Коментари за: Чувствителни момичета

« Към статията · Добави коментар

От Dani (Гост)


Публикувано на 14.05.2008 23:29:43
Отговори на Dani | Добави коментар

Аз също съм доста чувствителна но намерих начин за себе си наплаквам се колкото мога и ставам да му мислят другите мога да го направя пак и пак и пак аз поне сам приключила с това вече не ме вълнува.

От GERI83 (Гост)


Публикувано на 14.05.2008 22:48:00
Отговори на GERI83 | Добави коментар

Още като ученичка ми се подиграваха че съм ревла но какво да направя не мога да ги спра Аз си мисля че няма да се оправя просто съм си такава

От WaterLily


Публикувано на 14.05.2008 18:42:04
Отговори на WaterLily | Добави коментар

Да се присъединя и аз към клуба на чувствителните. Хич не е хубаво и си е точно липса на увереност. Според мен има значение възпитанието, но до голяма степен и генетичния фактор си казва думата, тъй като от малка съм така. Изглежда идва от майка ми, въпреки, че тя изглежда силна и е страшно оправна, но има моменти, в които виждам, че е чувствителна. Ако някой ме обиди може и да не се разплача веднага, но доста ще се нарева като се прибера. Много съм самокритична и всяко нещо обмислям дълго. Ще ми се да опитам с психолог, но се чудя още. Някой има ли опит с психолозите?

От Tedi (Гост)


Публикувано на 14.05.2008 16:39:11
Отговори на Tedi | Добави коментар

Ситуациите, които са изброени не са точно присъщи за мен, но съм адски чувствителна (и съответно ужасно неуверена в себе си). Аз си мислех, че е резултат от грешки в детството, но може и да е вродено, баща ми също е чувствителен и притеснителен. Толкова често ми се случва да се разплача, на работа, на улицата, при малки поводи. Почти постоянно изопачавам в главата си действителността и губя реална представа. Постоянно си мисля какво биха си помислили хората, как е нормално нещо да се направи, от една страна гледам да се напъхам в общоприети рамки, а друг път упорито съм наопаки на света.
Във всеки случай не мисля, че така на приказки става и при психолог ходих, не ми помогна. Постоянно го мисля, чета, търся съвети. Имам чувството, че това е срастнало с мен вече. Единственото ми утешение е да помогна на децата ми да бъдат уверени и никога да не приличат на мен.

От Tedi (Гост)


Публикувано на 14.05.2008 16:36:25
Отговори на Tedi | Добави коментар

Ситуациите, които са изброени не са точно присъщи за мен, но съм адски чувствителна (и съответно ужасно неуверена в себе си). Аз си мислех, че е резултат от грешки в детството, но може и да е вродено, баща ми също е чувствителен и притеснителен. Толкова често ми се случва да се разплача, на работа, на улицата, при малки поводи. Почти постоянно изопачавам в главата си действителността и губя реална представа. Постоянно си мисля какво биха си помислили хората, как е нормално нещо да се направи, от една страна гледам да се напъхам в общоприети рамки, а друг път упорито съм наопаки на света.
Във всеки случай не мисля, че така на приказки става и при психолог ходих, не ми помогна. Постоянно го мисля, чета, търся съвети. Имам чувството, че това е срастнало с мен вече. Единственото ми утешение е да помогна на децата ми да бъдат уверени и никога да не приличат на мен.

От AZ (Гост)


