Промяната - пътят обратно към себе си - отговори

1 коментар2/5

Отговорите на д-р Димитър Тенчев на зададените от вас въпроси.


Психотерапия – здрав дух, здраво тяло!
Всичко написано в статията важи и за мен. Тревога, тревога, неудовлетвореност. Брат ми често използва израза: "Живее, но зор с усилие!" за определени хора от обкръжението ни, а и аз съм от тази група. Претърпяна злополука, развод са негативните неща от живота ми, но имам и много постижения , с които се гордея - по-добър живот, по-добра работа, истински приятели, семейство, което ме подкрепя. А съм "болна"! Пия лекарства за "притъпяване" на негативните емоции, трупам гнева, а искам да съм спокойна. Искам, ако имам 1 свободен час, да чета книга, без да чувствам вина, че почивам, искам ... да съм в хармония с вътрешното си АЗ! Чета наръчници, пия хапчета, опитвам се да си помогна, но се въртя в омагьосания си кръг. А съм на 34... Как да направя така, че отново да мога да се радвам на мъничките и големите неща в живота?
Отговор: Като начало – защо пиете „хапчета за притъпяване”, при условие, че това  е бягство, а не решение? Нима искаме да притъпим усещането за живеене? Не ни ли стига притъпяването от света? Безмислени сериали и предавания, които жужат от телевизора, излизане с „приятели”, които не ни разбират, ходене на безрадостна работа, очаквайки „притъпено” времето да мине? Мога да продължа списъка до безкрай.
Запитайте се какво истински обичате да правите, самата вие. Дали изразявате Себе си чрез работата и ежедневието си и дали имате нещо истински свое и уникално в живота си. Казвате, че имате „по-добър живот, по-добра работа...”. А ваши ли са? Това вашият живот ли е? Вашето призвание? Вашата среда? Ако да, защо изпитвате вина и имате нужда да притъпявате реалността си?
Запитайте се какво правите истински добре, независимо какво мислят другите, и на какво можете да се посветите така, че мислите за “важните” задачи, които имате да вършите да изчезнат и умът ви да намери Центъра на покоя поне за това време.
За какво сте мечтала като дете или преди години, какво ви е изпълвало с ентусиазъм и енергия за живот и дали не сте оставила някои от тези мечти да умрат, от страх, че тези мечти са глупави или сте повярвала, че са „невъзможни”.
Кои са компромисите, които сте правила и продължавате да правите.
Дали не сте започнала да се идентифицирате с външни неща и постижения (кариера, приятели, вещи), постепенно губейки собствената си личност за сметка на социално приемлива „успешна” идентичност?
Може ли поне един ден да се събудите сутринта, без план и да прекарате деня си съвсем спонтанно - да излезете навън и да тръгнете без посока или да предприемете сама пътуване до друг град, за да посветите това време на себе си и на душата си. Това упражнение по „неправене” го дадох в една от Инсайтинг групите ни за развитие потеницала на личността и то доведе до някои поразителни заключения. Участниците не знаеха какво да правят с времето си – времето за тях!
Къде е спонтанността и естествената радост да бъдеш? Не се ли е притъпила от ежедневието и от това, което другите очакват от вас да бъдете?
Какви роли сте играла в живота си и колко от тях са истинското ви аз?
Запитайте се: „Коя съм всъщност?” Това, че трябва да притъпяваме нещо в себе си е просто знак, че не сме себе си.
Животът става доста по-простичък, когато си отговорим на въпроса – „Да бъдеш или да имаш?”. Всъщност аз мисля, че човек ще има всичко важно в живота си, ако е себе си.

