Депресията – маската на самотата - отговори

4 коментара3/5

Отговорите на д-р Тенчев на зададените от вас въпроси.


Психотерапия – здрав дух, здраво тяло!
Може ли да навреди хипнозата? Към кого да се насоча в Бургас? Как да изберем хипнотерапевт - кой е истински и кой шарлатанин?
Отговор: Хипнозата е не само много ефективен, но и изключително безопасен психотерапевтичен метод. Има категорично обяснение за това. Доказано е, че мозъкът прави 10-12 спонтанни „хипнотични паузи” през деня (т.нар. хронобиологични ритми), които целят съзнанието ни да се „отбремени” от ежедневното напрежение и стрес. Т.е. хипнозата е физиологично състояние, а не зомбиране, както се опитва да ни внуши попкултурата. За съжаление динамичното и стресово ежедневие прекъсва тези спонтанни микропаузи, които прави нашето съзнание и това води до акумулиране на тревожност, напрежение и стрес, които са предпоставка за възникване на психични или психосоматични проблеми.

Как да изберете хипнотерапевт? Със сигурност е добре да е завършил медицина или психология. Да има опит и установена практика. И в никакъв случай екстрасенсът не е и не може да бъде хипнотерапевт. Нито е запознат с хипнозата като терапевтичен подход и с картографията на безмерната вселена на несъзнаваното. Истинският хипнотерапевт не се занимава с евтини циркаджийски номера за да впечатли публиката (т.нар. „естрадна хипноза”), а има една единствена цел – да бъде максимално ефективна терапията, която прилага на пациента си.
Може лесно да научите имената на водещите хипнотерапевти у нас. Те не са толкова много.

Имам проблеми в къщи и на работа. Съпругът ми постоянно е далеч от нас с детето, на работа се чувствам неудовлетворена, вкъщи не ми е комфортно, отегчаващо ми е. Какъв е най добрият вариант за излизане от това положение?

Отговор: По принцип самият факт, че разбирате, че имате проблеми вкъщи и на работа е първата крачка към промяната – вие осъзнавате ситуацията,  а това е много, много важно. Замислете се кой няма проблеми? Или просветленият ;) (такъв човек почти не се среща) или хората, които са избрали студеният комфорт на сигурността пред риска на живата промяна.
Често казват, че терапията, която прилагам е радикална. Защото ключовата дума в нея е именно промяна. А човек не обича да се променя. Или по-точно страхува се да го прави.
Микеланджело слушал неспирните хвалби на съгражданите си след като завършил поредния си шедьовър. Той се усмихнал и казал: „Видях ангела, затворен в мрамора и просто го освободих, премахвайки излишните късове камък”. Това е правилният подход за преоткриването на истинския ни аз. Като премахнем „излишните късове камък” - компромисите, които ни обезличават, подтискат, правят ни безрадостни, изпиват креативната ни енергия и желанието за живот. Освободете ангела в себе си. Промяната се случва от вътре навън и винаги започва с първата крачка. Която е и най-трудната – защото не е насочена към някой или нещо друго, а към самата вас. Откъде да тръгнете? От премахването на нещо излишно и непотребно в живота ви. Може дори да е предмет или дреха. Покажете на подсъзнанието си, че освобождавате простор в живота си за новото. И стигнете до големите компромиси, които сте приела за неизменна даденост.

Имам 20г брак и 2 деца, нормално семейство на пръв поглед. Н о винаги има едно голямо НО -  явно есенно-зимния период ме предразполага към изпадане в депресия, никой не ме разбира и не усещам разбиране и помощ за това от съпруга си, сякаш зейва дупка в отношенията ни. Чувствам душата си самотна и неразбрана. Анализирам поведението и мислите си даже, но не намирам грешка в мен. В днешния ден се въртим работа-семейство-напрежение-проблеми и това спомага за мрачното ми настроение и самотата между мен и съпруга ми . Нормално ли е това, което усещам особено преди коледните празници ?

Отговор: Мога да ви уверя, че хиляди хора в страната и милиони по света се чувстват като вас. Особено в периода около патриархалната Коледа, която често вместо да ни вкарва в празнична еуфория или да ни слее с идиличната атмосфера на сигурност и уют, които трябва да ни осигури дома, вади наяве скритите ни страхове, тревоги, чувства за отделеност, самота н неудовлетворне. С други думи от дебрите на несъзнаваното изпълзява Сянката – всичко, което сме потискали и което не сме искали да бъдем се настанява под прожектора на осъзнатостта.
Щом  толкова много хора изпитват едно и също нещо по едно и също време мога да кажа – да, нормално е да се чувствате така. Защото нормата винаги се е определяла от някакво критично мнозинство, което я налага над останалите. Но така ли е? Стандарт ли е да се чувстваме самотни, неразбрани, чужди сред свои? Само ако не сме себе си. Депресията, самотата, неудовлетвореността, паническите атаки, безпричинната тревожност, познатата ни „топка” в стомаха, с която се будим сутрин, са безмълвният шепот на душата, която се стреми да ни подскаже да променим приоритетите си на живеене, а понякога и ганералната посока на движение. Често на шега съм казвал по време на сеанси, че едноклетъчните същества са по-интелигентни от човека. При тях нещата са опростени и ясни. Има положителен таксис – стремят се към оптималните условия на живот – храна, температура, влажност, условия за размножаване, които са добри за тях. И проявяват негативен таксис – избягват всички условия, които им пречат и са неблагоприятни за тяхното развитие. Човекът се чувства зле, има психически проблеми и разстройства, изживява тормоз на работното си място или е зациклил в личния си живот, което непрекъснато влошава качеството му на живот и ми казва: „Излекувай ме без да променя нищо. Страх ме е и не искам да излизам от рутината, в която съм се набил”.
Сезонната депресия е факт. И много хора я имат. Лесно може да влезнем в риторика за намалените нива на някои хормони и вещества в организма, когато има недостиг на слънчева светлина. Но това е следствието, не причината. Зимата отключва състояния, които са вътре в нас и които ние повече или по-малко успешно сме се научили да потискаме и игнорираме. Тя е поводът да разберем, че нещо в живота ни не е наред, че вътрешният ни свят е в състояние на „зима”. А както казват старите хора „зимата само (в)зима”. Някъде по пътя ни, по който е бил приоритет оцеляването ни (психическото и физическото), сме загубили единственото, което имаме – себе си. Жертвали сме се заради илюзорната сигурност и имагинерния комфорт на „студената стоманена релса”, както пеят Флойд. С което без да съзнаваме сме натиснали критичният бутон на програмата „на доизживяване”.

