Нарушения на съня

1 коментар5/5

Нарушения на съня – обструктивна сънна апнея. Консултации с д-р д-р Ив. Стайков, дм, началник на отделение по Неврология, МБАЛ „Токуда Болница София”.

Задайте своите въпроси по темата към Д-р Стайков, до 29.05.2009.

Въпреки, че сънят заема ¼ до ⅓ от живота на човек, медицината на съня е била пренебрегвана в продължение на столетия. Тя е сравнително нов клон от медицинската наука и е получила своето бързо и динамично развитие през последните две-три десетилетия. Разстройствата на съня и бодърстването са едни от най-честите проблеми в ежедневието. Засегнати са около 20%-30% от населението.


9715_0.jpg

Физиологично се различават два вида сън: сън с бързи очни движения  и сън с не бързи очни движения. Последният се състои от четири стадия. Отделните стадии на съня имат определена последователност и продължителност в настъпването си и формират един пълен цикъл на съня, който нормално продължава около 90 минути.

По време на нормалния нощен сън се регистрират 4-5 цикъла. Сънят започва с повърхностен сън (първи и втори стадий) и продължава с дълбок сън (трети и четвърти стадий). След четвъртият стадий следва сън, по време на който настъпват сънищата.

Според интернационалната класификация на сънните разстройства, нарушенията на съня могат да бъдат разделени на четири основни групи и наброяват 84 вида. Диссомниите са една от четирите основни групи и представляват нарушения засягащи продължителността, цялостта, дълбочината и качеството на съня. Това са най-често срещаните нарушения на съня и бодърстването, и включват заболявания като обструктивна сънна апнея, синдром на неспокойните крака, психофизиологична инсомния, нарколепсия и др. Разстройствата, свързани със заспиването и поддържането на съня се наричат инсомнии, а заболяванията водещи до повишена сънливост са хиперсомнии.

Синдромът на обструктивна сънна  апнея (ОСА) е най-честото нарушение на дишането, настъпващо по време на сън, както и най-често срещаната хиперсомния. Среща се при 4% от мъжете и  2% от жените в средна възраст.
Характеризира се с повтарящи се и продължаващи повече от 10 секунди прекъсвания (апнеи) или намалявания (хипопнеи) на дихателния поток. При клинично значимите форми, обикновено се установяват повече от 20 апнeи или хипопнеи на час. Апнеите и хипопнеите водята почти винаги до събуждане, с последващо възстановаване на дихателния поток. Тези повтарящи се събуждания накъсват съня и нарушават особено дълбоките му фази.

Главните симптоми на ОСА са хъркане, апнеични паузи (обикновено се отбелязват от партньорa в леглото), изразена дневна сънливост, събуждане със сърцебиене и/или главоболие, неотморяващ сън, събуждане с чувство на задушаване и паника. Пациентите се събуждат уморени, явяват се нарушения в концентрацията,  заспивания на волана. Последствията на дневната сънливост при нелекувания ОСА са сексуална дисфункция, проблеми в брака, загуба на работата, когнитивен дефицит, инциденти на работното място и по време на шофиране. Около половината от пациентите с ОСА страдат от артериална хипертония, а около половината от болните с мозъчен инсулт имат дихателно нарушение по време на сън.

Установено бе, че ОСА е независим рисков фактор за мозъчен инсулт и повишава (около 2 пъти) риска от него. Предполагаемите механизми са системно повишаване на кръвното налягане, хронично нощно снижаване на мозъчния кръвен ток, увреждане на кръвоносните съдове, засилване на атеросклеротичния процес. Обикновенно пациентите с ОСА имат и други рискови фактори за мозъчен инсулт, като повишено кръвно налягане и затлъстяване. Настъпващото по време на дихателните паузи снижаване на кислорода в кръвта (десатурация)  може да доведе до късни сърдечно-съдови усложнения.
При съмнение за ОСА методът за диагностика е нощната респираторна полиграфия, проведена със специална апаратура и под контрол на специалисти в лаборатория за изследване на съня.