Често пъти съм стигала до извода,че трябва да променя начина си на мислене. Проблемът е, че от всичко ме е страх - като започнеш от това да не остана сама, да не успея да се реализирам, както искам, и опитвам по всякакви начини да преодолея страховете си, но уви не успявам. Опитвам с положително мислене, с повече усмивки, гледам да не приемам думите на други прекалено лично, знам, че не ми достига самочувствие, и се опитвам да се самовъзхваля вътрешно, но все се случва нещо, което ме връща към старото състояние. Какъв съвет бихте ми дали?
Отговор: Проблемът е в това, че често промяната в начина на мислене обхваща  един много повърхностен слой от съзнанието, който няма голямо влияние върху съдбата ни. Има много по-дълбоки причини от негативното мислене за проблемите, хората и обстоятелствата, които присъстват в живота ни. Именно тези вътрешни, стагнирани матрици предопределят начина ни на мислене. Това са устойчиви конструкти, намиращи се дълбоко в Несъзнаваното. Когато се стараем да мислим положително, това обикновено е серия от фалшиви опити, в които се опитваме да заблудим подсъзнанието си, че всичко е наред. То обаче не се хваща лесно на подобен опит  за самозаблуда. Потисната и  пренебрегната “сянката” в душата ни започва да расте и да се проявява в живота ни, предизвиквайки събития, обратни на позитивните ни внушения.  Това е т.нар. закон на обратния ефект.
Той е изключително лесен за разбиране. Ако има сблъсък между въображението и волята (разбирайте подсъзнание и ум), винаги побеждава въображението. Това между другото е една чудесна тема за бъдеща статия.
Животът тече и се променя и за да следваме неговия поток е нужно и ние да се променяме. И ако се стараем да останем същите и да запазим стария си начин на живот, когато вече е излишен, се появяват тревожност и депресия, които са алармиращите сигнали за нуждата от промяна.
Задайте си следните въпроси: дали живеете наистина своя живот или живота на някой друг? Живеете Живота или по-скоро Неживота на масата от хора, който изкуствено ви е наложен отвън? Какво е излишното, от което трябва да се освободите? Дали можете да разпознаваете гласа на сърцето си и дали го следвате?
Сама казвате: „Проблемът е, че от всичко ме е страх”. Това е добре! Добре е, че сте емоционално интелигентна. Осъзнавате, че изборите, които правите в живота си са продиктувани от страх (от дефицитна мотивация). Има и още един тип мотивация – мотивация на развитието. Тя се основава на мечтите и способността си да ги реализираме.
Заменете страховете с мечтите си. Как? Като днес направите поредния избор в живота си, но този път продиктуван от сърцето, а не от страха!

