Диспраксия – болестта на несръчните деца

0 коментара0/5

Кой родител не се оплакал поне веднъж от несръчността на детето си? Счупена чаша, разлят сок, облечен наопаки пуловер и т.н. В това няма нищо особено, освен при тези 3 до 6% от децата, които страдат от истинско заболяване – диспраксията.

Диспраксия – болестта на несръчните деца
 © Сн.: iStock.com

Става дума за трудностите, които срещат някои деца при извършването на обикновени жестове от всекидневието. По-късно проблемите продължават и в дейности като учебния процес и спорта. Детето не успява да подреди кубчетата, да реже с ножица по определените за това места, да прави колажи, рисунките му са елементарни. Преподавателите могат да забележат също и трудности за ориентиране в пространството. Повечето деца, засегнати от диспраксия, не могат да се обличат сами.

В нормалния случай детето се научава да автоматизира всекидневните си жестове като самостоятелното хранене, например. Отначало то разлива съдържанието, не улучва устата си. Постепенно свиква да контролира тези движения и да се храни, без да се цапа. По същия начин се научава да пие вода, да кара колело или ролери и т.н. Обучението продължава цял живот и човек е винаги в състояние да усвои нови умения, които постепенно стават автоматични. Достатъчно е само да помислим за някоя дейност и жестовете ни се задействат от само себе си. Мозъкът ги съхранява завинаги и ръководи правилното им приложение всеки пък, когато това е необходимо.

Кои са симптомите на диспраксията?

  • Детето, което страда от диспраксия, обикновено не играе с конструктори, не реди пъзели. На по-късна възраст трудностите се пренасят при майсторене – шиене, работа с домакински уреди и т.н.
  • Рисунките му са прекалено опростени, елементите в тях са зле разположени.
  • Детето има нужда от помощ, за да се измие и облече.
  • То не се храни чисто, трудно му е да обели банан или портокал.
  • Характерно е безредието, детето редовно забравя вещите си, но само този признак не е достатъчен, за да се постави диагнозата диспраксия.
  • То е по принцип несръчно, често му се случва да се спъва, да пада.
  • Забравя какво е казал учителят, какви са разпорежданията в училище.

Болестта е вероятна, когато интелигентно дете изпитва трудности в учебния процес, въпреки че има добра памет и може да се изразява правилно. У родители и учители обикновено се поражда неразбиране, възможно е да се търси обяснение в известна незрялост на детето или мързел. Комбинацията от някои от изброените  симптоми обаче трябва да наведе на мисълта за консултация с лекар.
 

Различни видове диспраксия

В зависимост от засегната зона диспраксията може да бъде:

  • зрително-пространствена
  • орална - нарушение на координацията на мускулите на езика, устните, челюстта и небцето, което води до трудности в гълтането, свиренето с уста и т.н.
  • моторна - нарушение на координацията на мускулите на крайниците в етапа на програмиране последователността на движения и жестове
  • особената форма на диспраксия, която се изразява в неспособност да се извършват символични жестове на имитация.

Корените на болестта

Те могат да се разглеждат в две групи:

  • Последстивя от преждевременно раждане, мозъчна травма, инсулт.
  • Специфични смущения в развитието на детето без наличие на мозъчни проблеми, умствена недостатъчност или психически отклонения. Засегнати са само определени зони от мозъка, но причините за това все още са неизвестни.

Как се поставя диагнозата?

Важно е болестта да бъде открита на колкото може по-ранна възраст, преди още детето да е тръгнало на училище. Проблемът се състои в това, че повечето родители си обясняват несръчността на малчугана с невнимание или липса на желание от негова страна, дори с недостатъчна интелигентност.

За общопрактикуващия лекар, който вижда детето от време на време, е трудно да постави диагнозата диспраксия. Необходимо е родителите да се ориентират към педиатър, който следи детето от бебешката му възраст, и евентуално към невропсихолог.

Понякога странични обстоятелства отвличат вниманието от симптомите – развод на родителите, преместване в друг град и т.н. В такива случай признаците на диспраксията погрешно се приписват на емоционалното състояние на детето.