Когато бях на 15 срещнах един мъж, влюбих се много в него, нищо не се получи и страдах с години. Днес съм омъжена, но понякога се сещам за него и си мисля какво би било да съм с него, същевременно, когато ми е тежко, си мисля как той би ме прегърнал, би ми помогнал и така нататък. Запълвам чувството на самота с мечти за него, обичам съпруга си, но когато не е до мен и ми липсва и като защита преминавам към мисли за другия! Как да спра да си търся закрила и оправдание в тези фантазии, те ме съсипват, виждам, че са далеч от реалността, а страданието по нещо несъществуващо ми отнема силата да живея пълноценно и да се радвам на споделената си любов, тук и сега?!!!
Отговор: Самият въпрос съдържа отговора – тук и сега. Да се научим да живеем в настоящето е изкуство. И наистина много малко хора го владеят. Натрупването на психическото време - на минало и бъдеще - в съзнанието ни, краде мига,  който преживяваме, след това следващия, и следващия, и следващия. Открадва ни цялото настояще, следователно и целия ни живот. „Ако” не съществува в живота. Веднъж застинала в рамките на преживяването, което сме имали, реалността става непроменима. Защо тогава съжаляваме за нея? Има един отговор за това: Защото настоящето ни е крайно неудовлетворително.
Ако бяхте на сеанс при мен бих ви дал няколко въпроса:
1.Защо мислите за „другия”, когато мъжът ви не е до вас при условие, че по думите ви той (съпругът, не другият) „ви липсва и го обичате”? Ако нямам шоколад, а ми се яде шоколад, не мисля за царска туршия.....;)
2.Защо не може да се освободите от миналото? Какви дефицити имате в настоящето  и в сегашния си брак? Преодолими ли са те?
3.Ако любовта ви е споделена защо изпитвате носталгия и болка по другата, изгубената любов? Истински ли обичате мъжа си или той е „добър човек”, който ви дава сигурност и добро отношение? Ако да, може ли да се нарече точно любов?  И в такъв случай любов ли търсите или сигурност?
4.Четвърта точка е отговор на въпроса ви как да се справите с това състояние. С преживелищна терапия – променените състояния на съзнанието са целебни, пречистващи и трансформиращи.  Ако в нас се борят силите на въображението и логиката – винаги печели въображението. Следователно трябва да сменим подхода. Научете се да медитирате и да променяте вътрешната си реалност. Когато това се случи външният ви живот ще се промени от само себе си. Това е епохално откритие, което човечеството е имало на разположение през хилядолетията: „Промяната вътре води до промяна отвън”. И тя няма да се осъществи някъде в необозримото бъдеще. Животът се случва само в един миг – настоящия – този, който жертвате заради миналото, населено с призраците на съжалението и химерите на търсещия драми ум.

Какъв е правилният начин за справяне с изневяра и има ли такъв?
Отговор: Зависи от страната, която тук не е пояснена.
Ако вие изневерявате – трябва да се справите с чувството си за вина, а след това да си задададете въпроса какво липсва във връзката ви и защо го правите.
Ако са ви изневерили е належащо да решите дали искате да живеете с този човек занапред и защо? Ако отоговорът е не -  миналото ще загуби травмиращия си заряд само ако създадете ново настояще. Ако отговорът е да и искате да останете с този човек, трябва да решите може ли да игнорирате случилото се и да продължите напред или ще превърнете в тормоз своя и неговия живот – един акт на изкупление, който може никога да не свърши.
 
С една дума – отговорът е да – може да се справите с изневярата, ако решите да продължите напред с или без човека до вас.  

На 46 години съм, разведена съм от 20 год. и имам син на 24 години. Проблемът, с който не мога да се справя е, че синът ми не може да си намери работа, но и е категоричен, че "за 500лв няма да работи". Това са думите му. Според мен проблемът е, че не е мотивиран . Т.е. Не знам как да му помогна да го мотивирам! Ще съм Ви благодарна за съвет!
Отговор: Едва ли може да се даде отговор в рамките на няколко реда какво може да се направи. За съжаление този проблем не се среща само при вас – той е много често срещан сред генерацията на сина ви.
Изписани са стотици томове за теория за мотивацията. Най-трайната и ефективна мотивация е, когато тя се индуцира отвътре, а не отвън. Две сили може да мотивират – дефицита (т.нар. дефицитна мотивация, D motivation) или желанието за развитие (мотивация на развитието, B motivation). С други думи две емоции ни карат да предприемем едно или друго действие (в случая да работим или не)  – страхът (от нямане) и желанието (не просто да имаме, но да се изявим и развием потенциала си).
Ако синът ви е принуден да се справя сам в живота и знае, че не може да чака майка му да го издържа в най-плодотворната му възраст – ще не ще, ще намери начин да изкарва прехраната си. Пожелавам му да бъде креативен и иновативен в степен, в която качествата и трудът му може да се оценят на много над 500 лв. За момента силата, която ще може да го мотивира е дефицитът и страхът от него. Разбира се не изключвам ако съзрее с времето да надделее и вторият, по-висшият тип мотивация - на желанието за развитие. Силата, която ще изяви в пълна степен личностния потенциал, който той носи в себе си.

Омъжена съм от 10 години, имам две деца. Последните 6 г. прекарах в емиграция. Сега съм тук и хващам мъжа ми в зверска изневяра и нагли лъжи. Да се разведа ли веднага, както ми идва отвътре? Засега само съм го изгонила от вкъщи.  
Отговор: Не е правилно терапевтът да дава ултимативен съвет по такъв съдбоносен въпрос. Целият живот става различен след една такава раздяла. Не случайно я наричат „малката смърт”.
Но аз винаги съм съветвал пациентите си да следват сърцето си и вътрешния си усет за правилно и погрешно.