Публикувано на 14.05.2008 15:22:03
Отговори на AZ | Добави коментар

Смятам, че тук автора на статията е искал да наблегне на онези, които страдат от прекалена чувствителност, а не просто чувствителни.
Аз също съм прекалено чувствителна, понякога до болка. Толкова страдам, че всичко което преживявам се отразява и на нервите ми и на съня ми и на какво ли още не.
Според мен обаче единствения начин да се избавиш от една такава болезнена чувствителнос е да намериш подходящ човек, който да те подкрепя във всичко - дали приятел, приятелка, родител, сестра, брат, няма значение, важното е да знаеш, че някой вярва в теб, че някой те подкрепя.
При мен проблема дойде главно от неразбирането, което срещнах в мъжа ми. Вероятно има известна доза и наследсвеност, но проблема ми беше отношението на мъжа ми, а то беше следното: Преди да завърша следването си родих дъщеря ни, с помощта на майка ми и учех и гледах бебе. Когато завърших си останах вкъщи да си гледам детето, беше още малка. Когато детето порасана и тръгна на детска аз не започнах работа, защото боледуваше често и намаше кой я гледа. Това обаче мъжа ми не го интересуваше подхвърляше ми някакви стотинки, колкото да не умрем с детето от глад, добре че майка ми ми помагаше. Освен това не спираше всеки божи ден да ми повтаря, че съм некадърна, че никой няма да ме вземе на работа защото не съм разбирала нищо и какво ли още не. Е, повярвайте ми това ме убиваше. Започнах да си търся работа, той имаше възможност и да ми намери такава, но разбира се нали аз не умея нищо предпочете да ме остави сама да се оправя. Аз обаче доста бързо си намерих работа и за 3 месеца си стъпих на крака. Вече съм се доказала в работата и всички колеги ме уважават. Докато го слушах обаче когато ме убиждаше си повтарях, че някой ден аз ще си стъпя на крака и това което ми е причинил никога няма да му го простя. Сега вече е променил изцяло държанието си към мен, но с това което правеше уби всичко, което съм изпитвала у него, знам и че съжалява за това което е направил, но времето не може да се върне.
Разказах всичко това, за да Ви кажа, че трябва да повярвате в себе си и да не допускате никой да Ви наранява или да Ви обижда и най-важното вярвайте си, за да ви повярват и другите. Пожелавам на всеки да намери своя човек който да ви подкрепя и помага когато имате нужда. Аз между другото точно в Розали намерих човека, който ме подкрепя и ми помага да преодолявам почти всичко.
Желая успех на всички!!!

От Хели (Гост)


Публикувано на 14.05.2008 14:13:36
Отговори на Хели | Добави коментар

Аз също съм много чувствителна. Знам, че чувствителните същества не са разумни, но какво да се прави. Родителите ми искаха от мен да съм перфектна във всяко едно отношение и аз затова станах прекалено голяма идеалистка и моралистка и затова сега си страдам. Светът съвсем не е идеален, а напротив и когато търсиш идеалното се чувстваш много, много изтерзан, че не можеш да го откриеш.

От Нова2


Публикувано на 14.05.2008 13:08:26
Отговори на Нова2 | Добави коментар

По принцип съм много уравновесен човек и неприятностите трудно ме изкарват от равновесие. Както казва съпруга ми и на сто години да станеш пак ще си останеш прекалено чувствителна и наивна. Какво да се пряви това ми е в характера.Обичам нормалните отношения м/у хората и смятам, че когато аз се държа добре към другите и те трябва да ми отвърнат със същото, но не е така на практика.Непукистите,злобарите и интригантите прогресират в наше време. И докато аз се тормозя какво толкова направих,че предизвиках агресия у някои хора/на които и света им е крив/, те на 5-тата секунда са забравили и си спят спокойно. Е не мога да се оттърся от този си недостатък.

От Сладурка (Гост)
До Ileen ( виж )

Публикувано на 14.05.2008 13:07:10
Отговори на Сладурка | Добави коментар

14.05.2008 12:51:04

ДА точно това имах предвид..няма нищо лошо да си чувствителен..но да има граница..а не това да ти пречи да живееш нормално..

От Marojinka (Гост)
До Edna ( виж )

Публикувано на 14.05.2008 12:53:07
Отговори на Marojinka | Добави коментар

14.05.2008 10:20:42

Незнам дали наистина е така или ние сами така го приемаме но наистина е мн тежко

«Най-нови « 1 2 3 4 5 » Най-стари»

Коментари за: Чувствителни момичета - Резултати 21 - 30 от 44