Профилактика на стоматологичните заболявания

11 коментара5/5

Консултация с д-р Емил Костов на тема "Профилактика на стоматологичните заболявания"

Профилактика на стоматологичните заболявания

Задайте своите въпроси към д-р Емил Костов до 04.02.2011г.

Ще бъде отговорено само на въпросите, зададени посредством горния линк!

Очаквайте отговорите в Rozali.com

Стоматологичните заболявания са едни от най-разпространените заболявания у нас, а епидемиологията на зъбният кариес по лица е близка до стоте процента.
Причините за зъбният кариес днес са добре проучени.
 
Фиг. 1 Етиология на зъбният кариес.Профилактика на стоматологичните заболявания

Обобщаващ поглед върху етиологията дава Фиг. 1, показваща как зъбният кариес е резултат от взаимодействието между въглехидратите, микроорганизмите, защитната роля на слюнката, устойчивостта на зъбните структури и факторът – време. Разбира се всеки фактор е с различна тежест, затова трябва да бъдат разгледани поотделно.

При пробивът на всеки зъб емайлът е с 10% по-ниско минерално съдържание от нормалното. Минерализацията на емайла достига оптимални стойности 2 години след пробива, а минерализацията продължава до 10 години след пробива на зъба. Освен това непосредствено след пробива морфологията на зъба предразполага към развитие на кариес, тъй като зъба пробива с дълбоки и слабоминерализирани оклузални фисури. Браздите по дъвкателната повърхност на зъба са дълбоки и задържат плака и микроорганизми, а по-ниското минерално съдържание говори, че това е място с по-ниска устойчивост на киселинната атака от разградените от микроорганизмите въглехидрати. Ето защо веднага след пробива на постоянните моларни зъби е необходимо да се извърши покриване на тези фисури (бразди) със силант, който освен че предпазва покритата фисура, подпомага нейното минерализиране, тъй като е локален източник на флуор.

Микроорганизмите са задължителният фактор за наличие на кариозен процес. В устната кухина нормално съжителстват множество видове микроорганизми, от тях причина за кариес са най вече 4 вида стрептококи: S. muttans, S. mitis, S. sorbinus и S. salivarious. Участие в кариозният процес имат Lactobacillus acidophyllus и Actinomyces viscosus. Най-важен от тези микроорганизми е Streptococcus muttans, който е инициаторът на кариесното заболяване, доказано е, че той се предава само по епидемиологичен път – по въздушнокапков механизъм, най-често от майка на дете, ето защо профилактиката на детето започва от неговите родители, ако родителите нямат кариес, не могат да предадат ключовия за процеса микроорганизъм на детето си. Правени са клинични наблюдения, че ако S. muttans се засели в устната кухина след 3-годишна възраст, рискът от кариес значително намалява.

Профилактика на стоматологичните заболяванияМоже да се каже, че въглехидратите са средството на микроорганизмите за осъществяване на кариозния процес. От една страна микроорганизмите разграждат въглехидратите анаеробно за да подсигурят енергийните си нужди, вследствие на което се образуват киселинни продукти, които са агресивни към емайла. Също така микроорганизмите метаболизират въглехидратите и до сложни въглехидрати – декстрани, осъществяващи прикрепването им към зъбните повърхности и левани, служещи за хранителен резерв.

Факторът време се изразява във времето в което зъбните структури са експонирани на киселинно въздействие с pH<5,5. Противодействието на този фактор е в няколко посоки. От една страна ако повърхностните емайлови структури са от калциев флуорапатит, а не от калциев хидроксилапатит, то критичното pH се измества до по-ниски стойности – 4,5. Затова провеждането на флуорна профилактика значително подобрява устойчивостта на зъбните структури. Другият начин за противодействие на факторът време е недопускане на рязкото спадане на pH, това включва някои  особености в храненето – завършване на храненето с храни предпазващи от кариес – сирене, морков, употребата на дъвки след хранене и ако е възможно измиване на зъбите след хранене или изплакване с вода за уста.

Слюнката е най-важният защитен фактор в устната кухина, действието й се осъществява чрез отвеждане (отмиване) на киселините на микроорганизмите и буферирането (неутрализирането) им. Най-важната буферна система е карбонатната, осъществявана от ензима карбонатанхидраза. С по-малко значение са фосфатната буферна система и белтъчните буферни системи.

От профилактична гледна стойност кариесът се класифицира според обхвата на лезията:

 

  • Кариозно петно – представлява подповърхностна некавитирана кариозна лезия, може да бъде бяло или кафяво. В тази фаза процесът все още е обратим, тъй като няма дефект в зъбните структури.

