра - ще ви изневеряват. Ако се чувствате нежелани - ще бъдете нежелани. Ако се чувствате самотни - ще бъдете самотни. Изводът е - променете мислите и нагласите си:))))))))) Знам, че звучи просто - повярвайте ми и е просто, и е много сложно. Ваш е изборът от коя страна ще го приемете. Радвайте се на малките неща - на това, че виждате всеки ден родителите си, на това, че се карате кой кога да изведе кучето или да хвърли боклука, на това, че сте на 16 и сте някъде, където други никога няма да могат да отидат, на това, че го има този форум и може да споделите какво мислите и чувствате......Има толкова много хубави неща. Какъв е смисълът да съжаляваме за всичко, което нямаме, когато имаме токова много:))) Има още много неща, които могат да се кажат и напишат. Хората са изписали тонове хартия с мисли за живота, за смъртта, любовта и всико, окето се сетим. Няма смисъл от нищо обаче, ако не се научим да "осъзнаваме". Не приемам становището, че годините определят зрелостта. Повечето хора живеят, но не осъзнават, не вникват вътре в себе си. Не се замислят какво им липсва всъщност. И все повтарят едни и същи грешки и се питат "защо все на мен". Постепенно започват да мразят всичо и всички. Стават егоисти, самосъжаляват се и все повтарят: "Помни мойто момиче(или момче" - животът е гаден, хората са гадни и т.н. Не им вярвайте - ако мислите така, ще станете като тях и ще бъдете нещастни. По-добре запазете детиснката си наивност и бъдете чисти - не се страхувайте, че ще ви наранят или победят! Вярвайте си и обичайте всичко и всички! Ще видите, че ще бъдете щастливи.
Искам само да вметна - това, че съм стигнала до тези изводи и започнах да се променям, не означава, че няма моменти, в които се съмнявам, страхувам или всичко останало - разбира се, че ще има такива моменти - ние не сме машини! Важното е да търсим вътре в себе си и да намерим хармонията в нас и тази с околния свят. Мисля, че повечето от вас ще се съгласят с това!

От Dani (Гост)


Публикувано на 00.00.0000
Отговори на Dani | Добави коментар

до още една!милаа знам ,че аз имам някакви предимства,обаче не е същото,за мен от България по хубава няма ,няма и да има!разбирам колко ти е било тежко ..и ми става гадно !знам обаче ,че сега си ужасно щастлива ,защото ще си идиш в бг !!и аз лятото си отивам :)))много съм щастлива !!!едвам чакам да дойде лятото !!!едваам и тогава вече ще се наживея!до crazy -милаа и ти ще бъдеш щастлива шото и ти ще си идиш нали?:))супер един път да кацна в софияа и ще припадна от радост:))!

«Най-нови « 1 2 3 4 » Най-стари»

Коментари за: Сенките на душата - Резултати 1 - 10 от 39