Ако още известно време така ви идва отвътре и не е само краткотраен импулс на обида – направете го. Ако считате, че ще се измъчвате, терзаете и ще се чувствате предадена – продължете живота си без него и изградете устоите на бъдещето си в по-истински взаимоотношения. Знам как много хора ще скочат и ще кажат: „Ами децата?!”. Децата са оправдание за слабостта ни да не правим промени. Често те са оправдание и за проваления ни живот. Познавам базброй хора, които са израснали в „семейства на разведени” (как звучеше в комунизма само – като анатема!) и са станали не просто „достойни хора”, но са изключително хармонични личности с добри семейства и проспериращи кариери. Обратният случай е също често срещан – от „запазени” семейства в името на децата, са израснали завършени невротици, които са били не само безгласни свидетели на студенина и ледено мълчание (първи вариант) или на балканска битова война (втори вариант), но носят в себе си дълбокото чувство за вина, че животът на родителите им се е „прецакал” заради тях – нещо, което разбира се не е вярно. Животът на родителите им е прецакан, защото те са били страхливи и нерешителни по природа. Тук искам да вметна едно уточнение.  Психотерапията не изповядва, нито проповядва морални категории. Ето защо аз самият няма да бъда в ролята на съдник (в случая на изневеряващия). Целта е терапевтът да подпомогне клиентът да намери правилните решения за себе си и да ги проектира под формата на победоносна трансформация в живота си. Победа над какво? Над страховете в себе си, които спират нашето развитие и открадват бъдещето, което заслужаваме.

Ако осъзнаваме, че сме самотни, нужно ли е да посетим психотерапевт или да се опитаме сами да се справим? Често посещението при психолог или прихиатър е трудна крачка.
Отговор: Психиатърът не е психотерапевт.  Той дава антидепресанти и транквиланти. Психологът може да е психотерапевт, но не е задължително. Казвам го не като заяждане, а защото често не се прави разлика между психотерапевт, психолог и психиатър – много пси-та станаха.
Не е задължително да посещаваме психотерапевт за да разрешим проблемите си. Нито за да намерим отново пътя към цялостното си Аз. Психотерапията не е панацея за всички болки на душата ни. Но ако психотерапевтът, който изберете е добър и той самият се е лутал, през годините на своето изграждане, в лабиринта на объркаността, самотата, психическата болка, тревожността, имал е дилеми и е преживявал драми, и е намерил пътя да излезе от този лабиринт – тогава би могъл да ви помогне. Когато ми се развали колата – отивам на сервиз, като имам нужда от ремонт – викам майстори (пази, Боже!  ). В България отношението към психотерапията рязко се промени през последните 5 години. Не е нито срамно, нито слабост да поискаш помощ от специалист в съответната област. Той може да ви даде много повече от това да решите даден проблем. Може да ви посочи изгубеният път към себе си и към другите.

Постоянно плача и това ме задушава, губя говор даже. Помогнете ми...
Отговор: Тук наистина бих посъветвал да се обърнете към психотерапевт. Никога не съм се осмелявал да поставям диагнози от два реда....затова наистина си помогнете като позволите да ви помогне някой друг.

От три години не работя. През цялото това време ограничих контактите си с околните до минимум. Излизам, само когато е наложително. Преди няколко дни ми предложиха работа, но я отказах от страх, че няма да се справя. Чувствам се зле, безполезна, но не правя нищо, с което да променя този факт.

Отговор: Една от любимите ми книги е „Магьосникът от Землемория”. Чела ли сте я? Знаете ли как главният герой побеждава най-кошмарния си страх (Сянката), който го преследва години наред? Обръща се към него и го сграбчва. Позволява на тъмната и светлата страна да се слеят.
Годините на самоизолация са ви накарали да престанете да вярвате в себе си. Което не е проблем. Вярата е липса на познание. Няма нужда да вярвате в себе си или не. Това е само една мисъл.
Просто трябва да погледнете страха в очите и да го накарате да изчезне. Дори и да не се справите, ще знаете, че сте опитала и няма да съжалявате. Ще опитате пак и пак...докато успеете. Погледнете страховете в очите и тяхната заплашителна призрачност ще се изпари. Това е истината, която ще ви направи свободна.

Когато бях на 10 години със семейството ми катастрофирахме и баба ми почина. След няколко година също при катастрофа загина чичо ми и на следващата година отново при автомобилна катастрофа загина на моя първа братовчедка детето. Сега като се замисля това е преобърнало тотално живота ми и с тези катастрофи е свършило моето детство. Да чувствах се самотна и сигурно това чувство е единственото, което е било в душата ми, щом още като ученичка казвах, че ще имам извънбрачно дете. Каквото искаме това става - 21 години родих детето си, баща му се ожени масец преди да се роди. После се запознах с човек, на когото мислех, че мога да разчитам, позволих му да осинови детето ми, но отново не се получи. Единственото, което исках от него, беше да бъде добър баща на детето ми, но не ... Преди 10 години със всичката лудост в душата ми и търсейки място под слънцето се преместих да живея в друг град с детето ми (изборът не е случаен в този град почина баба ми). През изминалите години се опитах да намеря баланса, детето ми е страхотно, имам приятел, който ме обича, занимавам се с неща, които харесвам - в момента уча задочно, уча и английски и .... на 01.10.10 на мой първи братовчед двете му дъщери загинаха при катастрофа. Не знам дали съм самотна, но усещам как се отдръпвам от хората, как се свивам в черупката си. Искам да уточня, че много хора изразиха съпричастност към случилото се в моето семейство, не обръщам внимание на тези които се държат все едно са застраховани от такива събития в живота си, но аз съм зле, много зле страхувам се даже да излизам вече от вкъщи. Това самота ли е или депресия? Как да се справя Какво да направя?
Отговор: При такава черна „кармична” поредица всеки би изпаднал в депресия. И всеки човек с нормална чувствителност би бил белязан с белезите на загубата, би се страхувал това да не се случи на него самия и на хората, които обича.
Отново повтарям, че не е професионално да се поставят „диагнози” на базата на няколко реда. Но да, вероятно става дума за реактивна депресия. Съчетана със страха да не излизате от вкъщи, и усещането „аз съм зле, много зле”, могат за дълго време да сведат почти до нула качеството ви на живот. Доколкото става дума за емоции, които са реакция на безброй загуби, поврати и драми в живота ви, бих ви посъветвал да потърсите консултация с психотерапевт. Вярвам, че решението на проблемите ви не се крият в медикаментите, а в освобождаването на тежкото бреме от миналото, белязано със загуби – не само инцидентите с роднините ви, но и разделите в личния ви живот. Независимо какво ще решите един съвет – депресията се лекува чрез действие. Необходимо е да станете активна и да излезнете от бункера на страховете си. Той няма да ви предпази от най-големия ви враг в момента – самоизолацията, която „бетонира” състоянието ви и сякаш го прави непроменима реалност.