 

  • Повърхностен кариес – кариес с обхват само в емайловия слой на зъба, възстановява се с минимално отнемане на зъбна тъкан и възстановяване с обтуровъчен материал.
  • Среден по обхват кариес – кариесът е обхванал и дентина – възстановяването е с обтуровъчен материал и изолационна подложка.
  • Дълбок кариес – запазен е много тънък слой от надпулният дентин и са необхидими действия за запазване виталитета на зъба. Налага се използване на калциев  препарат при лечението. При по-голям по обхват на кариозното разрушение, пулпата се засяга необратимо и се налага девитализиране на зъба – отстраняване на зъбната пулпа.Втората група най-значими стоматологични заболяваня в ежедневната практика са пародонталните заболявания. Това са широка група заболявания с близка етиология.

Причинителите на тези заболявания са микроорганизми класифицирани в няколко групи(Фиг. 2).
Профилактика на стоматологичните заболявания
Фиг. 2 Микробни комплекси по Сокрански и Хафаджии.

Изяснената етиология на тези заболявания показва и подходът на профилактиката и лечението, а именно почистването на зъбните повърхности, както в домашни условия, така и в стоматологичният кабинет.

Почистването на зъбните повърхности в домашни условия включва употребата на широка гама продукти за орална хигиена. Обобщено употребата им е следната:

 

  1. Конвенционално четкане на зъбите. – От особена важност са движенията при изчеткване, най-ефикасни при възрастни пациенти са еднопосочните движения във вертикална посока от шийката на зъба към дъвкателната или рещата повърхност на зъба. Четката се държи под ъгъл от 45 грдуса с влакна насочени към гингивалния сулкус, за да се изчетква не само зъба, но и част от подлежащия венец.
  2. Почистване на апроксималните пространства с конец и/или интердентална четка – почиства се пространството под контаката между зъбите.
  3. Използване на вода за уста – ежедневните води за уста имат дезодориращ ефект и имат формули подпомагащи по-бавното натрупване на зъбна плака.

Клиничното почистването в стоматологичният кабинет се извършва на определени интервали, според тежестта на диагностицираното от денталния лекар заболяване.

 

 

  1. Здрав пародонт – налагат се регулярни посещения на всеки 6 - 12 месеца.
  2. Гингивит – посещенията са на всеки 3 - 6 месеца
  3. Хроничен пародонтит – посещенията са на всеки 3 - 4 месеца
  4. Агресивен (Ювенилен) пародонтит – налагат се по-чести посещения – на всеки 2 - 3 месеца с цел прецизно контролиране хода на заболяването.

 

Особено важно е поддържането на пародонта след протетични възстановявания с подвижни и неподвижни конструкции и импланти. Периодите на посещение се определят от лекуващия дентален лекар и варират между 3 и 6 месеца.

Профилактиката на стоматологичните заболявания е от изключителна важност за поддържането на оралното здраве, в редица страни по света в Скандинавия, Северна Америка и Западна Европа специфичните профилактични програми дават значителна редукция на инфекциозните на стоматологичните заболявания и позитивна промяна в денталния статус на населението. Най-важна остава индивидуалната грижа на пациента и навременната намеса на специалиста още на ниво профилактика и превантивно лечение.

Задайте своите въпроси към д-р Емил Костов до 04.02.2011г.

Ще бъде отговорено само на въпросите, зададени посредством горния линк!

Очаквайте отговорите в Rozali.com

Д-р Емил Костов – лекар по дентална медицина

Завършил е Дентална медицина през 2003 г. в МУ-София. Практикувал е в частни и индивидуални стоматологични практики. Част от екипа  на отделението по „Дентална медицина„ е от началото на 2007 г.

11 коментарaДобави коментар »

leon1

От leon108.05.2014, 11:13 ч.

здр.казвам се иван искам да попитам нещо което ме притеснява единия ми зъб от резците от горните страничен започва да слиза по надоло от другия това нормално ли е аз сам на 27 години

Виж всички коментари за "Профилактика на стоматологичните заболявания".

Още от "Консултации"

Сбогом на лещите и очилата - отговори

Сбогом на лещите и очилата - отговори

Отговорите на д-р Веселин Даскалов на Зададените от вас въпроси.

Нарушенията в храносмилането

Нарушенията в храносмилането

Консултации по темата с д-р Радин Цонев, специалист в МБАК "Токуда"

Лазерно лечение на разширени вени - отговори

Лазерно лечение на разширени вени - отговори

Отговорите на д-р Росица Денчева на зададените от вас въпроси.