Терапията на ОСА се състои от общи мерки, лечение на придружаващите заболявания, както и от прилагане на специфични апаратни и хирургични методи. Общите мерки включват спазване на хигиена на съня, намаляване на теглото, сън в странично положение, прекъсване употребата на алкохол и на сънотворни средства вечерно време и др. Употребата на алкохол и сънотворни медикаменти, преди всичко от групата на бензодиазепините,  води до намаляване на мускулния тонус и до увеличаване честотата и продължителността на дихателните паузи.

Основното лечение при ОСА е подаването на постоянно позитивно налягане в дихателните пътища (СРАР) чрез апарат снабден с назална маска. Наличието на изразена дневна сънливост е индикация за приложение на СРАР. По време на СРАР-лечението пациентът диша спонтанно и получава постоянно въздух под леко повишено налягане през назална маска. Това води до намаляване и пълно изчезване на апнеите и хипопнеите. Налягането необходимо за всеки пациент се определя с автоматични СРАР-устройства чрез титриране в лаборатории за изследване на сънни нарушения. Хирургичната корекция за разширяване на горните дихателни пътища се провежда предимно при по-млади пациенти с лека форма на ОСА, като най-често провежданата манипулация е увуло-палато-фаринго-пластика.

ОСА има прогресиращ характер и значително повишава риска от мозъчно- и сърдечно-съдови заболявания. Под въздействие на СРАР терапията, хиперсомнията намалява и изчезва, поради което приспособяването към СРАР е най-доброто лечение при средно до тежко изразена ОСА.

Респираторна полиграфия и титриране със СРАР се провеждат след предварително записване, в лабораторията за изследване нарушенията на съня към неврологичното отделение на Токуда болница. Изследването се провежда в две нощи – диагностична нощ, последвана при доказване на заболяването от терапевтична нощ.

Задайте своите въпроси по темата към Д-р Стайков, до 29.05.2009.

d-r Staikov.JPG
Д-р Иван Стайков, дм – началник отделение „Неврология”, „Токуда болница“
Завършил е МУ-София през 1988г. След завършването си работи като завеждащ на Здравна служба – Кочериново. През 1990 г. постъпва в МБАЛ „Царица Йоанна”.

През 1993 г. му е присъдена специалност „Неврология”. Веднага след това заминава за Швейцария, където в Университетската болница в Берн специализира „Обща неврология” при изтъкнатия проф. Матле.

Между 1996 и 1998 г. пише и защитава дисертация отново при проф. Матле на тема: „Ултразвукова диагностика на мозъчносъдовата дейност”. Следващата специализация на д-р Стайков е „Медицина на съня” във Фрайбург, Германия.

Той основава първата Държавна лаборатория за изследване на съня.

Автобиографията на д-р Иван Стайков е част от престижния справочник за значимите личност в света Who is Who in the World. 

1 коментарДобави коментар »

Калина Попова

От Калина Попова17.05.2011, 14:57 ч.

Някой използвал ли е апарат за лечение на сънна апнея До колкото зная най-модерната лаборатория за лечения на проблеми в съня е в София и е на д-р Красимир Ранков Мисля че са в Студентски град и и предлагат такива...

Виж всички коментари за "Нарушения на съня".

Още от "Консултации"

Да подготвим кожата за лятото

Да подготвим кожата за лятото

Лятото поставя кожата на много изпитания.

Логопедията или как да преодолеем нарушенията в говора

Логопедията или как да преодолеем нарушенията в говора

Консултации с д-р Яна Раковска, специалист-логопед в МБАЛ "Токуда".

Лумбална (поясна) дискова херния - отговори

Лумбална (поясна) дискова херния - отговори

Отговорите на д-р Славомир Кондов на зададените от вас въпроси.