Бих казала, че и аз се чувствам самотна на 14 съм и нямам много приятели бих казала, че имам много познати, но всеки гледа да те прецака. Доста често се чувствам изолирана и пренебрегната. Странното при мен е, че когато ходя по улицата си мисля, че всички ме гледат и когато контактувам с непознат човек винаги се притеснявам - преди не бях такава. Не знам просто се промених... посъветвай ме нещо?
Отговор: Доста зряла си за твоите 14. И до доста правилни изводи си стигнала за човешките взаимоотношения. Всъщност наистина много, много малко хора може да са ти истински приятели. И все повече стават тези, които се чувстват предадени от така наречените си приятели и предпочитат да не се доверяват повече на никого. Човек на твоята възраст започва да заявява  идентичността си пред света. Иска да бъде харесван, одобряван, приеман. И ако това не се случва се чувства зле. Но ще ти кажа нещо от дългогодишния ми опит на работа с хора. Черните овци стават истинските лидери. Защото те не са се побояли да станат личности, а не идентичности. Никой не помни капитанът на отбора по футбол или най-красивата мажоретка от американските филми. Истински ценният е „умникът”, на който му трябва време за да разгърне потенциала си и да допринесе с качествата си за промяната на света към по-добро.
Не си и позволявай да си мислиш, че някой те гледа или си мисли лошо за теб. Не ставай параноична. Повечето хора са такива егоисти, че не забелязват никой и нищо, което не е в полезрението на личния им интерес. Инвестирай времето си да се развиваш и да правиш нещата, които ти харесват. Така ще откриеш и сферите, в които имаш талант. Един ден хората, които не те одобряват или забелязват ще искат да приличат на теб...стига да устоиш на изкушението да не станеш някоя друга, някой, който не си ти.

Липсата на желание за живот лекува ли се с медикаменти?
Отговор: Много хубав въпрос. Отговорът е НЕ! Лекува се с промяна на гледната точка.

Кое е по-правилното отношение към болестта - че един ден ще се избавим от нея и методично през годините да се стараем да я преодоляваме, или да я приемем като част от нас, да преодоляваме кризите и след това просто да не й обръщаме внимание? Както не обръщаме внимание на хроничното си късогледство, например, ами си го коригираме с очила?
Отговор: Прави каквото трябва, а да става каквото ще. Не всички болести са лечими. Някои са хронични и принуждават хората да се съобразяват с тях. Ще ви разкажа една история. По истински случай. Едно дете, което било болно от детски паралич чуло лекаря да казва на майка му: „Ако синът ви доживее до заранта ще е чудо”. Детето не мигнало цяла нощ. С първите лъчи на слънцето започнало оживено да крещи: „Мамо, мамо...аз съм жив!” Впоследствие момчето станало мъж. Завършил медицина, след това специализирал психиатрия. Станал основател на една от най-ефективните психотерапевтични школи. Имал много ученици и хиляди последователи в цял свят и до днес. Въпреки, че страдал през целия си живот от хронично главоболие, дишал трудно с едната половина на диафрагмата си, бил далтонист, а в края на живота си бил на инвалидна количка, казват, че бил една от най-жизнерадостните личности, които хората срещали. А да – оженил се щастливо и имал осем деца. Човекът се казва Милтън Ериксон и е основателят на съвременните методи за индуциране на хипноза и на екриксонианската хипнотерапия.

Каква е разликата между ендогенна и екзистенцилна депресия?
Отговор: Ендогенната депресия е вътрешно обусловена (т.е. не може да се намери  някаква външна причина за нея). Тя протича тежко, хронично и често има фамилна анамнеза – т.е. може да се предава наследствено. В профила на Хю Лори (артистът, играеш д-р Хаус) в Уикипедия пише, че от дълги години той се лекува от такова разстройство. Казвам го неслучайно. Превъплъщението му в героя е толкова автентично, защото той играе....себе си.

Екзистенциалната депресия е продиктувана от неудовлетворението от съвременния автоматизиран, рутинно-шаблонен начин на живеене, от усещането за безмислие и повърхностност на съществуването. Когато преди около 2500 години принц Сидхарта установил, че в света съществуват старост, болест и смърт (факти, които баща му години наред умело криел зад стените на двореца), той изпаднал в екзистенциална депресия. Животът му се сторил безсмислен. Напуснал двореца, отказал се от престола и станал аскет. След седем години търсене достигнал до Истината за смисъла на човешкото битие. Оттогава започнали да го наричат Буда (Пробуденият).
Докато ендогенната депресия често изсмуква силите ни и желанието ни за живот, екзистенциалната депресия пробужда търсача в нас и ни опправя на пътуване – в търсене на мястото си във Вселената и мисията си на живота си. Почти всички творци и духовни лидери, хора, които са претърпяли дълбока трансформация на личността и са открили призванието си са изпитали в един или друг момент от живота си този тип депресия.

Как по-лесно да понеса самотата си защото много трудно я понасям все търся хората, а те не се интересуват от мен ?
Отговор: Започнете да търсите в друга посока – към себе си. Свободата на самодостатъчността ще ви направи независима от търсенето на внимание и одобрение на другите. Когато намерите себе си – правилните хора ще намерят вас.

Студентка съм в друг град втора година. От тази съм на общежитие. Откакто съм там се чувствам не на място. Непрекъснато, когато съм там, се чувствам зле - липсват ми близките, приятелите. Непрекъснато си втълпявам,че ми е зле, че ми е лошо и ми се гади. Как да се справя с т.нар. ми депресия? Ще се радвам, ако получа отговор.

Отговор: Това са по-скоро симптоми на паническо разстройство, което се дължи на повишени нива на тревожност за дълго време. Ключовата дума за лечение на паническо разстройство е промяна. Дайте си още малко време. Ако не успеете да се адаптирате сменете града, университета, условията, в които сте. Едни от най-тежките случаи на млади хора с депресия, които съм имал са били студентите ни в чужбина. Желанието им да „успеят” или да задоволят хиперамбициите на нереализираните си родители често е причина за тежки състояния на панически разстройства, депресии и загуба на способността на различаване на истинското и фалшиовото в живота им. Когато човек се чувства зле, тревожен, депресиран – значи, че не е на мястото си. Ако чувствате лекота, жизнерадостност, ентусиазъм и нещата се случват без усилие – значи сте на правилния за вас път.

С приятеля ми сме заедно повече от 4 години. От лятото започна да изпада в състояние на пълна апатия, не само към мен, но и към други много близки хора. И това състояние продължава, не искаше да се виждаме, не излизаше, държеше се студено. И отново повтарям че това му поведение е не само към мен. Обичам го, наистина го обичам много и искам да му помогна да излезе от това състояние. Как да му помогна?
Отговор: Апатията е признак на депресия. Потърсете специалист. Често в такова състояние човек е до такава степен апатичен, че му е все едно дали ще излезне от това състояние или не. Имах такъв пациент с тежка депресия, която до срещата ни беше продължила повече от 3 години. Попитах го: „Желаеш ли да се оправиш?” Той за първи път се усмихна и ми отговори: „Това е като параграф 22. Доколкото в това състояние не желая нищо, не мога да искам да се оправя. Но...иначе нямам нищо против.”
Това не е леко и безобидно състояние! Бъдете търпелива. И го накарайте поне да „няма против” да му се помогне.