На 28 г. съм и имам наднормено тегло, страдам от хранително разстройство - имам склонност към преяждане, от малка съм така. Бях нормализирала килограмите си и дълги години бях в нормата, но от 3 г. насам ми липсва воля, самочувствие и причина, може би. Работя в офис и не харесвам работата си, просто се налага да изкарвам пари, че иначе няма как, всъщност живея с приятеля си и само аз работя в момента. Искам да пътувам, да правя фигурки, бижута и хубави неща, а не да се занимавам със сърдити хора. Откакто започнах работа в офис, качвам килограми, не мога да съм затворена и заобиколена от нацупени физиономии, това ме убива. Страх ме е да хвърля всичко и да започна нещо свое, все пак сме в България. От друга страна усещам, че затъвам в дълбока дупка, все по-надолу... не ми се става сутрин за работа, плаче ми се и само се чудя какво да изям, всеки опит да отслабна се проваля!!! Всеки ден е "диета от утре"... вече 2 години, тъкмо сваля няколко килограма и все едно нарочно си ги качвам-тъпча, тъпча, ужас... Срам ме е направо. Има доста хора, с които не съм се виждала много време и подозирам, че точно килограмите са причина! Колкото и да съм хубава, ако не ми се виждат очите от бузи, няма значение. Все едно нарочно се загрозявам - все по-рядко започвам да се епилирам, не ми се облича добре, не ми се гримира, изпитвам апатия към хората, дразнят ме, мога да понасям само няколко човека, вече почти нямам приятели. И сега ще попитате "как е секса" - ами доста задоволителен, дори напоследък е страхотен и почти всеки ден :) Връзката ми е чудесна, хубаво ми е вкъщи...да си изчистя, да си подредя...да сготвя, все си намирам занимание. Искам да спра да влизам вкъщи като буреносен облак, да спра да се тъпча, все едно нарочно, особено през работната седмица, искам да намеря себе си, искам да спра да се страхувам от проблеми... и от промяна.
Отговор: Склонността към преяждане е симптом на по-дълбок проблем, на сериозен вътрешен дефицит. Именно поради тази причина опитите ви за отслабване чрез диети не са успешни. Или ако са – ще са само временни както при повечето хора.
Храната дава усещане на сигурност (като алюзия ще посоча връзката на бебето с майката, която му дава спокойствие именно чрез прегръдка и кърма) и ако вътрешно се чувствате разколебана и неуверена в себе си, храненето е заместителят, за който се хващате и който ви създава лъжовно усещане за сигурност, което напомня периодът на развитие в майчината утроба и няколко месеца след това. Замислете се при нормално протичаща бременност колко добре се чувства плодът в утробата. Има топлина, храна, уют, сакрална връзка с майчиния организъм, наподобяващ усещане за единство с една добронамерена Вселена, в която има изобилие от всичко и отсъства борба за оцеляване. Именно затова в трансперсоналната психология този период от развитието ни е наречен поетично „амниотичната вселена”.
Какво е положението сега? Самата вие казвате, че откакто сте започнала сегашната си работа ситуацията се е влошила, което е ясен признак, че това не съответства на същността ви и имате нужда от промяна. Елиминирайте ненужните неща от живота си, въпреки че ви е страх. Често има хиляди аргументи срещу това да направим промяна. Вместо това се оставяме на инстинктът ни за сигурност и страхът от неизвестното да ни накарат да направим погрешни избори. Цената, която трябва да платим е голяма – Себе си! Убеден съм, че е по-добре да паднеш и да станеш няколко пъти по собствения си път (пътя на сърцето), отколкото да извървиш безпогрешно, но безсъзнателно пътя на някой друг...
Вслушайте се в сърцето си и пътят ще ви се разкрие. И нека сами не поставяме ограниченията си с вярвания от сорта „в България е трудно”. Вече можем да пътуваме спокойно и навън и да избираме къде да живеем. А и дори да останем в България, интернет напълно разби старите правила и догми за правене на  бизнес. Чувала ли сте за сайта ebay.com? Когато бях на остров Бали се запознах с много местни художници, които с успех продаваха картините си именно през най-големия онлайн ауцион до всички части на света, без да напускат дома си.

Ето и няколко конкретни съвета:
Правило 1: Елиминирай компромисите - хора, факти, минало, които ви тежат и са излишни.
Едва след като си изхвърлил баласта ще може да потеглиш на път.

Правило 2: Когато си сам....и си разколебан ...и не намираш правилната среда.....непоглеждай назад. Това е дори по-трудното.

Правило 3: Когато си махнал компромисите и не знаеш накъде да тръгнеш
просто тръгни наслуки и нанякъде, и пътят сам ще те намери. Това правило го наричам „действие чрез бездействие”. Защото е по-добре да действаш, отколкото да седиш, да мислиш, да задълбаваш в проблеми, които умът не може така или иначе да разреши.

Правило 4: Бъди открит и с отворени сетива за нещата, които се случват около теб и ще разознаеш и последваш знаците, които водят към реализиране на съдбата ти.
„Когато последваш мечтите си, цялата Вселена ти си притича на помощ” – Пауло Коелю.

