Консултации по темата "Мозъчни тумори" с д-р Славомир Кондов, началник на отделение „Неврохирургия” в МБАЛ "Токуда".

Задайте своите въпроси към д-р Славомир Кондов до 3.10.2008

Мозъчните тумори обединяват голяма група заболявания, общото за които е пространство заемащ процес в черепната кухина. В по-широк смисъл това понятие може да обедини и някой травми, съдови и възпалителни заболявания на мозъка. В по-тесен смисъл се касае за новообразувание, т.е абнормно развитие на клетки и тъкани несвързани функционално с организма. Поради различни и често неясни причини или под въздействието на различни външни и вътрешни фактори ( радиация, храни, гени и т.н ) клетките от които е изграден нашият организъм спират да се делят и развиват нормално. Тази промяна води до образуването на тумор. Когато тумора е разположен в черепната кухина, той се нарича мозъчен тумор.

Какви биват мозъчните тумори?

Приети са различни класификации на мозъчните тумори в зависимост от техния произход, местоположение, обем, ход на протичане и т.н. Най-общо мозъчните тумори както и другите тумори в организма се делят на доброкачествени и злокачествени в зависимост от деференцияцията на клетките от които са изградени. За разлика от другите тумори в организма мозъчните тумори се отличават с една хаарактерна особеност, те се развиват в затвореното пространство – черепната кухина. Поради това, че черепната кухина е ригидна много автори приемат, че всички мозъчни тумори са относително злокачествени тъй като човешкия мозък няма къде да “отстъпва” притиснат от тумора. Първични биват тези тумори, които произлизат от мозъчната тъкан, обвивките на мозъка и черепномозъчните нерви. Втората и по-често срещана група са метастатичните тумори или мозъчните метастази, които произлизат от органи и тъкани извън мозъка и го достигат по-кръвен път. Трета група тумори се тези които прорастват от съседни тъкани и органи ( око, ухо, лицеви кости, кожа ) и прорастват ( инфилтрират ) мозъка.

Как се развиват мозъчните тумори?

Повечето мозъчните тумори възникват спонтанно. При тях съвременната наука не дава ясен отговор, какво провикира и промотира разстежа на един тумор. Хората живеещи в близост до ядрена среда и работещите в такава среда не показват статистически повишен риск от развитие на мозъчни тумори. Ролята на вирусите като онкогени остава условно. При част от мозъчните тумори съществува фамилна обремененост. Това е при заболявания като централна наврофиброматоза, туберозна склероза, синдрома на Von Hippel-Lindau. Широко се дискутира имунния дефицит, като рисков фактор. При експерименти със животни е доказано, че някой алкилиращи вещества и полициклични хидрокарбони причиняват мозъчни тумори. Поради това се приема, че работещи в химическата, каучуковата и петролната промишленост са с повишен риск.

От какво се оплаква човек с мозъчен тумор и кога да потърсим лекар?

Мозъчните тумори причиняват оплаквания във връзка с притискане на мозъчната тъкан или прораствоне в нея. Оплакванията биват различни и са в зависимост от това в коя част на мозъка се развива мозъчния тумор, неговия обем и скорост на нарастване. Често първите оплаквания се дължат на блокирането на нормалното обтичане, дренаж, производство на гръбначно мозъчната течност, което води до хидроцефалия. Подобни биват оплакванията при множество психични и неврологични заболявания. Прегледа от лекар може да отграничи засягане на мозъка в коя част е то, но без адекватна и своевременна образна диагнтостика не може да се постави диагнозата мозъчен тумор. Обикновенния неврологичен или психиатричен преглед не може да отграничи дали си касае за мозъчен тумор или друго заболяване на нервната система. Необходима и задължителна при пациента с неврологично или психическо отклонение е образна диагностика – ЯМР или КТ с контраст. Често първата среща на пациентите е с очен лекар или ендокринолог, поради смущения в зрението или отклонение в хормоналния баланс на организма. Кога трябва да потърсим лекар:
1.Главоболие. Особенно когато го определяме, като различно от обичайното. Трудно преминаващо с конвенкционалните аналгетици. Силно сутрешно главоболие. Главоболие което причинява “скованост” във врата.
2.Личностови промени – обърканост, липса на адекватност в обичайни ситуации. Емоционална лабилност и или свръхреактивност. Нарушена памет и способност за адекватна преценка и пресмятане.
3.Гадене и повръщане. Характерно е по-често сутрин.
4.Епилиптични припадъци, появили се наскоро, без връзка с алкохол или употреба на наркотици.
5.Промени в говора. Често не намирате думата или не можете да я изречете.
6.Промени в зрението. Двойно виждане или отслабване на зрението. Разлика в големината на зениците или падане на един от клепачите.
7.Промени във вкуса и обонянието.
8. Парези и парализи на различни мускулни групи – често на лицевата мускулатура или по хеми- тип т.е на полвината тяло.
9.Абнормен тремор или рязка загуба на сръчност.
10.Обща отпадналост или сънливост.
11.Изтръпване на ръка или крак или на полвината тяло.
12.Промени в менструалния цикъл или изтичане на течност от гърдите.
13.Напълняване или промяна в номера на обувките и шапката която носите. Промяна във формата на лицето.