Човек, на когото държа, не ме разбира. Държи на всяка цена да става това, което той е преценил, че е правилно без да зачита човека до себе си. Как да му обясня, че и аз съм човек.
Отговор: Човекът на когото държите не държи на вас. Необходимо ли му е да обяснявате каквото и да е?

Още преди 1 година бях разочарована от тогавашната си половинка, с времето от 2 години на сам, се разочаровах и бях наранена и от тогава нямам никой до себе си, все едно ми е дали ще имам някой до себе си, не искам до някаква степен да се обвързвам и предпочитам да съм сама, за да не бъда наранена отново. Но вътре в себе си някъде дълбоко, чувствам нуждата от това да съм обградена от любов, да не съм сама. На 21-на съм и не мисля че е редно момиче на тази възраст да се чувства и да мисли така, но определено сама се усещам как този път имам толко здраво и високо вдигната стена пред себе си,че дори и аз самата не знам как да мина през нея или да пусна някой да го направи, за да достигне до мен. А това определено ме плаши, защото ако това продължи аз ще съм вечно сама..а не мисля,че го искам това за цял живот.
На какво се дължи това желание ако мога така да го нарека да съм сама..явно самотата е по-лесния начин за мен и ... как да се справя с това..ако не е вече прекалено късно ?

Отговор: Дължи се на „болковото тяло”. Разочарованята, които преживяваме в живота си остават под формата на потисната болка вътре в нас и страхът от повторението на този болезнен опит се активира при всяка ситуация, която може да я провокира отново.

Има една поговорка: „По-добре сам, отколкото зле придружен”. На 21 сте и животът е пред вас. Няма нужда да правите нещо специално за да позволявате да „падат стените” пред другите. Инвестирайте времето си в личностното си развитие и намерете точката на вътрешното равновесие и баланс, в която се чувствате „позитивно самотна”. Човекът, който е подходящ за вас сам ще разтопи стените на лед, които сте поставила. По това и ще познаете, че е Той  .

Чувствам се много самотна, разделихме се моя годеник преди два месеца (заради семейството му), но аз още го обичам, постоянно мисля за него. А на него май не му пука. Какво да му кажа? Искам да седнем и да си поговорим.

Отговор: Ще ви кажа нещо тет а тет. Никога не се обвързвайте с мъж, който избира „мама” пред вас. Никога не съм харесвал едиповите комплексари, защото те не съзряват като личности. Такива хора не създават и стабилни връзки (освен ако жената не се постави в положение на зависимост от такъв тип мъж). Това е бомба със закъснител. „Палете голяма свещ”, че това се е случило преди брака ви и трайното ви обвързване с този мъж. А това, че на него „не му пука” е още един знак, че пътят ви води в друга посока. Ще дръзнете ли да тръгнете натам?

Прочетох статията ви за депресията и самотата. Явно за себе си съм успяла да нацеля верния път/на принципа-проба-грешка, в големи количества/.Повече ме безпокои как това се отразява на развитието на децата ми/имам син на 13 и дъщеря на 10 години/. Например правилното сексуално възпитание,според мен,изисква личен пример, а аз съм разведена и нямам постоянен партньор, може би е по-добре, отколкото неподходящ, но това не решава въпроса. Какво бихте ме посъветвали вие?
Отговор: Според мен родителският дълг е изпълнен в един случай – когато родителят безусловно подкрепя децата си да развият потенциала си и ги насърчава да изявяват уникалността си, а не ги прави поредната „тухла в стената” на обезличаващия социален консенсус. Изпълнявате ли родителския си дълг, погледнато по този начин? Ако отговорът е „да” притесненията са ви напразни.

Откакто преди 2 месеца приятелят ми ме заряза без видима при чина се промених тотално. Станах апатична, разсеяна, нервна, сякаш нищо няма такова значение както преди. Чувствам се толкова наранена от предателството и лъжите, а в същото време съм ядосана на себе си от това колко наивна съм била. Искам да продължа напред, а все едно живея в миналото и преживявам случилото се всеки ден наново, имам проблеми със съня и често се стряскам от кошмари. Искам да намеря друг, да започна нова връзка, но усещам, че нещо ме спира, страх ме е отново да не бъда наранена така. Чувствам се толкова объркана и не зная къде греша, тъй като в последните ми две връзки ме заразяха изведнъж, сякаш без причина. Искам да продължа напред с живота си, но не зная как. Какво мога да направя?

Отговор: Единственото, което съветвам всеки да направи в тази ситуация. Спрете да живеете в миналото. Да, лесно е да се каже, но как да се направи като човек има натрапливи мисли за това минало всеки ден? Чрез промяна на подсъзнанието, а не чрез волеви усилия. С други думи чрез възпитание на вкоренения ни навик да живеем в миналото или в бъдещето, но никога в Настоящето. Подсъзнанието се променя най-лесно в трансовите състояния на преживелищната терапия.

Как мога да се справя с честата смяна на настроенията ми, като по-често преобладават депресивните моменти? Опитвам се да разбера каква е причината за тези състояния и да ги преодолея и стигнах до извода, че явно неудовлетвореността в някои аспекти от живота ми допринася за това. Правя опити да изгладя тези неща, но въпреки това пак "забивам". Тогава се чувствам изключително некомфортно, но не искам да прибягвам до хапчета, защото съм още млада, а и тези състояния продължават само няколко дена.
Отговор: Трудно е да контролираме емоциите си – особено депресивните. Целта е да променим (а не да „изгладим”) вътрешните и външните условия, които ги предизвикват. Тези подеми и спадове ще се „нивелират” едва, когато започнете да бъдете себе си – в това, което правите; във взаимоотношенията си с другите; в това, което харесвате, а също и което не харесвате.
Депресията е просто знак, че не сме на пътя си. Или че сме спрели, дори и да сме на него. Научих една много интересна думичка от един тийнейджър: „Абе мани го, тоя е спреляга (човек, спрял развитието си). Вие спреляга ли сте? В кои области на живота си? Кои са въпросите, които не смеете да си задададете?

Бихте ли препоръчали подходяща литература по темата?