И една книга, която бих ви препоръчал – „Бягство от сигурността” на Ричард Бах....;)


Как да помогна на 16 годишния си син да нормализира теглото си? Как да му погна да се отдели от компютъра и да се среща с хора не чрез SKYPE, а в реалния живот.
Отговор: Хубаво е да поговорите с него открито. Избягвайте критиката и обвиненията - те често имат обратен ефект и предизвикват отдалечаването на човека срещу вас. Опитайте да се абстрахирате от собствените си усещания и притеснения и да се поставите на негово място - да помислите как той се чувства, защо му е нужен компютъра, защо предпочита да говори по скайп, какво му липсва, от какво се притеснява или страхува..и ще придобиете нов поглед върху ситуацията. Опитайте в разговора си с него да подходите не като авторитет и родител, а като негов приятел и съмишленик. Често тийнейджърите мислят че не са харесвани, че не са достатъчно добри, че не са разбрани и приети..не са доволни от себе си, желаят да бъдат други и се затварят за напътствията на родителите. Ако успеете да покажете на сина си своето разбиране и безусловна подкрепа, това ще го направи по-открит към вас и към думите ви. Накарайте го да се почувства ценен, вдъхнете му увереност, че е стойностен и уникален като човек, че вярвате в него, независимо как живее живота си и дали останалите го приемат и одобряват. С израстването на децата и нашето отношение и подход към тях следва да се променя. Накратко - променете начина си на общуване, това може да доведе до осезаеми резултати.

Аз съм момиче на 26 години с осем-годишна емоционална връзка. Живеем заедно, на семейни начела от 4 години. Последната година аз заговорих за деца, но той категорично отказваше отначало. Мисли, че има време,били сме млади (той е на 28 години). И двамата работим, материално сме осигурени, имаме дом, кола и всичко, което е необходимо за една връзка. Твърдим и двамата, че се обичаме. Проблемът дойде след новата година-след празниците той ми каза, че не знае дали аз съм жената за него, с която иска да създаде семейство, и най-основното - че иска време, за да реши дали ще сме заедно. Аз се изнесох от общия ни дом и сега близо 4 седмици сме разделени. Той ми се обажда често, чуваме се, но все още не бил готов. Аз какво да правя? Чувствам се излъгана, предадена от най-близкия ми човек и уж го обичам, но откакто съм сама, много промених мисленето си. На мнение съм, че с тази негова нерешителност какво семейство бихме създали заедно, та той "избяга" в първия момент от каквото и да било развитие на връзката ни. Много ми е тежко-и основния въпрос е - колко време да му дам? Нима за един месец не можеш да осъзнаеш дали обичаш един човек, с който си бил 8 години. Ще съм Ви много благодарна ако дадете своя професионален съвет.

Отговор: Хубаво е да погледнете обективно на ситуацията, без излишната емоционална оцветка, която вкарва в порочен кръг и прави решенията тежки..
Попитайте се дали наистина обичате този човек или сте свикнали с него и сте превърнали любовта си в навик. Попитайте се дали той е наистина човекът за вас, който ви подхожда и с който вие самата искате да бъдете, без да се страхувате, че вие може да не сте жената за него. Често се опасяваме дали ние сме достойни и достатъчно добри за човека до нас без да се замисляме дали този човек е истински подходящ за самите нас и дали той ни дава това, от което се нуждаем.
Нужно е да сте уверена в собствената си стойност и значимост като жена и да знаете какви са комромисите, които няма да допуснете със себе си, какво е отношението, с което няма повече да се примирявате. Попитайте се защо поддържате желанието да сте с него - дали от истинска обич и чувство за съвместимост или от страх, че ще останете сама и няма да понесете такава голяма промяна. Помислете дали връзката ви е давала истинската топлота, разбиране и подкрепа, от които се нуждаете, или илюзорна сигурност. Попитайте се дали имате сходна визия за живота с този човек и дали гледате в една посока или стремежите ви са започнали да се разминават. Дали сте се развивали в тази връзка и сте израствали заедно или сте изпаднали в стагнация и е време пътищата ви да се разделят. Дали връзката ви има потенциал или се е изчерпала и е станала нещо излишно в живота ви, от което следва да се освободите. Попитайте се дали сте се примирявали с по- малко, отколкото сте желали, и дали сте готова да отворите път на нещо по-добро да дойде в живота ви като отсраните компромисите. Дали този човек щеше да е толкова нерешителен, ако истински ви обича? Дали е нужно да чакате някой друг да реши вместо вас бъдещето на връзката ви, или е по- добре вие първа да изразите своето решение, поемайки отговорност за него?  
Отговорът е вече във вас, само трябва да го осъзнаете.
И още нещо, което е крайъгълен камък на философията ми за водене на психотерапия: „Когато се затръшне една врата пред носа ни, ние сме толкова вторачени в нея, че не можем да видим новата врата (възможност), която вече се е открехнала много, много близо до нас”. Тя води към нови хоризонти и висини в  живота, които със сигурност са по-добри. Защо ли? Защото законът на промяната е единственото непреходно нещо във Вселената. Казал го е Буда. И ние трябва да се съобразим с преходността на нещата – независимо дали ни харесва или не. Всяко нещо в този свят има начало и край. Опитът да го задържим, когато то ни се изплъзва се превръща в агония.