Как се диагностицират моъчни тумори?

Три основни диагностични процедури поставят диагнозата мозъчен тумор.
1.Клиничен преглед. Прегледа най-вече е неврологичен, но може да включи или се допълни от специализирано изследване на очите, слуха или хормоните. Най-често пациента първо попада при личния си лекар или при невролог. Не редки са и случайти при който близките на пациента го завеждат на преглед при психиатър. Груба грешка е започването на психиатрично лечение без извършването на образна диагностика на нервната система.
2.Образна диагностика.
Ядрено магнитен резонанс. Най-често напълно достатъчен за поставяне на диагнозата. Високо информативен за лекаря и без лъчево натоварване за пациента.
Компютърна томография с контрастно усилване. По-старо, но напълно надежно изследване при поставяне диагнозата мозъчен тумор.
Допълнително изследване е позитрон-емисионната томография .

В арсенала на образната диагностика като предшестващи лечението или като част от него могат да се включат – мозъчната ангиография и ултразвука.
3. Хистологична диагноза
Патолозите изследват тъканите взети от хирурзите под микроскоп и със специална методика на оцветяване на клетките. Хистологичната диагноза дава информация за степента на злокачественост на тумора и до голяма степен предопределя прогнозата. Често преди същинската операция и при диагностични затруднения, чрез биопсичния метод може да се постави хистологичната диагноза т.е какъв е тъканния произход на тумора.
Тясно свързано с диагнозата е и прогнозата на заболяването. Прогнозата е многофакторно обусловено, но сърцевината и се поставя от това дали се касае за злокачествен или доброкачествен тумор и какво е разположението на този тумор. В голям степен прогнозата зависи и каква част от тумора е отстранена по-време на хирургическата операция. Допълнителни фактори са възрастта на пациента и здравословното му състояние. Често пренебрегван остава един важен момент, това е доверието между пациента и лекаря и доколко пациента и близките съдействат на екипа от лекари, който извършва лечението.

Най- честите мозъчни тумори

Мозъчните метастази. Това са тумори който достигат до мозъка по кръвен път от други тъкани и органи в организма. Честотата им нараства с нарастване на онкологичните заболявания. Не редки са случайте когато едно “раково” заболяване дебютира с мозъчен тумор. В тези случай лечението и диагностиката на мозъчния тумор ни довеждат до откриване на първичния тумор в бял дроб, стомашна чревен тракт, отделителна система и т.н. С особенна злокачественост се отличават метастатичните тумори от меланом т.е тумор произхождащ от пигментните клетки на кожата.

Глиоми. Това са едни от най-честите първични мозъчни тумори, произлизащи от астроглиалните клетки на мозъка. Тези тумори са с различна степен на злокачественост, като се развиват в мозъчните полукълба, най-често без рязка граница от здравата мозъчна тъкан. С особенно неблагоприятна прогноза и трудно подаващ се на лечение е мултиформения глиобластом.

Менингиоми. Това са най-често доброкачествени тумори произлизащи от мозъчните обвивки с бавен темп на нарастване и добре отграничени с капсула от мозъчния паренхим. Поради бавното им развитие, често биват откирити късно, като достигат до големи размери. Трудностите при лечението на менингиомите възникват не то тяхната хистологична природа от разположението им, често разположени в черепната основа до жизнено важни структури на мозъка.

Невриноми. Тумори произхождащи от черпночозъчните нерви, по-точно от техните шванови обвивки. Най-често доброкачествени и разположени по черепната основа. Най.често дебютират с пареза на лицевата мускулатура, загуба на слух или очедвигателни смущения.