Отговор: Ще препоръчам подходяща литература за излизане от темата:

1.Сидхарта – от Херман Хесе – съвършеният за мен роман за търсенето и намирането (на себе си).
2.Силата на Настоящето – от Екхарт Толе – как да се научим да живеем тук и сега и да си станем себедостатъчни.
3.Wishpin – Джеймс Соул – алгоритъмът, чрез който да реализираме съкровените желания в живота си.

Тези три книги ни дават насока за реализиране на трите основополагащи стълба на пълноценното човешко съществуване, което стана и основата на InSighting – вътрешната свобода, личностната сила и неограниченото изобилие в живота ни.

Защо мразя всички и всеки ме дразни. Нещо  ми става... не е нормално. Защо обиждам хората, с които съм се виждал доскоро, защо за мен всички са гадни, тъпи, задръстени и прости? Всеки ме дразни по всевъзможни начини, дори се чудя дали не са много зле всички тези хора, с които комуникирам. Усещам, че вече започвам да си го изкарвам на колегите си, ужасно е. Какво да направя?

Отговор: Вие сте в процес на преход. Може да продължи по-кратко или по-дълго – зависи от вас. Преход към какво? Към истинското ви аз и към това да дръзнете да бъдете различна; да мечтаете различно; да светоусещате различно от общоприетото и „нормалното”. Приемете го като периода на бременност и болката по време на раждане. Ще се чувствате неразбрана, нервна, агресивна, недооценена, другите ще са ви чужди. А амалгамата, която ще споява всичко това е чувството ви на неудовлетворение. Позволете на истинското ви аз да се роди. След като откриете коя (кой) сте и какво искате – всичко ще си дойде на мястото.

На 25 години съм и досега не мога да задържа нито един мъж. Винаги се стига до първата среща и дотам. Какво да променя в себе си?
Отговор: Наистина не мога да ви отговоря без да ви познавам и без да сме поговорили. Но на прима виста бих ви попитал: Защо отхвърляте самата себе си? Всичко, което се случва извън нас е огледало на вътрешните ни вярвания.

Наистина, ако човек е загубил истинското си аз по пътя, или още от детството му е било попречено изобщо да го срещне, то какво да очаква от света? И как да намери сродни и почтени към него души? Питам се, когато "прогледнеш" на една прилична възраст над 50 години и вече за твърде много неща е безвъзвратно късно, как да превъзмогнеш огромното разочарование? Откъде да намериш сили за нов начин на живот?
Отговор: Това е за мен въпросът на броя!

От началото на терапевтичната ми практика ме е интригувал човекът от гледна точка на „нормата” – психическото здраве и неговата себеактулизация, а не на патологията – т.нар. разстройства. Кое може да направи личността ни цялостна, а живота ни пълноценен? И ако намерим формулата за това ще бъдем ли психически и физически здрави? Нещо повече – ще бъдем ли в мир със себе си?   

Няма в живота „безвъзвратно късно”! Защото животът ни обхваща само един миг – настоящият. Вие изживявате най-голямата магия – Пробуждането - към Различния мироглед и към това кое е истинско, стойностно и смислено в живота ви.

Преди месеци в нашия Инсайтинг центъра дойдоха две жени едната на 50, другата на 61 – приятелки от много години.  Те също бяха започнали да „проглеждат” и не се страхуваха да навлезнат в новите и непознати води на осъзнатостта, независимо от „възрастта си”. Преди по-малко от седмица те присъстваха и на Коледното ни парти. Едната от тях възкликна към множеството от присъстващи: „Търсила съм ви толкова отдавна и най-накрая ви открих! В този миг съм толкова радостна и тъжна. Радостна, че ви има и че съм тук. И тъжна защото не ви открих на младини”. Аз й отвърнах шеговито: „Нямало е как да ни откриеш на младини. Тогава съм бил още ученик и Инсайтинг центърът не съществуваше. Така че заличи тъгата и остани само с радостта”, след което й подадох да разчупи питката с късметите като на най-възрастен присъстващ от Инсайтинг клуба.

Има два типа хора – осъзнати и неосъзнати. Пробуждането е болезнено, както написах и в един от отговорите по-горе. Но много по-болезнено е невежеството. За мен то е най-големият грях -  спрямо нас самите. Добре дошла на борда на различните! Силата за промяната сама ще дойде при вас. Само опънете платната....и смело напред!

Години наред търся причината за булимията (10 години) и освен за депресия не се сещам за друго. Търся себе си, но сивото ежедневие и еднообразието са ме смачкали много здраво. Нямам желание да пожелая каквото и да е. Намирам себе си в първия описан случай в статията и се питам липса на воля или депресия е това?
Отговор: Години наред психиатрията и психотерапията търси причина за хранителните разстройства (анорексия и булимия), при които смъртността е най-висока от психическите заболявания – около 15%. Още отговор не е намерен. А и да бъде открит такъв на рационално ниво – това едва ли би ни свършило работа. Хранителните разстройства са не само тежки като протичане, но и като продължителност.
Опитайте силата на преживелищната терапия. И бъдете постоянна. Във всеки от нас има вътрешно присъща мъдрост, която има потенцила да ни изцери. Трябва да дадем възможност тя да се прояви.

Жена на 34 години съм, несемейна, без деца, живее на семейни начала с женен мъж, с разлика във възрастта 22 години. Страхувам се да променя нещата, а се боя че ще остана вечно сама, нищо не ме радва, затворила съм се в себе си, не ми се говори с никого, а работата ми е да комуникирам с клиенти. Нямам хъс за нищо. На какво се дължи това?
Отговор: На депресия. А депресията се дължи на зацикляне. Докато се страхувате да промените нещата, не очаквайте промяна в себе си и в живота си.  Не можем да правим нещата по един и същи начин и да очакваме различни резултати.
Вселената се разширява (респективно променя) непрекъснато. Човекът е може би единствената същност, която отказва да се промени, дори и когато се чувства зле. 34 е една чудесна възраст за ново начало. Бог обича смелите!

Как човек да придобие самочувствие като цял живот е подтискан и да хареса себе си? Много ми е важно да харесам човека в огледалото, моля ви помогнете ми! Какво да направя? Какво да направим,за да станем по-самоуверени и да имаме самочувствие? Как да се преборим с апатия в живота, когато имаме цели, но въпреки това нямаме желание за нищо?