Преди два месеца напуснах работата си ,защото чувствах,че правя нещата по един и същ начин. Знаех,че трябва отдавна да напусна работата,която вече я работех насила(от моя страна),но не напусках, защото бях зациклила вече, бях свикнала вече с нея и явно не можех да прекъсна това еднообразно чувство за сигурност. В смисъл май просто не исках да рискувам да загубя тази сигурност,която ми даваше работата. Преди да напусна започнах явно да си задавам въпросите,които се страхувах да си задам и да си отговоря на тях. Е по-добре и,че не си отговарях де...както казва един мой приятел „ако сам си задаваш въпроси хубаво, но ако започнеш и сам да си отговаряш май си куку“. Всъщност с въпросите си започнах да разбирам себе си. По принцип аз винаги съм се стремяла да правя нещата както аз ги чувствам и всичко,което съм направила до сега в живота си е било,защото така съм го усещала,че искам да го направя. По принцип съм човек,който рискува в повечето случаи и след като осъзнах,че върша нещо от което не съм удовлетворена и си причинявам само тревожност и лошо и по лошо настроение и може би заблуда,че все някога нещо ще се промени ей така от само себе си реших,че няма да с е промени ако аз не се променя. Затова рискувах,както преди и напуснах работа. Сега съм в процес да осъществя някой неща,които трябваше да направя по рано и въпреки,че все още нямам работа не се притеснявам толкова много,защото знам че съм направила първата крачка,а именно кое ме тревожеше и какво всъщност искам аз,а не това което се очаква,че трябва да искам. Не знам дали сте разбрали какво съм написала, но ако да въпроса ми е правилната ли крачка съм направила,защото аз мисля че е така по-принцип.
Отговор: Браво! Бог обича смелите и хората, които не правят генерални компромиси в живота си.
И да, убеден съм, че сте направили правилната крачка и именно защото сте започнали да си задавате въпроси, отговорите са дошли при вас. Когато чувствате вътрешно облекчение и удовлетворение от взетото решение, дори и да не виждате точния път, сте направили първата крачка по него. Когато чувствате неудовлетворение и тревожност, това често е сигнал, че правите нещо, което не съответвства на вътрешния ви свят и ви отдалечава от истинския ви път. Тревожността е знакът, че е време за промени, както написах в предишната статия. Продължавайте да разчитате тези знаци и да правите това, което чувствате, а не това, което се очаква от вас да правите, и ще видите и осъзнаете кои са нужните стъпки в живота ви.
И още нещо. Продължавайте да си задавате въпроси и да си отговаряте на тях. Това означава само едно – че сте мислещо същество!!!

