Консултант: Д-р Радка Масларска

Задайте своите въпроси към Д-р Масларска, до 07.12.2007

Като естествено се означава храненето с майчина кърма до 4-6 месечна възраст с включване на обичайните храни за захранване. Понастоящем са добре известни предимствата на естественото хранене, които го правят предпочитано от майките и препоръчвано от лекарите. За съжаление жените у нас по различни причини не могат или не желаят да кърмят децата си, а лекарите не винаги са в състояние компетентно да ги съветват как да бъде хранено детето поне през първите 4 месеца след раждането. Това налага да се припомнят някои от предимствата на майчината кърма спрямо най-усъвършенстваните и най-скъпи адаптирани млека:

1. Майчината кърма е видово специфична храна, чийто състав е плод на продължителна еволюция, датираща от появата на homosapiens.


2. Майчината кърма задоволява енергетичните и пластичните нужди на детето през първите 4-6 месеца от живота.
   


3. С адаптирането на млеката се постига биохимично сходство, но остават редица биологични различия:

• Антиинфекциозните фактори, повече от 20 брой, са уникални за майчината кърма и не могат да бъдат прибавяни към адаптираните млека.



• В кърмата са налице повече от 100 ензима, които не само подпомагат храносмилането, но стимулират развитието на чревната лигавица и нейната бариерна функция.



• Майчината кърма чрез своите биохимични, биологични свойства и начина на приемане чрез сукане предпазва от инфекции стомашно-чревния тракт, дихателната система, предотвратява развитието на отити и алергизирането на организма. По-ниската заболяемост и смъртност сред естествено хранените деца е най-очебийна в развиващите се страни, но такива статистически данни са налице и в индустриално развитите държави.



• Чрез кърменето се създава оптимален контакт между майката и детето, който повлиява поведението на детето през следващите месеци и години.

Предпоставките, които осигуряват естественото хранене на детето, могат да бъдат формулирани по следния начин:

1. Желание от страна на майката да кърми детето си, породено от съзнателно и активно отношение към проблема, формирано още по време на бременността под влияние на умело и аргументирано провеждана здравна просвета.
2. Оказване на морална и емоционална подкрепа от страна на близките на кърмачката, като особено значение при нашите условия се отдава на майката и съпруга на кърмачката.
3. Закърмяне на детето възможно най-рано; първоначално поставяне на и на двете гърди. Забрана на адаптираните млека в родилния дом и избягване на обилното оводняване, особено с подсладена вода.
4. Прилагане на т. нар. биологично кърмене - когато детето заплаче. В повечето случаи децата се приспособяват към 7- или 6-кратно кърмене.
5. Осигуряване на достатъчно спокойствие на кърмачката; допълнителен внос от около 2200 Kj /500 kcal/, 20 g белтъци и 750 ml течности.
6. При опасения, че детето не получава достатъчно кърма, да не се бърза с дохранване с адаптирани млека, а да се потърси съветът на лекар за стимулиране на лактацията

Захранване на кърмачето

Захранването на кърмачето се дефинира като постепенно въвеждане на полутечни храни /пюрета, каши, попари/, които заместват млякото под форма на майчина кърма, адаптирани млека или квасено мляко.

Захранването е важен етап в живота на детето. Някои автори го означават като второ раждане, защото се прекъсва връзката с майката, осъществявана чрез кърменето. От хранителна, физиологична, имунологична и психологична гледна точка захранването е комплексен процес, поради което изисква и съответен научен подход.

Защо е необходимо захранването?
Основната причина е нарастването на енергетичните потребности след четвъртия-петия месец от живота. Докато нуждите от белтъчини на 12-месечното дете могат да се задоволят от 800 ml кърма или квасено мляко, за задоволяване на енергетичните потребности ще са необходими 1500-1600 ml мляко, което трудно може да се поеме от детето. Освен това не млечните храни са източник на повече минерали и микроелементи, на витамини и баластни вещества.

Кога да започва захранването?
Времето за въвеждане на полутечните храни в диетата на детето варира в широки граници и зависи повече от традициите и социални фактори, отколкото от физиологичните нужди. Налице е тенденция към по-ранно захранване в САЩ, Западна Европа, както и у нас. Тя е неоправдана от физиологична гледна точка и крие известни опасности.

Възрастта за въвеждане на полутечни храни в диетата на кърмачето зависи от начина на хранене – естествено или изкуствено, от физическото развитие на детето и предпочитанията на майката. Повечето деца трябва да бъдат захранвани преди 6-ия месец; много малък брой изискват захранване преди 4-ия месец.

Аmerican Academy of Pediatrics сочи, че: „ На базата на стоящите знания въвеждането на полутечни храни, заместители на млякото, преди 4-6-месечна възраст няма никакви предимства”. Мнозинството от специалистите препоръчват захранването да става след 16-ата седмица и не бива да се забавя след 24-ата седмица.