Лечение на мозъчните тумори

Лечението на мозъчните тумори, както и на всички останали тумори особенно на злокачествените е комплексно и екипно. Лечението на туморите не може да бъде самоцел на отделен специалист. Пагобно е пациента да отиде и да се довери на специалист който му казва – аз ще излекувам вашия тумор.
Най-често комплексното лечение обхваща – неврохирургическа операция, лъчелечение, химиотерапия, рехабилитация и ресоциализация.

Неврохирургична операция

За да достигне до тумора неврохирургът изрязва част от черепа – краниотомия или трепанация. В края на операцията се извършва пластично въстановяване на черепните кости. По време на операцията се използва операционен микроскоп за по внимателна и щадяща работа върху здравия мозък, както и различни образни методики които подпомагат по пълното и по атравматично отстраняване на тумора – невроновигация, интраоперативно ултразвукова диагностика, ендоскопия. Различните методики се използвата самостоятелно или в съчетание с цел отстраняването на тумора в максимално допустими граници без да навредим на здравата возъчна тъкан. Хирургичното отстраняване на тумора се счита за най-ефективния метод на лечение. Това важи особенно за по-злокачествените тумори при който, ако тумора не е отсранен в максимално възможния обем се обезсмисля лъчелечението и химиотерапията. При някой тумори, като менигиомите преди извършване на операцията лечението стартира със “запушване” на кръвоносните съдове на тумора. Това става посредством ангиогрфска рентгенологична техника и различни емболизиращи материали. В процес на научна разработка са и техники на локална химиотерапия.

Лъчелечение

Необходимостта от лъчелечение се решава от онкологична комисия в зависимост от вида и обема на тумора. То е част от комплексното лечение на мозъчните тумори. Съвременната лъчетерапия представлява вид безкръвна операция, където фокусираните рентгенови и гама лъчи “стопяват” мозъчния тумор. Апарати като гама-нож и линеен ускорител за съжаление отсъстват от арсенала на Българската медицина. Надежда се дава с предстоящото откриване на такова отделение в “Токуда-Болница”, където обурудването ще е на по най-добрите и съвременни стандарти.

Химиотерапия

Действа върху бъзо разтящи и бързо делящи се клетки. За съжеление действа и на здравите клетки, като при това лечение могат да бъдат засегнати и други органи и системи.
Много важно съпътстващо лечение ненасочено пряко към мозъчния тумор, но облекчаващо страданието на пациента е лечението на мозъчниа оток. До оток на мозъка може да доведе, както и самият тумор така хирургическата операция и лъчелечение. Така че терапията против оток но мозъка е задължителна. То се извършва с кортикостероиди. Задължителна при мозъчни тумори е и лечението с антиконвулсанти. Това са лекарствата които ни предпазват от епилептични припадъци.
Като всяко едно лечение и това на мозъчните тумори може да доведе и до нежелани реакции от страна на организма, като алергии, анемия, отслабване на имунитета, стомашночревни проблеми. Затова много важно е да се знае, че лекуваме не само мозъчния тумор, а целия организам на човека.
Най-честия проблем при лечението на туморните заболявания е страхът от непознатото в пациента. Лекаря е длъжен на разбираем за пациента език да го въведе в проблемите за да го привлече на своя страна в борбата със заболяването. Противното означава да загубим болния още преди да сме започнали да го лекуваме.

Задайте своите въпроси към д-р Славомир Кондов до 3.10.2008

Д-р Славомир Кондов – началник на отделение „Неврохирургия”.

Завършил е медицина през 1994 г. МУ-София. Има взета специалност от 2002 г. След завършването си година и половина работи в Общинската болница в гр.Бяла, Русенско, като общ хирург и в службата по Спешна медициниска помощ гр. Бяла.

От 1996 до 2006 г. е част от екипа на проф. Габровски в клиниката по неврохирургия в МБАЛСМ „Пирогов”. В МБАЛ „Токуда Болница София” е от откриването й. Има множество специализации, сред които по Ултразвуково-базирана невронавигация от Университетска болница „Сейнт Олав”, Трондхайм, Норвегия под ръководството на проф. Унсгард; специализиран курс по гръбначна хирургия на Фондация АО-спайн, Швейцария; обучение в 9 болници на болничната верига „Токушукай” в Япония.