Когато прочетох статията ви видях живота си, описан чрез вашите думи. "Загубили сме се някъде по пътя на социализацията си. Примирили сме се с параметрите на живота си, определени от някой друг. Отказали сме се от мечтите си и от нашата уникалност. Станали сме още една безлична тухла в стената на неосъзнатия социум".
Това е точното описание на живота ми. Състоянието, в което се намирам в момента.
Работя във фирма, завършвам магистратура по икономика и всички около мен очакват да бъда това, което не съм и да вървя по пътя, който не искам. Това не съм аз!!! Това не е моят живот! Живея така, както другите очакват - да имам прилична работа, да завърша образование (без значение дали точно това искам). А къде съм аз? Къде са моите желания, мечти, живея като робот. Ходя на скучната си работа, прибирам се вкъщи, уча за изпити и на моменти душата ми крещи отвътре. Как човек да започне промяната? Имам приятел с когото живеем заедно от 1 година. Поделяме си разходите за наем, сметки (въпреки, че аз съм си родом от София). При него положението е такова, че няма постоянни доходи. Аз искам да променя живота си и да следвам мечтите си, но как да го направя? Искам да съм творец! 7 години съм свирила на пиано и искам да създавам музика. Приятелят ми работи в рекламна агенция и понякога за изработката на рекламен клип се възлага работа на човек да създаде музиката. Аз искам с това да с е занимавам. С музика! Не искам скучната си длъжност, която се състои от цифри, таблици и крайната цел на всяка една фирма е печалба. Това не ме удовлетворява. Това не съм аз. Аз не съм част от някаква машина за правене на пари. И като здравомислещ човек къде се намирам и какво точно искам да променя, искам да споделя, че не мога да направя това, което искам. Защо? Защото: първо, трябва да започна да разучавам музикални софтуери, което изисква време и пълно себеотдаване, да продължа да свиря на пиано, това което съм искала винаги. В момента завършвам икономическа магистратура и трябва да се явя на няколко изпити преди дипломирането ми. Парадоксът е, че не мога да напусна работата си и да поставя началото на новият си живот, а за съжаление не мога да напредна бързо ако не посветя достатъчно време за кардиналната промяна в професионално отношение – смяна на професията. С приятелят ми живеем под наем и не мога да си представя да напусна работа и да го оставя сам да плаща всички разходи. Той няма да може сам да се справи с текущите разходи всеки месец. Агонията ми просто продължава. Живея живота, в който собственото ми АЗ го няма. Не знам как се озовах, пътуваща на този влак, чиято посока не е моят път, който душата ми желае да извърви.

Отговор: Хубаво е, че знаете какво искате и каква промяна е нужна в живота ви. Прекрасно е да бъдеш творец! Когато имаш вътрешната увереност, че ще направиш тази промяна и ще следваш своите желания, без значение колко може да е трудно (всъщност трудно не е ли само едно вярване на ума, приучен да създава драми?!), е хубаво да се посветиш на това да намериш начин за реализирането на тази мечта. Концентрирайте се върху решението, а не върху проблема. Научете се да възнамерявате крайният резултат, така както е описано в книгата Wishpin.  И след това забравете желанието си. То ще престои за известно време в почвата на подсъзнанието, след това ще покълне, ще даде филиз и накрая плод. Изисква се време, в което не трябва да има наблюдатели в системата за сбъдване на мечите на сърцето ни. Създайте си навик да медитирате и да навлизате дълбоко в тишината на ума си. Спокойното съзнание е открито за нови и оригинални възможности, идеи, инсайти, които сякаш се появяват от нищото. Използвайте въображението си, излезте от обичайната матрица на мислене и действие и се осмелете да бъдете себе си. Все по-често, за все по-дълго. Тези мигове ги наричам пробиви в реалността. Именно те са миговете на обрат в живота ни.

Ето някои мисли, които ми хрумнаха, докато четях писмото ви:

Търпението е неписаният закон на успеха.
Не можеш да бъдеш никой друг освен себе си.
Рискувай за да позволиш на невъзможното да се случи.
Пътуването започва винаги с една стъпка. Можем да я направим само в настоящето.
Утре никога няма да дойде!
Мечтите ги има за да се сбъдват.

