Нарушения на съня

1 коментар5/5

Нарушения на съня – обструктивна сънна апнея. Консултации с д-р д-р Ив. Стайков, дм, началник на отделение по Неврология, МБАЛ „Токуда Болница София”.

Задайте своите въпроси по темата към Д-р Стайков, до 29.05.2009.

Въпреки, че сънят заема ¼ до ⅓ от живота на човек, медицината на съня е била пренебрегвана в продължение на столетия. Тя е сравнително нов клон от медицинската наука и е получила своето бързо и динамично развитие през последните две-три десетилетия. Разстройствата на съня и бодърстването са едни от най-честите проблеми в ежедневието. Засегнати са около 20%-30% от населението.


9715_0.jpg

Физиологично се различават два вида сън: сън с бързи очни движения  и сън с не бързи очни движения. Последният се състои от четири стадия. Отделните стадии на съня имат определена последователност и продължителност в настъпването си и формират един пълен цикъл на съня, който нормално продължава около 90 минути.

По време на нормалния нощен сън се регистрират 4-5 цикъла. Сънят започва с повърхностен сън (първи и втори стадий) и продължава с дълбок сън (трети и четвърти стадий). След четвъртият стадий следва сън, по време на който настъпват сънищата.

Според интернационалната класификация на сънните разстройства, нарушенията на съня могат да бъдат разделени на четири основни групи и наброяват 84 вида. Диссомниите са една от четирите основни групи и представляват нарушения засягащи продължителността, цялостта, дълбочината и качеството на съня. Това са най-често срещаните нарушения на съня и бодърстването, и включват заболявания като обструктивна сънна апнея, синдром на неспокойните крака, психофизиологична инсомния, нарколепсия и др. Разстройствата, свързани със заспиването и поддържането на съня се наричат инсомнии, а заболяванията водещи до повишена сънливост са хиперсомнии.

Синдромът на обструктивна сънна  апнея (ОСА) е най-честото нарушение на дишането, настъпващо по време на сън, както и най-често срещаната хиперсомния. Среща се при 4% от мъжете и  2% от жените в средна възраст.
Характеризира се с повтарящи се и продължаващи повече от 10 секунди прекъсвания (апнеи) или намалявания (хипопнеи) на дихателния поток. При клинично значимите форми, обикновено се установяват повече от 20 апнeи или хипопнеи на час. Апнеите и хипопнеите водята почти винаги до събуждане, с последващо възстановаване на дихателния поток. Тези повтарящи се събуждания накъсват съня и нарушават особено дълбоките му фази.

Главните симптоми на ОСА са хъркане, апнеични паузи (обикновено се отбелязват от партньорa в леглото), изразена дневна сънливост, събуждане със сърцебиене и/или главоболие, неотморяващ сън, събуждане с чувство на задушаване и паника. Пациентите се събуждат уморени, явяват се нарушения в концентрацията,  заспивания на волана. Последствията на дневната сънливост при нелекувания ОСА са сексуална дисфункция, проблеми в брака, загуба на работата, когнитивен дефицит, инциденти на работното място и по време на шофиране. Около половината от пациентите с ОСА страдат от артериална хипертония, а около половината от болните с мозъчен инсулт имат дихателно нарушение по време на сън.

Установено бе, че ОСА е независим рисков фактор за мозъчен инсулт и повишава (около 2 пъти) риска от него. Предполагаемите механизми са системно повишаване на кръвното налягане, хронично нощно снижаване на мозъчния кръвен ток, увреждане на кръвоносните съдове, засилване на атеросклеротичния процес. Обикновенно пациентите с ОСА имат и други рискови фактори за мозъчен инсулт, като повишено кръвно налягане и затлъстяване. Настъпващото по време на дихателните паузи снижаване на кислорода в кръвта (десатурация)  може да доведе до късни сърдечно-съдови усложнения.
При съмнение за ОСА методът за диагностика е нощната респираторна полиграфия, проведена със специална апаратура и под контрол на специалисти в лаборатория за изследване на съня.

Терапията на ОСА се състои от общи мерки, лечение на придружаващите заболявания, както и от прилагане на специфични апаратни и хирургични методи. Общите мерки включват спазване на хигиена на съня, намаляване на теглото, сън в странично положение, прекъсване употребата на алкохол и на сънотворни средства вечерно време и др. Употребата на алкохол и сънотворни медикаменти, преди всичко от групата на бензодиазепините,  води до намаляване на мускулния тонус и до увеличаване честотата и продължителността на дихателните паузи.

Основното лечение при ОСА е подаването на постоянно позитивно налягане в дихателните пътища (СРАР) чрез апарат снабден с назална маска. Наличието на изразена дневна сънливост е индикация за приложение на СРАР. По време на СРАР-лечението пациентът диша спонтанно и получава постоянно въздух под леко повишено налягане през назална маска. Това води до намаляване и пълно изчезване на апнеите и хипопнеите. Налягането необходимо за всеки пациент се определя с автоматични СРАР-устройства чрез титриране в лаборатории за изследване на сънни нарушения. Хирургичната корекция за разширяване на горните дихателни пътища се провежда предимно при по-млади пациенти с лека форма на ОСА, като най-често провежданата манипулация е увуло-палато-фаринго-пластика.

ОСА има прогресиращ характер и значително повишава риска от мозъчно- и сърдечно-съдови заболявания. Под въздействие на СРАР терапията, хиперсомнията намалява и изчезва, поради което приспособяването към СРАР е най-доброто лечение при средно до тежко изразена ОСА.

Респираторна полиграфия и титриране със СРАР се провеждат след предварително записване, в лабораторията за изследване нарушенията на съня към неврологичното отделение на Токуда болница. Изследването се провежда в две нощи – диагностична нощ, последвана при доказване на заболяването от терапевтична нощ.

Задайте своите въпроси по темата към Д-р Стайков, до 29.05.2009.

d-r Staikov.JPG
Д-р Иван Стайков, дм – началник отделение „Неврология”, „Токуда болница“
Завършил е МУ-София през 1988г. След завършването си работи като завеждащ на Здравна служба – Кочериново. През 1990 г. постъпва в МБАЛ „Царица Йоанна”.

През 1993 г. му е присъдена специалност „Неврология”. Веднага след това заминава за Швейцария, където в Университетската болница в Берн специализира „Обща неврология” при изтъкнатия проф. Матле.

Между 1996 и 1998 г. пише и защитава дисертация отново при проф. Матле на тема: „Ултразвукова диагностика на мозъчносъдовата дейност”. Следващата специализация на д-р Стайков е „Медицина на съня” във Фрайбург, Германия.

Той основава първата Държавна лаборатория за изследване на съня.

Автобиографията на д-р Иван Стайков е част от престижния справочник за значимите личност в света Who is Who in the World. 

1 коментарДобави коментар »

Калина Попова

От Калина Попова17.05.2011, 14:57 ч.

Някой използвал ли е апарат за лечение на сънна апнея До колкото зная най-модерната лаборатория за лечения на проблеми в съня е в София и е на д-р Красимир Ранков Мисля че са в Студентски град и и предлагат такива...

Виж всички коментари за "Нарушения на съня".

Още от "Консултации"

Мозъчни тумори - отговори

Мозъчни тумори - отговори

Отговорите на д-р Кондов на зададените към него въпроси.

Сбогом на лещите и очилата

Сбогом на лещите и очилата

Консултация с д-р Веселин Даскалов на тема "Сбогом на лещите и очилата".

Обструктивна сънна апнея

Обструктивна сънна апнея

Консултация с д-р Иван Стайков на тема "Обструктивна сънна апнея".