Коментари за: Жените изгарят в работата си

« Към статията · Добави коментар

От Нова2


Публикувано на 14.05.2008 16:08:53
Отговори на Нова2 | Добави коментар

Оп и аз съм от вашия кюп! Цял живот майка ми ми е набивала, че трябва да работя много и да разчитам на себе си/то няма и на кого друг/, а пък то хората щели да забележат моя труд и получа рано или късно признателност. Да ама не досега не са ми казали браво с малки изключения ,когато шефовете са на зор и знаят ,че аз ще работя и денонощно ако се наложи.Не само ,че не ми казват Браво ами явно сегашните ми колеги ме мислят за ПРОСТА БУДАЛА и ме използват както могат. Техните оправдания са ,че имали малки деца. Е и аз имах малко дете, но никой не разбра ......

От Ани (Гост)


Публикувано на 14.05.2008 12:21:12
Отговори на Ани | Добави коментар

Жалко но такава е действителността за много хора и лошото е че тези работохолици мислят че без тях светът едва ли не свършва Повярвайте ми не е така Няма незаменими хора И преди нас и след нас работата ще върви Така че нека имаме повече време за семейството децата и себе си

От Аниту (Гост)


Публикувано на 29.11.2007 12:05:43
Отговори на Аниту | Добави коментар

И за да не звучи чак толкова страшно, ще ви припомня някои народни умотворения, които българинът традиционно обича и почита:
1.РАБОТАТА НЕ Е ЗАЕК ДА ИЗБЯГА;
2.НЕ ОСТАВЯЙ ДНЕШНАТА РАБОТА ЗА УТРЕ... ЩОМ МОЖЕШ ДА Я СВЪРШИШ И В ДРУГИ ДЕН;
3.ОТ РАБОТА НЕ СЕ ЗАБОГАТЯВА - ГЪРБАВ СЕ СТАВА;
4.НИКОЯ РАБОТА НЕ Е ЧАК ТОЛКОВА СПЕШНА! А АКО Е - ВСЕ ЩЕ СЕ НАМЕРИ КОЙ ДА Я СВЪРШИ;
5.НЕ ПРАВИ ОТ КОЛЕГИТЕ СИ ПРИЯТЕЛИ - ТАКА НЕ МОЖЕШ ДА ИЗБЯГАШ ОТ РАБОТАТА;
6.АКО РАБОТИШ ЗАЕДНО С МЪЖА СИ - ИЛИ СЕ РАЗВЕДИ, ИЛИ ГО УВОЛНИ;

От Аниту (Гост)


Публикувано на 29.11.2007 11:58:53
Отговори на Аниту | Добави коментар

НИКОЙ НЕ Е НЕЗАМЕНИМ - това е мантрата, която трябва да си повтаряте непрекъснато, ако вече сте усетили симптоматиката. От опит знам - действа (почти като в реклама:))))
Преди две години усетих, че съм попаднала в този капан и освен тъпата работа, нищо друго не ме занимава - дори семейството, да не говорим за личния живот. След светкавичната кариера се чувствах задължена да дам "всичко от себе си" и май бях на път цялата да се раздам.
Добре че се появи колежка - млада, недотам образована, амбициозна и безскрупулна - която си хареса моето място. В един момент аз едва ли не трябваше да доказвам пред шефовете си, че съм много повече от нея.Да, ама не! Не позволих да ме съпоставят с нещо, което и след десет години нямаше да има моите качества - и напуснах.
Но от тогава знам и работя постоянно върху себе си: работата си е работа, и дори да си най-кадърния, пак няма да я свършиш. И да става пожар в офиса - нали няма аз да го гася! Почивката и личния живот не могат да се компенсират с нищо. Не го забравяйте, работещи момичета!

От anntonia


Публикувано на 14.09.2007 18:25:14
Отговори на anntonia | Добави коментар

колко познато! едва на 24 съм и вече искам да се пенсионирам. Нямам сили за нищо, университет, работа, къща.....
УФ!

От михаела (Гост)


Публикувано на 11.09.2007 11:24:06
Отговори на михаела | Добави коментар

И АЗ СЪМ ТАКА ЗИМЕ ИЛИ ЛЕТЕ-НЯМА ЗНАЧЕНИЕ-15 ДО 20 ЧАСА РАБОТА ВСЕКИ
ДЕН ДЕЦАТА МИ НЕ УСЕТИХ КОГА ПОРАСТ
НАХА ДЪЩЕРЯ МИ ВЕЧЕ Е СТУДЕНТКА СИНА МИ СЛЕД НЯКОЛКО МЕСЕЦА КАНДИДАТ СТУДЕНТ А АЗ ВЛИЗАМ В ОНКО
ЛОГИЯТА ЗА ОПЕРАЦИЯ И КАКВО С КАКВО
СЪМ ПО ДОБРЕ ОТ ОСТАНАЛИТЕ ЧЕ НЯМА
ДА ИМАМ ПРОБЛЕМИ ДА СИ ПЛАТЯ ЛЕЧЕНИЕТО СЕГА ОСЪЗНАВАМ ЧЕ РАБОТАТА И ПАРИТЕ НЕ СА ВСИЧКО ЖАЛКО ЗА ПОХАБЕНИТЕ ГОДИНИ ЗА ДЕТСТВОТО НА ДЕЦАТА МИ КОГАТО СЪМ
БИЛА ТОЛКОВА ДАЛЕЧЕ ОТ ТЕХНИТЕ ПРОБЛЕМИ ЖАЛКО ЗА ВСИЧКО

От T1gRa


Публикувано на 10.09.2007 08:58:13
Отговори на T1gRa | Добави коментар

И аз съм в клуба. А лошото е, че и гаджето ми май страда от този синдром. Дайте начини за излизане от това състояние.

От Вили (Гост)


Публикувано на 09.09.2007 23:08:33
Отговори на Вили | Добави коментар

Диагнозата е поставена, как да се излекувам. Не намирам изход, изолирам се от приятели, не мога да търпя вкъщи никой и полагам много повече усилия за да си изпълня ангажиментите. На два пъти ми се случи да заспя на бюрото. Тия почивни дни, успях да поспя малко повече, но и доста работа свърших покрай почивката. Просто трябва да се свършат. Най-лошото е, че детето е потърпевшо. Открийте рубрика на психотерапевта или нещо подобно, не знам. Добра идея е дневника на Деси, хареса ми. Нека да има и нещо за работещите жени, които изкарват още една смяна вкъщи, а и голяма част се занимават и с втора работа.

От Милена (Гост)


Публикувано на 09.09.2007 20:16:36
Отговори на Милена | Добави коментар

И аз съм с вас :(. При мен пък ситуацията е друга - немога да създам семейство заради това, че няма време за това - от сутрин до вечер само и единствено работа.... А трябва да се изкарват пари, щото няма кой да го направи вместо мен. И кръгът се затваря:(. Какъв е изходът от този омагьосан кръг??? И кое е най-важното в живота - благото на шефа или моят живот?!? Незнам как да се изплъзна

От тишето (Гост)


Публикувано на 08.09.2007 17:17:19
Отговори на тишето | Добави коментар

опс, и аз съм в кюпа. обаче обичайните хватки не помагат - ни сбирки с приятели, ни любимият спорт дори, че и в отпуска бях, а пак не ми се работи - т.е. вися в офиса на празничния ден, ама работата не се отхвърля, а се трупа. трябва инфо как да се преодолява синдромът, иначе сиптиомите ги научихме и ги разпознахме:) имате ли линкове?:)

«Най-нови « 1 2 » Най-стари»

Коментари за: Жените изгарят в работата си - Резултати 1 - 10 от 17