Успех!

PS  Успехът е състояние на съзнанието, а не признание отвън.


От близо 10 години имам паническо разтройство. Взимала съм сероксат под наблюдение на д-р, но не забелязвам положението да ми се е подобрило. Понякога имам панически атаки изразяващи се в лошо настроение, депресия, апатия, виене на свят, звездички пред очите, сърцебиене. В такъв момент имам чувство, че умирам. Чувствам се неориентирана и трябва да се хвана за нещо, защото имам чувство, че ще падна. Тези неприятни симтоми ме връхлитат дори, когато съм на работното си място - просто за секунди губя ориентация и се хващам за бюрото. Страшно неприятно изживяване, а и неудобство да не ме забележат колегите. На 38 г. съм.Ще съм Ви много благодарна, ако може да ми дадете съвет и да ми помогнете. Ако е необходимо и на преглед мога да дойда.
Отговор: Да, паническото разстройство е неприятно преживаване, но не е опасно  за живота или за разсъдъка ви. Безспорно то може да влоши качеството ни на живот и да ни направи доброволни затворници на...страха. Винаги съм подчертавал пред пациентите, че паник атаките са страх от страха.
Но...паническото разстройство е напълно лечимо състояние. Не с лекарства! Сама сте се убедила, че те не са ви помогнали. А с психотерапия и промяна. Паническото разстройство е бунт на организма срещу живота, който водим. Срещу това, в което сме се превърнали за сметка на истинското си аз. Може да се каже, че паническото разстройство е един риторичен въпрос: „В какво се превръщат мечтите?”
А иначе то само по себе си изключително добре се повлиява с преживелищна терапия – хипнотерапия и Инсайтинг интензивно дишане. Процентът на повлияниете случаи е много голям.
Позволили сте много време да мине и едно състояние, което е симптом за това, че сме се отклонили от правилната траектория на съдбата си, да се превърне в навик. А навикът смея да кажа е не втора, а първа природа на човека.
Време е за промяна!


Проблемите са следните: стрес, безработица, завършване на висшето образование (промяна), смяна на 3-4 работни места, паническо разтройство, депресии и всичко кофти, което може да се случи на 25 годишно момиче, което смея да твърдя, не беше такова (аз), та дори и неудовлетворено от живота си до някаква степен. Днес за пореден път преживявам кофти ден, всеки изминал миг се чудя кога ще ми превърти шайбата и няма да успея да се контролирам, след което най-вероятно ще ме обявят за луда, защото от както се появиха паническите разстройства това е най-големия ми страх. Усещането, че ще започна да крещя и да лудея е просто ужасяващо. Лошото е, че обвинявам единствено моето дългогодишно гадже за това състояние, при което ми се отговаря че той не е източник на всичките ми проблеми. До ден днешен не мога да взема решение и не спирам да мисля за връзката ни, което ме побърква допълнително и ме провокира към агресия и грубост спрямо него. Нещата са отчайващи. Иска ми се, както някой беше казал, да ме хипнотизират и да изтрият гадостите, които ми се случват, да си продължа живота, макар и не най-удовлетворяващия за мен. Освен всичко станах най-разсеяния и отвеян човек, не помня много, губят ми се моменти, които преди бих запомнила...Посъветвайте ме, нямам решение на всичко.
Отговор: Проблемите са много. Но има едиа причина, която е коренът на всичките ни проблеми – собственият ни ум. Всичко, което ни се случва е отражение на психическите процеси, които се случват вътре в нас.
И така, накратко:
1. Никога няма да полудеете, дори и да се разкрещите или да изгубите контрол. Това ви го гарантирам! Просто чувството, че ще полудееш е често срещан симптом при хората с панически атаки. А и самата мисъл, че може да полудеете ви изключва от „обичайните заподозрени”...;) Никой луд не съзнава, че е луд!
2. Обвинявате дългогодишното си гадже за състоянието си. ОК. Тогава защо сте с  него? Ако го напуснете няма да имате оправдание да се чувствате зле, нали? Пак повтарям. Има едио единствено хапче за лекуване на този тип състояния и то се казва ПРОМЯНА. Един много известен кардиолог от близкото минало, който ни беше семеен приятел казваше, че схемата за лечение на страхова невроза (тогава така се казваше) е: „Първо се развеждаш. Ако не даде резултат, сменяш работата. Ако не даде резултата – сменяш държавата”. Имах една пациентка, която ме изненада. В рамките на една седмица направи и трите промени. Сега живее щастливо и мирно в Холандия. :)
Съветът ми е пряко свързан с всичко, което ми изброихте. В депресия сте, защото сте изгубила себе си. Не е необходимо да трием каквото и да е от паметта ви. То трябва да бъде освободено от живота ви. Тогава ще загуби травматичния си отпечатък в съзнанието ни, който матрично предопределят сериите от несполуки, изпълващи битието ни.
 