Отговор: От гледна точка на екзистенциалната психотерапия самочувствието е точно толкова вредно, колкото и липсата му. То е само една мисъл, един етикет, спрямо който трябва да нагаждаме целия си живот, поведение и решения. Ако сме „хора със самочувствие” трябва непрекъснато да поддържаме ролята на такива пред себе си и пред света. А това е много изтощително и ни лишава от способността да се променяме. Махнете етикетите от съзнанието си. Спрете дори да си задавате въпроса харесвате ли се или не. Когато престанете да се оценявате, няма да имате нужда да ви оценяват и околните. Няма да бъдете подвластни на тяхното мнение и да се нагаждате спрямо тях.

Интересен е въпросът ви какво да правим като имаме цели, но нямаме желание за нищо. Той съдържа и отговорът. Ревизирайте целите си или по-точно мечтите си. Защото с най-голяма вероятност те не са ваши, а са ви вменени отвън. В противен случай щяхте да имате желанието и енергията да ги реализирате. Мечтите са движещата сила на съдбата. Те са живецът, който осмисля животът ни.

На 21 години съм и съм в ужасна депресия, от години страдам от хроничен цистит всеки пьт ужасьт, който изпитвам е неописуем, страхьт от публично излагане ме накара до голяма степен да се затворя в себе си да избягвам излизанията с времето ги намалих до миниум, личния ми лекар ми изписа анти депресанти без никакьв ефект. В момента ходя на хомеопат и отново не виждам някаква промяна. От притеснения започнах да получавам паник атаки, които не мога да преодолея, от 5 месеца не излизам. Трябва ли ми психиатьр? Обьркана съм и не знам към кого да се обьрна, как да намеря добьр лекар като всички гледат да ти вземат парите без да те излекуват колко са наистина добрите психиатри в бьлгария и ще мога ли да преодолея това или цял живот ще трябва да живея с този страх?
Отговор: Трябва ви психотерапевт. Както вече споменах панически атаки се лекуват с психотерапия, а не с медикаменти. В процеса на терапията човек прави избор дали иска да се излекува или не. Разбира се всеки ще каже, че иска. Но често „разстройството” му е удобно убежище или форма на бягство чрез които може да резигнира от живота. Да, може да се излекувате. Готова ли сте да се промените? И да погледнете страховете си в очите? Когато сочите света около вас с показалец забележете, че останалите пръсти сочат към вас. Там е и решението.

Аз имам много сериозен проблем с кашлица от 6 месечна възраст. Сега съм на 23 г. и живея в гр.София. По принцип кашлицата ми е на алергична основа, като имам алергия към шоколад, ягоди, дом.прах, акари, котки, човешки косми и др., но има и психогенна кашлица, на емоционална основа. Вярвам, че може би и моята е от части такава, защото като имам изпит или се притеснявам или вълнувам, започам да кашлям, понякога придружено със задушаване и кашличен пристъп. В момента ми се влоши състоянието (само да кажа че се лекувам с хомеопатия) и се чувствам много зле, много самотна и объркана. Не знам как да постъпя и да забравя някои неща от миналото си и това непрекъснато ме тормози и постоянно кашлям, сънувам кошмари и т.н. Пих седатив, но не ми помага. За да ме разберете по-правилно с две думи имах сериозна връзка с едно момче 4 години, като той беше алкохолик, но много го обичах и постоянно се събирахме и разделяхме, накрая като видях че ще ми е трудно да се откъсна от него, а очевидно не трябва да имам такъв човек до себе си, защото ме е удрял и се е държал лошо, реших да го накарам да ме намрази и успях. Започнах друга връзка и гледах само напред. Бившето ми гадже не се обаждаше, но аз постоянно се сещах за него и го сравнявах с Ники, с който бях 2 години и си мислих, че го обичам, защото беше мил и внимателен с мен и се привързах, но не бях истински щастлива. Впоследствие той усети, че не може да ме направи щастлива и се отдръпна и се разделихме, но в най-трудния ми момент, защото бях в операция на маточна тръба, която не функционира и едвам го преживях. Много бях объркана мислих си защо ми се случва това...в последствие преди 3 месеца се запознах с едно момче от интернет. 2 месеца след операцията ми и бях истински щастлива и осъзнах, че все пак любовта съществува и че има нормални хора и аз мога отново да обичам...1 месец бяхме всеки ден заедно минимум по 10 часа и си изкарвахме страхотно. Не сме правили секс през този месец...но всичко беше като приказка идеално и взаимно...бях щастлива и осъзнавах че всичко е зад гърба ми вече не бях объркана и започнах отначало...до преди 2 месеца, когато и с него се разделихме...и сега наистина не знам къде съм аз, не съм на себе си, не знам какво да правя и защо пак съм сама??? Вкопчих цялото си внимание в работа и училище, но виждам че сте писали, че това не е правилното решение. Кое тогава е правилното, защото от както не съм с това момче (Радослав) не мога да спя, не съм пълноценна в работата си, нямам тонус, депресирана съм, кашлям доста, вечер имам пристъпи, а отдавна не бях имала. Живея със сестра ми и приятеля й, не съм физически сама, но въпреки всичко се чувствам наранена и страшно объркана, знам че искам да съм с това момче Радослав, но не го разбирам... той просто си тръгна и загърби всичко, защото аз направих грешка и му прерових всички лични социални кореспонденции – имейл, тел, скайп и т.н. и му казах че съм прочела всичко и че знам че има 2 дългове към банки заради бившата му приятелка, с която е бил 4 години и се е разделил 4 месеца преди мен, а аз 2 месеца не бях с Ники вече като се запознахме. Може би е още влюбен в нея не знам, но онази вечер му се накарах за негови минали грешки, как може да и купува кола да тегли заеми заради нея, че е глупак и т.н. И той ми се разсърди и оттогава не сме се виждали, реално се раздели с мен по скайп и не ме допусна повече до себе си..не иска дори като приятели да се видим, а аз много го обичам не спирам да мисля за него, но вредя на здравето си вече, не съм на себе си нямам нормален живот, не излизам и съм се затворила в себе си, защото след толкова неуспешни връзки търся причината в себе си и се страхувам да започна отначало. Физически се чувствам много зле и емоционално. Много ще съм ви благодарна, ако ми дадете някакъв адекватен съвет за тази ситуация, защото не издържам повече и ми минават много лоши мисли през главата. Само да кажа че първата ми любов беше на 14 години и момчето се самоуби и го преживях много тежко. Сега преживяам тази раздяла с Радослав по същия начин и нямам сили повече да преживявам разочарования. Това означава ли че вече трябва да остана сама и да не мисля за никой, защото иначе тази болка ме убива и ми влияе на кашлицата и здравето???
Отговор: Да, добра идея. Останете сама и спрете да прелитате от връзка във връзка. След това трябва да откриете кое във вас привлича като магнит неподходящите хора в живота ви. Кое ви харесва в тях? И кое те не харесват във вас?
Докато не промените себе си – няма да се промени с нищо и партньорът ви. Само ще е различно името, възрастта и външния му вид. Но сценарият ще бъде същият. Краят на поредната серия от сагата – също.
Успех в намирането, а не в търсенето!