С какво да се провежда захранването?
Въвеждането на плодови пюрета през 3-ия месец не се счита за захранване, тъй като с него не се заменя млечно хранене. У нас отдавна се използва зеленчуково пюре като първа храна за захранване, последвано от каши на зърнена основа, мастно - зеленчукови пюрета и попара със сирене.

Препоръчваната от МНЗ /1980/ схема за въвеждане на различни немлечни кърмачески храни отговаря на съвременните изисквания и трябва да се спазва:

• През 4-ия месец /16-ата седмица/-фабрично приготвено зеленчуково пюре.
• През 5-ия месец /20-ата седмица/ - млечно-плодово-брашнена каша и ¼ твърдо сварен жълтък. Пюрето и кашата може да разменят местата си.
• През 6-ия месец /24-ата седмица/ -фабрично месно -зеленчуково пюре.
• През 7-ия месец /28-ата седмица/ - попара със сирене.
• През 8-9-ия месец /32-36-ата седмица/- супа със смляно месо и хляб.
• През 10-ия месец /40-ата седмица/-опит с преходна храна.

За предпочитане е кашите на зърнена основа да бъдат с ориз, царевично или картофено нишесте с оглед избягване ранното внасяне на глутен. През периода на захранване децата продължават да получават мляко. Малко от тях се кърмят и основен източник на белтъчини е кравето мляко, адаптирано и неадаптирано. Използваните в този период адаптирани млека трябва да са с по-високо белтъчно съдържание. Такива са т.нар млека за втора възраст. Те са обогатени с витамин Д и желязо и са за предпочитане пред обикновеното краве мляко. При нашите условия обикновено се използва неразредено подсладено квасено краве мляко след 5-месечна възраст. При непоносимост към белтъчините на кравето мляко и у деца с атопия е подходящо използуването на млека на основата на соев белтък или хипоалергични млека.

Опасности при ранно захранване на кърмачетата

1. Затлъстяване. Внасянето на викоенергийни храни преди 4-ия месец, като енергетичните нужди според J. Poskitt /1985/ спадат до 360 kj /85kcal/ kg/ благоприятства натрупването на мастна тъкан.
2. Претоварване на детския организъм с електролити и по-специално - с натриев хлорид. Според J. Bouton /1988/ при естествено хранене тримесечното кърмаче ще получи 140 mg натрий, при хранене с адаптирано мляко - два пъти повече, а при захранване с храни на зърнена основа –около 600 mg /24h, т.е – четири пъти повече. Повишеният внос на електролити в тази възраст превишава капацитета на гломеруларната филтрация, води до задръжка на натрий, увеличава риска от хипернатриемична дехидратация и евентуално от хипертония в по-късна възраст.
3. Алергизиране от хранителен произход. В процеса на захранване в организма на кърмачето попадат нови антигени. Те преодоляват несъвършената бариера на чревната лигавица и проникват в кръвта. Бариерната функция спрямо белтъчините на кравето мляко започва да действа ефективно едва през 4-ия месец. По аналогия се приема, че това се отнася и до алергени от растителен и животински произход - соев белтък, телешко месо и т.н А Ballbriga и E. Schmidt /1988/ препоръчват внасянето на месно-зеленчуково пюре да стане след 6-ия месец. Ранното внасяне на глутен в диетата е един от факторите за възникване на цьолиакия.
4. При повишен внос на нитрати с растителни храни, съдържащи наднормени количества от тези съединения, не може да се разчита на детоксичната функция на черния дроб, която е все несъвършена. Същото се отнася до афла-токсините, антибиотиците и техните метаболити от животински продукти, както и до пестицидите.

Неблагоприятните последици от ранното захранване на децата с немлечни храни не са само теоретична постановка. За съжаление не винаги се търси, а още по-рядко се открива връзката между ранното захранване и възникналата патология. Ето защо трябва да се подчертае, че няма никакви теоретични основания и практическа необходимост за ранно- преди 16-ата седмица, захранване с немлечни храни.

Консултант: Д-р Радка Масларска
Началник отделение „Неонатология”

Д-р Масларска е завършил медицина през 1986 г. Има специалности по "Педиатрия" от 1992 г. и "Неонатология" от 2001 г. През 2006 година завършва "Здравен мениджмънт". Преминала е курсове по трансфонтанелна и абдоминална ехография.
Има повече от 20 години стаж като неонатолог, натрупан в клиниките по "Неонатология" на Университетска болница Плевен и Университетската детска болница в София. В МБАЛ „Токуда Болница София” е от създаването й.
Научният интерес на д-р Масларска е в сферата на интензивната терапия, карди-пулмоналната адаптация и късното проследяване на рискови и високо рискови новородени деца. Има редица публикации и участия у нас и в чужбина в неонатологични форуми.
Участвала е в програмата за обмен на опит в болниците на "Токушукай" в Япония.

 

Задайте своите въпроси към Д-р Радка Масларска, до 07.12.2007

Отговорите на въпросите ще бъдат публикувани в rozali.com