Съществува ли успешен начин да се освободим от натрапчивите мисли?
Вече няколко месеца се опитвам да се справя с тях, но уви- почти няма резултат. Продължавам да се чувствам опустошена, предадена и всичко в този стил - като след тежка раздяла!
Искам да спра да преживявам отново всеки ден този кошмар!
Ако съществува успешен модел за преодоляване на това състояние - моля, насочете ме!

Отговор: Натрапливостите са по-тежко състояние от паническите атаки. Безспорно!
Вярвам ви, че искате да спрете този модел на зацикляне, наподобяващ кошмарен омагьосан ден, който се повтаря – отново и отново.
 Но често именно в това е проблемът. Прекомерното ни желание да се освободим от натрапливостите и непрекъснатото самонаблюдение дали няма да изчезнат, сякаш увеличават разрушителната им сила. Състоянието много наподобява на психическо самобичуване.
Какво е решението? „За да не мислиш за синята мечка, мисли за зеления жираф”. Игнориране...на мислите, на миналото, на емоциите, които ни въртят на шиш, докато те престанат да се появяват, е решението за този тип състояние. И пренасочване на вниманието от тях към нещо друго – отново и отново. Не борба, а игнориране, незачитане на присъствието им – това е начинът.
Преживелищната психотерапия е далеч по-ефективна в тези случаи от чисто вербалната терапия и анализите, които могат да продължат с години. Защото тя внася ентропия в психиката ни, която я кара да се освободи от излишното и да се превърне в единица от по-висш порядък, където натрапливостите, страховете, фобиите, генерализираната тревожност нямат повече място.

Ще завърша с една мисъл, която често забравяме: „Животът е бъдеще, не минало”. Кое ви държи вкопчена в миналото, така че да обсеби настоящето ви и да  открадне бъдещето ви?

1 коментарДобави коментар »

снежа

От снежа06.05.2011, 16:36 ч.

Здравейте И аз като всички си задавам въпроси и търся отговори Например имам един калпав съпруг който освен всичко до скоро се мислеше за велик и едва ли не слънцето само за него свети Та казано накратко търпях аз в...

Виж всички коментари за "Промяната - пътят обратно към себе си - отговори".

Още от "Консултации"

Захранване на кърмачето - отговори

Захранване на кърмачето - отговори

Отговорите на д-р Масларска на зададените от вас въпроси.

Вертебропластика - лечение на фрактури на гръбначните прешлени.

Вертебропластика - лечение на фрактури на гръбначните прешлени.

Консултация с д-р Славомир Кондов на тема "Вертебропластика - лечение на фрактури на гръбначните прешлени".

Термо-масажна терапия - консултации

Термо-масажна терапия - консултации

Консултации на тема "Термо-масажна терапия" с д-р Икономова, началник отделение „ Физикална терапия и рехабилитация” в МБАЛ „Токуда Болница София”.