От 3 години съм самотна майка, а може би още от забременяването с моята дъщеря. Справям се с отглеждането й, опитвам се да си изясня причините за това да съм самотна майка без подкрепа и разбиране от страна на бащата, както и на моите родители. Бащата се сеща, когато  му е кеф, че имаме дете, но защото не можел да ме понася затова не я виждал. Намерил си нова жена с 12-годишно дете. Гледа нейното, а за нашето нищо не прави. Родителите ми искат да живея по техните разбирания, да си намеря някой, който да се грижи за нас, а аз имам нужда от толкова много неща, от човек до мен, с когото да споделям, да се радвам на живота. А аз не се радвам, въпреки, че имам прекрасно дете. Искам да съм здрава, защото в момента не съм (не е временно неразположение). Всички ми казват да се стегна, намери си някой. Как като не виждам нищо хубаво? Как да се справя и отново да бъда доволен от себе си човек и един добър и отговорен родител и приятел на детето ми?
Отговор: Самосъжалявате ли се? Честно? Лесно е да влезем в ролята на жертва. Но е трудно да излезем от нея. Целият свят е виновен за положението, в което се намираме, нали? Бащата на детето е с друга и не ви подкрепя. Родителите ви се месят. Искате мъж, с който да споделяте, но го няма. Нищо не се случва както го искате и имате пълното право да тропате недоволно пред съдбата с крак.

Нека ви разкажа вашата история по друг начин. Имате прекрасно дете, което е с вас и до вас. Съпругът ви е с друга жена и гледа чуждо дете. Този мъж сте допуснала до себе си по една или друга причина. Със сигурност обаче това не е човекът, когото сте обичала. Маските на фалша са паднали. Съдбата ви е освободила от човек, който не ви заслужава, който не заслужава и дъщеря ви. Има следната аксиоматична истина – когато от живота ни си отиде старото, винаги се появява нещо ново, което е по-добро – стига да не сме вкопчени в болезнена хватка за миналото. Тази истина може да се представи и по друг начин. Когато се затвори една врата, се отваря нова – стига да не остане незабелязана.
Родителите ви дават тон в живота, който не харесвате. В хипнотерапията никоя проба за въвеждане в хипноза не се разглежда като неуспешна, дори и да не е постигната целта чрез нея. Тя е още една обратна връзка за това кое не работи, съответно още една стъпка към целта. Родителите ви дават тази обратна връзка – че трябва да отвоювате свободата си и тази на детето ви – от тях и от света, който ви потиска. Ще бъдете доволен от себе си човек едва след като станете свободен човек – от оковите на чуждите мнения, съвети, действия или бездействия. Това ще е и най-добрият урок, който можете да дадете на детето си. Урок по свободомислие.

Коя от двете истории избирате? Ако е първата – приемете съдбата си и не се оплаквайте от нея. Ако е втората – вече имате цел. Да сте свободна и достатъчна за себе си и съществото, което обичате.

„Робът се бори за свобода, а свободният за съвършенство” - Яне Сандански.

Аз сам на36 г., имам 2 деца, живея с един мъж, който има едно дете и идва всяка седмица. Много се разбираме и уважаваме, но проблемът е, че щом дойде неговото дете, аз не го интересувам. Много ме боли всичко това и се чувствам много самотна.
Отговор: Трябва да изберете между две опции: 1. Да приемете ситуацията. 2. Да се махнете от нея.
Има и трета: да продължите да се измъчвате. Искате ли това наистина?

Преди 3 месеца почина съпруга ми от рак на 46 г. Много ми липсва и не знам как продължа напред след толкова години заедно (25 г.) Гледам на живота си отстрани. Какво ще ме посъветвате?
Отговор: Винаги ми е било трудно да дам съвет при загуба на човек. Защото тази загуба е необратима. Много лесно е да кажем: „Стегни се. Животът продължава”. Но това е така, докато не ни се случи на нас самите. Няма нищо по-естествено от това да изпитвате болка, липса, вакуум и всичко да е загубило в живота ви смисъл и цвят. Няма как да потиснете тези чувства. Това само показва, че сте човешко същество. И още нещо – че сте имала до себе си страхотен човек. Благодарете на съдбата, че това ви се е случило. Защото много малко хора изживяват истинската и споделена любов, без тя да увехне за толкова време.
Какво да правите? Преминете през болката. Не я потискайте. Оставете я да се оттече през вас като река. Един ден някак от само себе си ще забележите, че нещата лека-полека започват пак да ви интересуват. И че животът отново ви придърпва към себе си. Усещането за болка  постепенно ще намалее.  Но за загуба не. Казват, че незаменими хора няма. Всеки е незаменим за някого. И точно това го прави специален.

След две-седмичен стрес започна да ми прилошава на всеки 4-5 дни и то вечер, когато съм в покой. Усещам топли вълни от влагалището към стомаха, гърба и гърлото, изтръпване на ръцете и краката и след това идва прималяването. Силната атака преминава, но се връща на вълни, на вълни и така няколко часа, а на другия ден се чувствам смачкана от всякъде. И при най-малкото вълнение започват пак топли вътрешни вълни. Започнах да вземам Cipralex – vitamin B complex. Какво ще ме посъветвате?
Отговор: Вероятно Става дума за панически атаки, които най-често се дължат на генерализирана тревожност. Тя от своя страна се дължи на неудовлетвореност, която пък изисква промени в битието и житието ни. Паническо разстройство истински се лекува с промяна, а не с медикаменти. В това отношение съм категоричен! Хипнотерапията и трансперсоналната психотерапия могат да ви помогнат. Може да си помогнете и сама, стига да идентифицирате и премахнете излишния товар в живота ви.

Още от "Консултации"

Естетични операции на ушите - отговори

Естетични операции на ушите - отговори

Отговорите на д-р Димитър Евстатиев на зададените от вас въпроси.

Лазерно лечение на разширени вени

Лазерно лечение на разширени вени

Консултации с д-р Росица Денчева по темата "Лазерно лечение на разширени вени"

Хибриден подход за лечение на артериални запушвания - отговори

Хибриден подход за лечение на артериални запушвания - отговори

Отговорите на д-р Васил Червенков на зададените от вас въпроси.