В повечето случаи диагнозата се поставя:

  • При стриктното следене на преждевременно роденото дете или при наличие на мозъчен проблем.
  • В училище, когато проявите на болестта станат чести и учителите забележат, че детето не успява да се научи да пише или да рисува. Понякога възрастните, които обграждат детето, не са достатъчно наблюдателни и виждат проблема, едва когато се налага то да повтори класа. След очевиден провал в обучението проблемът става по-сложен за разрешаване.

Диспраксията все още не е навлязла в обичайната обща медицинска практика, поради което не се извършват редовни прегледи за установяването й.

Засега диагностицирането се извършва:

  • от невролог и евентуално с радиомагнитен резонанс.
  • от невропсихолог, който прилага тестове за нивото на еволюцията на болестта и вида й.
  • чрез психометрични изследвания при психолога. Тестовете са съобразени с възрастта на детето и целят да се прецени богатството на речника му, доколко то разбира смисъла на определени изображения, може ли да сглобява предмети, да намира сходството между два предмета и т.н. Обикновено децата с диспраксия показват много лоши резултати в областта на жестовете и ориентацията и нормални резултати в концептуалните задачи.
  • чрез очен преглед.

След поставянето на диагнозата диспраксия е важно тя да бъде обяснена на детето, ако то е на повече от 6 години. Неговото интелектуално развитие не е по-слабо от това на останалите деца и не му трябва повече време, за да усвои учебния материал, но до мозъка му не достигат всички необходими съобщения, така че то да реагира адекватно. В случая е важно детето да се освободи от комплексите си, като за целта от голяма полза е помощта на психолога. Когато родителите знаят какъв точно е проблемът, те се чувстват освободени от тежкото чувство за вина, което често изпитват по отношение на различното си дете.


Диспраксията се определя като смущение в менталното развитие, свързано със социо-културния контекст, и няма нищо общо със слабоумието или психическите отклонения.

Необходимо е всички от обкръжението на детето да са информирани за заболяването му – учители, членове на семейството, семейни приятели.

Това е от съществено значение за успокояване на атмосферата. Когато диспраксията е в начален стадий, детето чувства разбирането на околните и е доволно, че получава адекватна помощ в развитето си.

Преподавателите могат да адаптират учебните задачи с помощта  на психолог или да разработят напълно персонализирана програма. Вкъщи родителите имат ролята да участват в домашните занятия, в практикуването на някой спорт или възприемането на определени жестове от всекидневието.

Ако болестта е напреднала, обучението трябва да бъде поверено на специализирани центрове и програми.

Специфична рехабилитация

Възстановителната програма при диспраксия се състои от:

  • упражнения за очните мускули
  • комплекс от психомоторни упражнения за координация и ориентация в пространството
  • работа с логопед, ако това е нужно
  • консултации с психолог.

Детето, което страда от диспраксия, не е болно. То е различно поради проблем, който е напълно невидим за околните, освен когато се проявяват симптомите му, но това не е постоянно състояние.

Няма коментариДобави коментар »

Няма добавени коментари към тази статия

Добави коментар за "Диспраксия – болестта на несръчните деца".

Още от "Детски болести"

Ако детето боледува често

Ако детето боледува често

Най-тежките периоди на майчинството са, когато детето е болно. Кашлица, запушен нос, зачервено гърло, температура. Малкото страда, вие се притеснявате и се чудите как да му помогнете най-бързо.

Детска церебрална парализа

Детска церебрална парализа

Детска церебрална парализа (ДЦБ) е заболяване, което е трудно да се предвиди и почти невъзможно да бъде излекувано. Детска церебрална парализа развиват най-вече недоносени бебета и такива, при които е имало проблемна бременност.

Рахит – болест на новороденото

Рахит – болест на новороденото

Рахит е болест на растящия организъм. Първите симптоми на рахит се появяват още в третия месец след раждането. При вземането на навременни мерки, обаче, рахитичното дете може да бъде напълно излекувано.